Геновева Петрова: Недоверието, което Гешев генерира като главен прокурор, се възпроизвежда в още по-голяма степен, след заявката за влизане в политиката
Геновева Петрова, изпълнителният шеф на организация " Алфа рисърч “, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета “Денков-Габриел ", съвсем половината от пълнолетните жители в България споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили ГЕРБ-СДС - ПП-ДБ не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Това сочи новото социологическо изследване на “Алфа рисърч ". Приветствам в този момент в нашия ефир Геновева Петрова, изпълнителен шеф на организация “Алфа рисърч ". Здравейте, г-жо Петрова.
Здравейте.
Г-жо Петрова, по какъв начин резонира политиката в обществото, на фона на възходящото неуважение към изборите, които се организират в страната ни. Факт е, че извънредно дребен % от гласоподавателите стигат до урните.
Абсолютно сте права, че през последните към този момент, ще станат съвсем две години, имаме тази трайна наклонност към спад в ангажираността на хората за присъединяване във вота. Това, несъмнено, има своите учредения, които мисля, че сега не са тематика на нашия диалог. Но съответно за въпроса ви - всички събития, които се случиха след предварителните избори, които организирахме на 2 април, следващите, вместо да успокоят обстановката, те подействаха като подтик за нови политически турболенции. Обществото обаче, споделяйки, най-общо казано отчаяние, нещо, което следим много стабилно в последните години от държанието на партиите след всеки предварителни избори и така нататък, с изключение на всичко останало, в този момент към този момент си дават сметка и гледат с един по-трезв натурализъм на обстановката.
И това, което цитирахте, един от резултатите от нашето изследване е, че да, дава се сметка, че няма опция за съвършен вид, подобен, какъвто би се желал на всеки. И от всичко, което би могло да се направи, особено във връзка с излъчването на държавно управление, това е най-приемливият вид. Тук, бих желала да кажа също, че това не значи, че по някакъв метод хората дават някакъв безконечен заем на доверие към политици, партии, институции и всичко останало. Напротив, те не престават да са извънредно взискателни и техните упования, към този момент в действителност, за постигането на някакви резултати, са много по-високи и по никакъв метод политическите представители, в лицето отново и на партии, на институции и на ръководещи, не би трябвало да се усещат по-спокойни. Това е извънредно висока отговорност към тях, която би могла доста елементарно да се обърне в едно по-отчетливо неодобрение. Към момента, просто хората, по този начин изчакват, в случай че може да се изразим по този метод, с цел да видят въпреки всичко това, което се пробват през последните три месеца да сформират като разновидности за ръководство на партиите, до какво ще докара и какви съответни резултати, вероятно ще реализира.
Има ли парадоксални резултати в актуалното социологическо изследване?
Не бих споделила, че е нещо парадоксално. Всичко, което измерваме е в границите на упованията, които сме имали, поради и предходни настройки на хората. Измерваме доста ниско доверие на хората и към главните институции, в случай че стартираме с Народното събрание, който започва с извънредно ниското утвърждение от 8 на 100, против над 50 на 100 отрицание. Резервирано отношение към новото държавно управление, което започва с доверие от 20 на 100, и съмнение от 37 на 100. Аналогична конструкция, малко по-високото доверие към премиера акад. Денков, само че още веднъж 26 на 100 против 30 на 100. Една огромна част от хората, както споделих и доскоро, които все още заемат по-скоро неутралната позиция и изчакват да видят какви ще бъдат дейностите, с цел да могат да дефинират своето отношение към ръководещите.
Друга значима наклонност е тази в доверието към президента. През годините той се открояваше като фигурата И институцията с най-високо утвърждение, и сега е подобен, на фона на всички останали, само че има доста изразителен нескончаем спад на доверието към него и на утвърждението на неговата активност до степен, че на практика имаме първо по рода си, откогато Румен Радев заема поста на държавен глава, равнене на позициите сред доверие и съмнение, т.е. при него също е доближена тази сериозна точка оттатък, която можем да чакаме вероятно превръщане на настройките.
Тоест, поддръжката е разколебана измежду обществото и към президентът. На какво, съгласно вас се дължи това мощно поляризирано към този момент мнение?
