Генерирането на текстилни отпадъци е проблем, тъй като основната им

Генерирането на текстилни боклуци е проблем, защото главната им последна дестинация са сметищата. Поради невиждано високите количества облекла, които се създават, употребяват и биват изхвърлени, сегашният линеен модел – „ вземи-направи-изхвърли “ оказва голям напън върху планетата – нейните запаси, околна среда и климат.
Прочетете още
Важният преход към модела на кръговата стопанска система изисква доста промени в метода, по който облеклата се създават, както в построените привички на потребителите за покупка и изхвърляне на непотребния текстил. Намаляването на количеството облекла, които имаме, както и удължаването на живота им, е най-хубавото, което можем да създадем.

Разделното събиране на непотребните текстилни артикули е единственият метод те да получат втори живот – още веднъж като облекла или рециклирани в други артикули. От цялата страна през предходната година са събрани към 7 хиляди тона текстилни боклуци. Ако би трябвало да кажем какво съставлява това - представете си 470 тира с по 15 тона във всеки камион, т.е. приказваме за огромно събиране.

Столицата генерира най-малко 70% от това количество. Мога да споделя, че качеството на тези облекла, които идват при нас, е съвсем равно на качеството на облеклата, които внасяме от Германия, което за следващ път потвърждава, че българинът се е замогнал и носи хубави облекла ”, разяснява специалистът Виктор Зарев пред БНР.

Той изясни също, че в страната ни се преработват към 30 хиляди тона, което не е огромно количество. Освен това, една доста огромна част от това количество, се изнася. Единствената фабрика за преправка на текстил се намира в региона на София (в Костинброд) и към 10% от материала, който използваме за подбиране, е от региона на София. 

След като хората оставят ненужните си остарели облекла в контейнерите за събиране на облекла, минават микробуси, които събират наличието на контейнерите и го карат в Костинброд. От там 150 души, чиновници на завода, сортират облеклата като тип и като качество 20 - 50 кг и тези продукти по-късно се продават на пазара.

За България отиват към 50%, към 3-4% от облеклата отиват на сметището, останалите 47% се продават в чужбина - в Пакистан, Африка и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, които употребяват наново текстила. От общо събраните облекла към 13-14% се нарязват на парцали и се употребяват в промишлеността за разчистване.