Генеративните модели не просто променят интерфейсите – те променят мисленето.

Генеративните модели не просто трансформират интерфейсите – те трансформират мисленето.

Изкуственият разсъдък бързо превзема от ден на ден области. Генеративните модели станаха толкоз повсеместни, че към този момент освен оказват помощ на хората – те от ден на ден претендират да бъдат хора. Главният изпълнителен шеф на NVIDIA Дженсън Хуанг съобщи тази година: „ Английският език е новият език за програмиране “.

И това не е просто хубава фраза: системите като Codex и Claude Code към този момент са способни да основават приложения и автоматизирано да приключват заданията в GitHub. На фона на този прогрес някои започнаха да се питат: належащо ли е въобще да се знае по какъв начин да се програмира?

Дали епохата на „ кодирането по въодушевление “ е завършила и обичайното програмиране е станало отживялост?

Д-р Рания Халаф, шеф „ Изкуствен разсъдък “ в компанията WSO2, счита, че човечеството постоянно е мечтало да беседва с машините толкоз елементарно, колкото и между тях. От перфокартите и командния ред до графичните интерфейси сме минали дълъг път. Но с появяването на ChatGPT даже познатите гласови асистенти като Alexa и Siri започнаха да наподобяват остарели. В същото време самото програмиране се разви – от асемблер до езици от високо равнище, а в този момент и до „ vibe coding “, код, основан единствено с думи и уместно въодушевление.

Халаф има вяра, че бъдещето на програмирането е хибридно. Комбинация от обичаен, детерминистичен код с разказвателен, размит натурален език. Просто да се твърди, че програмирането умира, е клиширано, само че неправилно. Напротив, споделя тя, през днешния ден е значимо да се учат и преподават и двете: основите на информатиката, систематичната архитектура, структурите на езика за програмиране – само че също по този начин и по какъв начин да се взаимодейства дейно с генеративния ИИ.

Една от основните точки в изявлението на Халаф е фразата „ промптът е нежен “. Тя изяснява, че към този момент не е задоволително единствено да се насочат верните запитвания към ИИ. Да, изкуственият разсъдък е кадърен да извършва дилемите въз основа на елементарни описания – от писане на автобиография до разбор на текст – само че зад него стои цяла инженерна дисциплинираност.

Това, което преди се наричаше prompt engineering, последователно минава в по-широка област – контекстуално инженерство. За да управлявате такива системи, би трябвало да разбирате освен езика, само че и техническите елементи: по какъв начин са проведени подсистемите, от кое място идват данните, какви принадлежности се употребяват.

Халаф цитира метода DSPy, при който програмистът построява логическата скица към ИИ подсказките, като комбинира код и натурален език. Нейната лична работа върху концепцията за естествено програмиране допуска език, на който може да се написа както на британски, по този начин и на обичаен код – като се избира това, което работи най-добре за всяка част от логиката.

Според нея равнището на абстракция още веднъж се покачва: стратегиите се трансформират в комбинация от код, текст, а в бъдеще и от изображения със тон. Този „ многоезичен “ метод е сходен на метода, по който билингвистите избират верния израз според от обстановката. Сега е допустимо да се направи същото и в програмирането.

За да илюстрира значимостта на точното изложение на логиката, Халаф си спомня за учебно упражнение, включващо сандвич с фъстъчено масло и конфитюр: участниците трябвало да напишат малко по малко указания за различен човек, който да направи сандвича. Почти никой не съумява да се оправи от първия път – става известно, че даже при една елементарна задача може да има огромно разминаване сред желанието и резултата. И това непосредствено се отнася за изкуствения разсъдък. Да, една невронна мрежа може да генерира код въз основа на изложение. Но в случай че не разбирате какво тъкмо прави – отстраняването на грешките, настройването и мащабирането се трансформират в мъка.

Тя цитира и класическия компютърен академик Едсгер Дийкстра, който е бил песимистичен към концепцията за програмиране на натурален език, отбелязвайки, че прекомерно елементарно одобряваме нелепостите за истина, когато приказваме с познати думи. Ето за какво доста разработчици избират обичайния код – той изисква суровост и точност, изключително когато става въпрос за комплицирана логичност.

Но нещата се трансформират. Генеративният ИИ се оправя чудесно със задания като разбор на текст и генериране на код въз основа на общо изложение. Понякога е по-лесно да го употребявате, в сравнение с да пишете всичко на ръка. Основното е да разбирате по кое време и по какъв начин да употребявате такива принадлежности и да можете да проверявате и усъвършенствате резултатите им.

Според Халаф към момента е належащо да се учите да програмирате. Но в този момент ученето би трябвало да се прави по друг метод. Когато сътворяваме стратегия, без да виждаме кода, това основава подправено чувство за схващане. Докато всичко работи, всичко е наред. Но незабавно щом нещо се скапе или би трябвало да се създадат промени, пораждат компликации. Хората, които не схващат по какъв начин работи системата, не могат нито да обяснят нейното държание, нито да я приспособяват към новите условия.

Тя се базира на проучването на фондация Raspberry Pi, чиито създатели настояват, че научаването на програмиране дава освен цифрова просветеност, само че и „ цифрова агентура “ – способността да влияеш на света на технологиите, а освен да му се подчиняваш. Това изисква освен познаване на синтаксиса, само че и редовно мислене: способността да се разбие даден проблем на части и да се разбере по какъв начин може да се осъществя.

Според Халаф бъдещето на разработчиците е композиция от изкуствен интелект, код и езикови умения. Софтуерният инженер ще се трансформира по едно и също време в инженер по ИИ. И не е задоволително единствено да знаеш Python – би трябвало да можеш да мислиш нереално, да формулираш ясно концепциите си и да взаимодействаш дейно с машината. Ето за какво университетите все по-активно обмислят преподаването на програмиране като част от филантропичните дисциплини, тъй че мостът сред „ кода и думите “ да е здрав.

Понастоящем създаването на програмен продукт претърпява фундаментална промяна. Прагът за нахлуване се намалява, а опциите се уголемяват. Но едно нещо остава непроменено: постоянно ще се търси човек, който може да кодира, да написа и да работи в тандем с изкуствен интелект.

И да, в случай че съпоставим бъдещето на създаването с един сандвич, той сигурно ще бъде изработен от фъстъчено масло и конфитюр. Само че, несъмнено, кремообразен и с грозде.