Ако ме питате, особено във връзка с президента, несъмнено, че по този начин да се каже, капката, която преля чашата, беше граничещото с недопустимост, от позиция на институционално държание, отношение на президента към сформирането на държавното управление. Спомняме си доста добре, по какъв начин той постъпи и при връчването на мандата на акад. Денков, и по-късно, при гласуването на държавното управление в пленарна зала, нещо, което въпреки всичко, огромна част от хората считат, че откакто чисто институционално, чисто конституционно това са възможни, а и не на последно място, чисто политически най-приемливи разновидности да се направи държавно управление, не е задоволително от страна на президента да постъпва по този метод. Иначе, друга значима линия, която също влияе върху настройката на хората през последните години към президента Румен Радев, несъмнено, е отношението по геополитическите въпроси, приказвам по отношение на войната в Украйна, по отношение на помощта на България за Украйна и този кръг въпроси, където неговата позиция не подхожда на етикета, с който той постоянно бива показан като натовски военачалник.
Г-жо Петрова, в случай че придружените със кавги, както към този момент ви попитах преди паузата, сред двете политически сили покачиха напрежението и изконсумираха първичният заем на доверие към държавното управление, какво съгласно вас, може да върне доверието измежду жителите. Знаем, че ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС нямат към момента ясно написан документ за коалиция даже, те даже не желаят да се назовават, че са коалиция. Какво, съгласно вас, може да се направи в тази ситуация?
Краткият отговор на вашия въпрос, какво би могло да върне доверието, несъмнено, това са резултатите от ръководството. Резултатите, в случай че би трябвало по-конкретно, въпреки всичко да прибавим няколко акцента. Знаем, че двете обединения се събраха, аз ще го кажа в съдружно ръководство, макар, че официално няма подписано съглашение, и официално не престават да отхвърлят, че са в коалиция, само че, събраха се в общото ръководство с няколко, въпреки всичко съответни уговорката. Единият от тях е обвързван с геополитическата позиция на страната, която считам, че най-малко досега, през първите седмици, доста поредно одържат в линията, в която въпреки всичко, преди толкоз години и след толкоз старания, цялото българско общество постави старания да бъде присъединено към тази най-общо казано евроатлантическа общественост.
Втората значима цел, която беше сложена в основата на това ръководство, е въпросната правосъдна промяна и конституционни промени, където виждаме, че към момента нещата не вървят доста безпрепятствено. Но пък, дръзвам да настоявам, най-малко от това, което следя, че партиите се пробват да слагат началото, тъй като напълно не бихме могли да считаме, че сме скоро до действителното й осъществяване, само че слагат началото на един развой в тази посока. Процес, който несъмнено ще бъде придружен с доста провокации, знаейки, че първо е належащо за тези промени да има едно по-голямо болшинство, а освен сред двете обединения. Второ, знаем, че по част от въпросите посред им има разлики, които ще би трябвало да бъдат изглаждани, само че това е другата огромна цел, която, в случай че те съумеят да стартират да осъществят, дай боже и да осъществят, това също би било фактор, който ще възвърне и ще донесе доверие към ръководещите.
Другата група, въпреки всичко значими цели, които бяха категорично декларирани при сформирането на това ръководство, са свързани с приемането на България в Шенген и в еврозоната, където отново виждаме, през последните дни, че се поставят старания това да се направи. От там нататък обаче, по другите секторни политики има изключителна неизясненост, а те, дръзвам да настоявам, не са по-малко значими, освен това, за огромна част от хората в страната. Именно тук считам, че е извънредно рационално, а и хората мисля, че не биха имали нищо срещу да се подпише въпросно ясно съдружно съглашение, и изобщо управническа стратегия, която да оказва съответно какво във всеки от тези браншове, това държавно управление си слага като упоритост да реализира. Защото неналичието на такова съглашение, неналичието на такава управническа стратегия, в действителност е причина за непрекъснати несъгласия, непрекъснати кавги, непрекъснати взаимни обвинявания сред сътрудниците кой какво е поел като ангажимент, кой какво е спазил и кой от какво се е отметнал.
