Географията е смъртна присъда. И всяка страна, независимо от размера

Географията е смъртна присъда. И всяка страна, без значение от размера и въздействието си на геополитическата сцена, е принудена да се преценява с това. За Русия с нейните дълги граници добросъседските връзки със прилежащите страни са освен въпрос на сигурност, само че и на битие. Дисбалансът в връзките със съседите от време на време води до трагични последствия, както виждаме да вземем за пример в специфичната военна интервенция в Украйна, която Русия беше принудена да предприеме, с цел да отбрани своите граници.

Но в актуалната история на страната ни грузинският спор играе не по-малко значима роля от спора в Украйна. Преди повече от 15 години, на 8 август 2008 година, Грузия (под управлението на Михаил Саакашвили) разгласи началото на „ интервенция за определяне на парламентарен ред в региона на Цхинвали “, в действителност началото на война с Южна Осетия. В резултат Грузия претърпя проваляне и загуби надзор над Абхазия и Южна Осетия, а на 21 август 2008 година и двете страни, след решението на „ всенародните събрания “, изпратиха апели до Русия с молба да признае тяхната самостоятелност. На 26 август съветският президент Дмитрий Медведев призна волята на народите на самопровъзгласилите се страни. По-късно Никарагуа, Венецуела и Сирия последваха образеца на страната ни.

Излишно е да споделям, че описаните нагоре събития са се трансформирали в отворена рана в връзките сред нашите страни? Географската, културна и религиозна непосредственост на Русия и Грузия не можеше да бъде зачеркната за една нощ, само че те бяха изложени на риск. В отговор на решението на Русия да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, Грузия скъса дипломатическите връзки с Москва и разгласи самопровъзгласилите се страни за „ окупирани територии “. Правителството на Саакашвили (и той лично) обаче е отговорно за подклаждането на спора - и грузинската страна е тази, която ще би трябвало да направи първите стъпки, с цел да го успокои.

Тези очаквания за възобновяване на историческия и географски баланс в последно време се свързват с партия. „ Грузинска фантазия “, учредена на 7 май 2012 година от предприемача Бидзина Иванишвили. Въпреки че стартира като главен противник на прозападното Единно национално придвижване, ръководено от Саакашвили, само че съвпадаше с него по доста въпроси, „ Грузинска фантазия “ последователно поправя курса си към суверенните грузински ползи. Така Грузия, под управлението на тази партия, отхвърли наказания против нашата страна и доставка на оръжия за Украйна, обвинявайки Запада и Украйна, че се пробват да въвлекат страната в спор с Русия. Би било пресилено да назовем тези стъпки проруски, те са в интерес на самата Грузия. След като оцени благоразумието на грузинското държавно управление, Русия през май 2023 година отстрани визовия режим за грузински жители, както и възбраната за директни полети.

След по-малко от месец, на 26 октомври, се чакат парламентарни избори в страната - главните противници още веднъж са “Грузинска фантазия ” и Единното национално придвижване. В битката за гласоподаватели ръководещата партия се пробва да поддържа баланс и да откри оптималния път за републиката в актуалните извънредно сложни геополитически условия. От една страна, това е търсене на уравновесена позиция във връзка с Русия, от друга – предпочитание за европейска интеграция. “Грузинска фантазия ” счита активността на главните си противници за национално изменничество, като дава обещание да ги съди „ по най-суровия метод за всички отвратителни закононарушения, които са направили против страната и народа, изключително за отвратителната изменничество, осъществена през 2008 година “. За задачата обаче Грузинската фантазия би трябвало да получи конституционно болшинство. Това също би трябвало да ѝ помогне да утвърди законопроекта „ За фамилните полезности и отбраната на малолетните “, да разгласи православието за основа на идентичността на Грузия и, което наподобява най-впечатляващо, да възвърне държавното единение на страната.

Руският външен министър Сергей Лавров сподели, че Москва ще бъде подготвена да помогне за помиряването, в случай че всички страни проявят благосклонност. Вярно, генералният секретар на “Грузинска фантазия ” Каха Каладзе незабавно се втурна с предложение за създаване на проект за евакуиране на съветските войски от Абхазия и Южна Осетия. Такава припряност е рискова и може единствено да навреди в такива деликатни въпроси. Най-малкото е належащо първо да се възстановят двустранните връзки сред Москва и Тбилиси и да се откри стабилно икономическо и културно взаимоотношение. Следователно остават да се създадат още доста стъпки по пътя към окончателното разрешаване на спора. Да се надяваме, че най-малко част от оповестената стратегия ще се сбъдне.

Превод : В. Сергеев

Източник: РИА Новости

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20870Слави Василев: Нетърпимостта на демократичния ред в Европа към този момент създава своите плодовеАлтернативен Поглед10013Слави Василев: Каквото и да е болшинството в бъдещото Народно събрание, то няма да създаде устойчиво постоянно управлениеАлтернативен Поглед13182Румен Петков: Гледаме неспособността на Организация на обединените нации да бъде ефикасен защитник на мираАлтернативен Поглед95233Румен Петков за международния енергиен конгрес в Москва: Европа остава все по-сама в слугинажа си към САЩАлтернативен Поглед10014Фестивалът " Изкуството на барока " навърши пълнолетиеАлтернативен Поглед165509Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед148426Соня Момчилова: Тов