Затова, аз повече или по-малко, макар всички обществени поръчки от страна на представителите и на ГЕРБ и на ПП-ДБ, считам, че в някакъв миг ще се стигне до приемането на подобен общ документ, който да указва в по-конкретен проект какви задания, и какви цели, и какви задължения поема това държавно управление. И респективно, това би било в действителност, бих споделила, извънредно би било от изгода за двете партии, които вземат участие в ръководството, тъй като това ще ги сложи в обстановка да не се постанова да са непрестанно в пояснение, какво, в действителност са си сложили като цел, а какво се случва на процедура.
Тук, несъмнено, огромно значение имат чисто, по този начин да ги назовем, политическите сметки на партиите, поради идните избори, които са значими за всяка една политическа мощ, и явно, те също оказват въздействие върху метода, по който работят. Но пък има един също доста огромен риск, че правейки политически сметки, с концепцията да не загубим гласоподавателя, може да се окаже, че сме изгубили много повече гласоподаватели през този интервал. Разбира се, това към момента не е реалност, само че както говорихме първоначално, наклонността, отново в желанието за присъединяване в изборите продължава да съществува, и в случай че политическият живот продължи да се движи по този променчив, дано да кажем модел, хората не биха имали повече съображение да решат, да отидат, и да вземат участие в едни нови избори.
Според вас, отвън това изследване, неналичието на сходно единодушие сред водещите политически сили и неналичието на такава декларация, на сходен документ, който да отразява ясно целите на всяка една от тях, повече, поради гласоподавателите ли, няма подобен документ, съгласно вас, от боязън да не изгубят електорат или повече, поради политическите сметки за които и вие говорите?
Честно да ви кажа, те двете неща в доста огромна степен се припокриват, само че истината е, че от друга позиция, дано си дадем сметка, че единодушие има, въпреки и придружено от периодически спорове, несъгласия и така нататък, мисля, че всички сме наясно, че единодушие има, което е безусловно резонно, поради кардиналните позиции и на ГЕРБ и на ПП-ДБ по редица въпроси и така нататък Защо това единодушие не се скрепява в действителност, с въпреки всичко някаква форма на документ, е въпрос на спомагателна интерпретация. Моята персонална оценка е, че както споделих и доскоро, няма още дълго време да продължава тази обстановка без документ, който да свидетелства, дано да кажем за това, какво тъкмо са се съгласили. И както аз споделих, това е част от политическата игра и на двете обединения, която значително е обвързвана в действителност и с готовност да запазят, до колкото е допустимо до най-много, поддръжката на своите гласоподаватели. Защото, факт е, че както на последните избори, по този начин и към днешна дата, електоралната картина се обрисува главно от твърдите ядра. И в случай че тези твърди ядра от гласоподаватели, стартират по някаква причина също да се разпадат, тогава в действителност за политическите партии стои сериозен проблем и предизвикателство. Но двете неща в доста огромна степен се припокриват и не бихме могли да кажем, че единствено поради политически сметки или единствено поради гласоподавателите, тъй като гласоподавателите са част от тези чисто партийни тактики, които следват партиите.
Политическата картина е цветна и знаем, че може би ниша за нови играчи постоянно има. Какво обаче демонстрира изследването ви. Г-жо Петрова, обрисува ли се на терена нов, важен състезател?
Към днешна дата, отговорът на вашия въпрос е не. Извън партиите, които и все още са показани в Народното събрание, всички останали обединения, които и до момента бяха взели участие в изборите, или пък са ново декларирани, няма такава, която да се възприема от хората като евентуално опция, на която да бъде гласувано по-високо доверие. Както и по-рано в нашия диалог към този момент загатнах, електоралната картина все още продължава да се образува главно от позициите на твърдите последователи на всяка от партиите, заради което и тя наподобява на практика застинала, като картината, която наблюдавахме при започване на годината, преди последните предварителни избори. Разбира се, имаме известна динамичност и там, имаме предстоящ прочут електорален спад, в поддръжката за ГЕРБ и за ПП-ДБ, откакто те в последна сметка потеглиха на това взаимно ръководство. Но цялостната подчиненост, цялостната конструкция на вота остава същата, и отвън тях, най-малко за момента, не се следи друга политическа групировка, която да съумява да повлече разочарованите от политическите партии досега, както и всекидневно не гласуващите гласоподаватели.
И може би още веднъж сме стигнали до ситуацията, че партиите имат отговорността да поемат към този момент самодейността, в действителност в свои ръце, с цел да потръгнат нещата и да върнат доверието в жителите.
Абсолютно. Гражданите са тези, които основават упования, тези, които подават сигнали какво биха и какво не биха подкрепили, само че без самодейност от страна на политическите обединения, това е невероятно. Още нещо, в случай че ми позволите да допълня.
Разбира се.
Като приказваме за другите възможности. Изключително любопитно, може би, за вас и за слушателите ви е, че през последните седмици имаше една поръчка за нов политически състезател, в лицето на някогашния прокурор Иван Гешев, който излезе с изказване, което накара доста хора да чакат неговото идно влизане в политиката. Но това, което следим в този момент в резултатите от изследването, което организирахме е, по повод съответно на тази политическа поръчка, недоверието, което господин Гешев беше генерирал в ролята си на основен прокурор, се възпроизвежда в още по-голяма степен, след поръчката за влизане в политиката. Тоест, упованието, че влизането на един представител, в тази ситуация от правосъдната система в политиката ще направи обстановката трагично друга в електорален проект, бих споделила все още, няма емпирично съображение да се чака, че би се случило това нещо. Защото, политиката не е просто терен за облекчаване на персонални упоритости. Политиката е терен, който в действителност би трябвало да дава отговор на упованията на хората, по тази причина и хората, тези, които гласоподават за политическите партии, отново в подтекста на въпроса, който ми зададохте последно, чия би трябвало да бъде самодейността.
Ако политическите партии не положат съответните старания да възстановят доверието, което се загуби на практика, от страна на гласоподавателите, обстановката ще става все по-свита и все по-свита до тези въпросни ядра от най-твърди последователи, които пък сами по себе си, те може да са задоволителни за реализиране на някакъв резултат на изборите, само че не са задоволителни по-късно, когато ще се наложи да се ръководи, да се търси по-широка социална поддръжка, и да се осъществят съответни политики.
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета “Денков-Габриел ", съвсем половината от пълнолетните жители в България споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили ГЕРБ-СДС - ПП-ДБ не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Това сочи новото социологическо изследване на “Алфа рисърч ". Приветствам в този момент в нашия ефир Геновева Петрова, изпълнителен шеф на организация “Алфа рисърч ". Здравейте, г-жо Петрова.
Здравейте.
Г-жо Петрова, по какъв начин резонира политиката в обществото, на фона на възходящото неуважение към изборите, които се организират в страната ни. Факт е, че извънредно дребен % от гласоподавателите стигат до урните.
Абсолютно сте права, че през последните към този момент, ще станат съвсем две години, имаме тази трайна наклонност към спад в ангажираността на хората за присъединяване във вота. Това, несъмнено, има своите учредения, които мисля, че сега не са тематика на нашия диалог. Но съответно за въпроса ви - всички събития, които се случиха след предварителните избори, които организирахме на 2 април, следващите, вместо да успокоят обстановката, те подействаха като подтик за нови политически турболенции. Обществото обаче, споделяйки, най-общо казано отчаяние, нещо, което следим много стабилно в последните години от държанието на партиите след всеки предварителни избори и така нататък, с изключение на всичко останало, в този момент към този момент си дават сметка и гледат с един по-трезв натурализъм на обстановката.
И това, което цитирахте, един от резултатите от нашето изследване е, че да, дава се сметка, че няма опция за съвършен вид, подобен, какъвто би се желал на всеки. И от всичко, което би могло да се направи, особено във връзка с излъчването на държавно управление, това е най-приемливият вид. Тук, бих желала да кажа също, че това не значи, че по някакъв метод хората дават някакъв безконечен заем на доверие към политици, партии, институции и всичко останало. Напротив, те не престават да са извънредно взискателни и техните упования, към този момент в действителност, за постигането на някакви резултати, са много по-високи и по никакъв метод политическите представители, в лицето отново и на партии, на институции и на ръководещи, не би трябвало да се усещат по-спокойни. Това е извънредно висока отговорност към тях, която би могла доста елементарно да се обърне в едно по-отчетливо неодобрение. Към момента, просто хората, по този начин изчакват, в случай че може да се изразим по този метод, с цел да видят въпреки всичко това, което се пробват през последните три месеца да сформират като разновидности за ръководство на партиите, до какво ще докара и какви съответни резултати, вероятно ще реализира.
Има ли парадоксални резултати в актуалното социологическо изследване?
Не бих споделила, че е нещо парадоксално. Всичко, което измерваме е в границите на упованията, които сме имали, поради и предходни настройки на хората. Измерваме доста ниско доверие на хората и към главните институции, в случай че стартираме с Народното събрание, който започва с извънредно ниското утвърждение от 8 на 100, против над 50 на 100 отрицание. Резервирано отношение към новото държавно управление, което започва с доверие от 20 на 100, и съмнение от 37 на 100. Аналогична конструкция, малко по-високото доверие към премиера акад. Денков, само че още веднъж 26 на 100 против 30 на 100. Една огромна част от хората, както споделих и доскоро, които все още заемат по-скоро неутралната позиция и изчакват да видят какви ще бъдат дейностите, с цел да могат да дефинират своето отношение към ръководещите.
Друга значима наклонност е тази в доверието към президента. През годините той се открояваше като фигурата И институцията с най-високо утвърждение, и сега е подобен, на фона на всички останали, само че има доста изразителен нескончаем спад на доверието към него и на утвърждението на неговата активност до степен, че на практика имаме първо по рода си, откогато Румен Радев заема поста на държавен глава, равнене на позициите сред доверие и съмнение, т.е. при него също е доближена тази сериозна точка оттатък, която можем да чакаме вероятно превръщане на настройките.
Тоест, поддръжката е разколебана измежду обществото и към президентът. На какво, съгласно вас се дължи това мощно поляризирано към този момент мнение?
Ако ме питате, особено във връзка с президента, несъмнено, че по този начин да се каже, капката, която преля чашата, беше граничещото с недопустимост, от позиция на институционално държание, отношение на президента към сформирането на държавното управление. Спомняме си доста добре, по какъв начин той постъпи и при връчването на мандата на акад. Денков, и по-късно, при гласуването на държавното управление в пленарна зала, нещо, което въпреки всичко, огромна част от хората считат, че откакто чисто институционално, чисто конституционно това са възможни, а и не на последно място, чисто политически най-приемливи разновидности да се направи държавно управление, не е задоволително от страна на президента да постъпва по този метод. Иначе, друга значима линия, която също влияе върху настройката на хората през последните години към президента Румен Радев, несъмнено, е отношението по геополитическите въпроси, приказвам по отношение на войната в Украйна, по отношение на помощта на България за Украйна и този кръг въпроси, където неговата позиция не подхожда на етикета, с който той постоянно бива показан като натовски военачалник.
Г-жо Петрова, в случай че придружените със кавги, както към този момент ви попитах преди паузата, сред двете политически сили покачиха напрежението и изконсумираха първичният заем на доверие към държавното управление, какво съгласно вас, може да върне доверието измежду жителите. Знаем, че ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС нямат към момента ясно написан документ за коалиция даже, те даже не желаят да се назовават, че са коалиция. Какво, съгласно вас, може да се направи в тази ситуация?
Краткият отговор на вашия въпрос, какво би могло да върне доверието, несъмнено, това са резултатите от ръководството. Резултатите, в случай че би трябвало по-конкретно, въпреки всичко да прибавим няколко акцента. Знаем, че двете обединения се събраха, аз ще го кажа в съдружно ръководство, макар, че официално няма подписано съглашение, и официално не престават да отхвърлят, че са в коалиция, само че, събраха се в общото ръководство с няколко, въпреки всичко съответни уговорката. Единият от тях е обвързван с геополитическата позиция на страната, която считам, че най-малко досега, през първите седмици, доста поредно одържат в линията, в която въпреки всичко, преди толкоз години и след толкоз старания, цялото българско общество постави старания да бъде присъединено към тази най-общо казано евроатлантическа общественост.
Втората значима цел, която беше сложена в основата на това ръководство, е въпросната правосъдна промяна и конституционни промени, където виждаме, че към момента нещата не вървят доста безпрепятствено. Но пък, дръзвам да настоявам, най-малко от това, което следя, че партиите се пробват да слагат началото, тъй като напълно не бихме могли да считаме, че сме скоро до действителното й осъществяване, само че слагат началото на един развой в тази посока. Процес, който несъмнено ще бъде придружен с доста провокации, знаейки, че първо е належащо за тези промени да има едно по-голямо болшинство, а освен сред двете обединения. Второ, знаем, че по част от въпросите посред им има разлики, които ще би трябвало да бъдат изглаждани, само че това е другата огромна цел, която, в случай че те съумеят да стартират да осъществят, дай боже и да осъществят, това също би било фактор, който ще възвърне и ще донесе доверие към ръководещите.
Другата група, въпреки всичко значими цели, които бяха категорично декларирани при сформирането на това ръководство, са свързани с приемането на България в Шенген и в еврозоната, където отново виждаме, през последните дни, че се поставят старания това да се направи. От там нататък обаче, по другите секторни политики има изключителна неизясненост, а те, дръзвам да настоявам, не са по-малко значими, освен това, за огромна част от хората в страната. Именно тук считам, че е извънредно рационално, а и хората мисля, че не биха имали нищо срещу да се подпише въпросно ясно съдружно съглашение, и изобщо управническа стратегия, която да оказва съответно какво във всеки от тези браншове, това държавно управление си слага като упоритост да реализира. Защото неналичието на такова съглашение, неналичието на такава управническа стратегия, в действителност е причина за непрекъснати несъгласия, непрекъснати кавги, непрекъснати взаимни обвинявания сред сътрудниците кой какво е поел като ангажимент, кой какво е спазил и кой от какво се е отметнал.
Затова, аз повече или по-малко, макар всички обществени поръчки от страна на представителите и на ГЕРБ и на ПП-ДБ, считам, че в някакъв миг ще се стигне до приемането на подобен общ документ, който да указва в по-конкретен проект какви задания, и какви цели, и какви задължения поема това държавно управление. И респективно, това би било в действителност, бих споделила, извънредно би било от изгода за двете партии, които вземат участие в ръководството, тъй като това ще ги сложи в обстановка да не се постанова да са непрестанно в пояснение, какво, в действителност са си сложили като цел, а какво се случва на процедура.
Тук, несъмнено, огромно значение имат чисто, по този начин да ги назовем, политическите сметки на партиите, поради идните избори, които са значими за всяка една политическа мощ, и явно, те също оказват въздействие върху метода, по който работят. Но пък има един също доста огромен риск, че правейки политически сметки, с концепцията да не загубим гласоподавателя, може да се окаже, че сме изгубили много повече гласоподаватели през този интервал. Разбира се, това към момента не е реалност, само че както говорихме първоначално, наклонността, отново в желанието за присъединяване в изборите продължава да съществува, и в случай че политическият живот продължи да се движи по този променчив, дано да кажем модел, хората не биха имали повече съображение да решат, да отидат, и да вземат участие в едни нови избори.
Според вас, отвън това изследване, неналичието на сходно единодушие сред водещите политически сили и неналичието на такава декларация, на сходен документ, който да отразява ясно целите на всяка една от тях, повече, поради гласоподавателите ли, няма подобен документ, съгласно вас, от боязън да не изгубят електорат или повече, поради политическите сметки за които и вие говорите?
Честно да ви кажа, те двете неща в доста огромна степен се припокриват, само че истината е, че от друга позиция, дано си дадем сметка, че единодушие има, въпреки и придружено от периодически спорове, несъгласия и така нататък, мисля, че всички сме наясно, че единодушие има, което е безусловно резонно, поради кардиналните позиции и на ГЕРБ и на ПП-ДБ по редица въпроси и така нататък Защо това единодушие не се скрепява в действителност, с въпреки всичко някаква форма на документ, е въпрос на спомагателна интерпретация. Моята персонална оценка е, че както споделих и доскоро, няма още дълго време да продължава тази обстановка без документ, който да свидетелства, дано да кажем за това, какво тъкмо са се съгласили. И както аз споделих, това е част от политическата игра и на двете обединения, която значително е обвързвана в действителност и с готовност да запазят, до колкото е допустимо до най-много, поддръжката на своите гласоподаватели. Защото, факт е, че както на последните избори, по този начин и към днешна дата, електоралната картина се обрисува главно от твърдите ядра. И в случай че тези твърди ядра от гласоподаватели, стартират по някаква причина също да се разпадат, тогава в действителност за политическите партии стои сериозен проблем и предизвикателство. Но двете неща в доста огромна степен се припокриват и не бихме могли да кажем, че единствено поради политически сметки или единствено поради гласоподавателите, тъй като гласоподавателите са част от тези чисто партийни тактики, които следват партиите.
Политическата картина е цветна и знаем, че може би ниша за нови играчи постоянно има. Какво обаче демонстрира изследването ви. Г-жо Петрова, обрисува ли се на терена нов, важен състезател?
Към днешна дата, отговорът на вашия въпрос е не. Извън партиите, които и все още са показани в Народното събрание, всички останали обединения, които и до момента бяха взели участие в изборите, или пък са ново декларирани, няма такава, която да се възприема от хората като евентуално опция, на която да бъде гласувано по-високо доверие. Както и по-рано в нашия диалог към този момент загатнах, електоралната картина все още продължава да се образува главно от позициите на твърдите последователи на всяка от партиите, заради което и тя наподобява на практика застинала, като картината, която наблюдавахме при започване на годината, преди последните предварителни избори. Разбира се, имаме известна динамичност и там, имаме предстоящ прочут електорален спад, в поддръжката за ГЕРБ и за ПП-ДБ, откакто те в последна сметка потеглиха на това взаимно ръководство. Но цялостната подчиненост, цялостната конструкция на вота остава същата, и отвън тях, най-малко за момента, не се следи друга политическа групировка, която да съумява да повлече разочарованите от политическите партии досега, както и всекидневно не гласуващите гласоподаватели.
И може би още веднъж сме стигнали до ситуацията, че партиите имат отговорността да поемат към този момент самодейността, в действителност в свои ръце, с цел да потръгнат нещата и да върнат доверието в жителите.
Абсолютно. Гражданите са тези, които основават упования, тези, които подават сигнали какво биха и какво не биха подкрепили, само че без самодейност от страна на политическите обединения, това е невероятно. Още нещо, в случай че ми позволите да допълня.
Разбира се.
Като приказваме за другите възможности. Изключително любопитно, може би, за вас и за слушателите ви е, че през последните седмици имаше една поръчка за нов политически състезател, в лицето на някогашния прокурор Иван Гешев, който излезе с изказване, което накара доста хора да чакат неговото идно влизане в политиката. Но това, което следим в този момент в резултатите от изследването, което организирахме е, по повод съответно на тази политическа поръчка, недоверието, което господин Гешев беше генерирал в ролята си на основен прокурор, се възпроизвежда в още по-голяма степен, след поръчката за влизане в политиката. Тоест, упованието, че влизането на един представител, в тази ситуация от правосъдната система в политиката ще направи обстановката трагично друга в електорален проект, бих споделила все още, няма емпирично съображение да се чака, че би се случило това нещо. Защото, политиката не е просто терен за облекчаване на персонални упоритости. Политиката е терен, който в действителност би трябвало да дава отговор на упованията на хората, по тази причина и хората, тези, които гласоподават за политическите партии, отново в подтекста на въпроса, който ми зададохте последно, чия би трябвало да бъде самодейността.
Ако политическите партии не положат съответните старания да възстановят доверието, което се загуби на практика, от страна на гласоподавателите, обстановката ще става все по-свита и все по-свита до тези въпросни ядра от най-твърди последователи, които пък сами по себе си, те може да са задоволителни за реализиране на някакъв резултат на изборите, само че не са задоволителни по-късно, когато ще се наложи да се ръководи, да се търси по-широка социална поддръжка, и да се осъществят съответни политики.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