Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства плановете на Германия

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства проектите на Германия за увеличение на военните ѝ разноски с 80% до 2024 година, което е „ стъпка в вярната посока “. Решението на Берлин е в благозвучие с настояването на Съединени американски щати страните от Северноатлантическия алианс да изразходват 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита.

Американският президент Доналд Тръмп не един път подлага на критика язвително съдружниците си за това, че не извършват уговорката си да се придвижват към разноски от два % от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година, като на изключително мощни рецензии той подлага локомотивът на европейската стопанска система – Германия.

Изявлението на Германия, че усилва бюджета си за защита, наподобява е донесло известно облекчение преди срещата на високо ниво на водачите на НАТО идващия месец.

"Приветствам обстоятелството, че Германия спря съкращенията... и възнамерява да усили разноските за защита с 80% в границите на 10 години", съобщи Столтенберг, когато дойде за събиране на всички 29 министри на защитата на НАТО в Брюксел.

"Това са стъпки в вярната посока, аз ги поздравявам и това е част от модела, който виждаме в Европа и Канада, където съдружниците харчат повече".

Макар все по-горчивите трансатлантически търговски неразбории да надвисват над срещата, Столтенберг разгласи, че европейските членове на НАТО и Канада са на път да усилят разноските си за защита с 3,82% тази година - четвъртото следващо повишаване.

През последните четири години Европа и Канада са отделили в допълнение 87,3 милиарда $ за защита, съгласно данните на НАТО.

Канцлерът Ангела Меркел съобщи в сряда, че немските разноски за защита ще доближат 1,5% от Брутният вътрешен продукт до 2025 година

Макар това към момента да не е реализация на „ нужния най-малко “ от два %, това въпреки всичко ще съставлява 80% нарастване за десетилетие.

В кратковременен проект Берлин възнамерява да усили военния си бюджет с три милиарда евро до 41,5 милиарда евро през идната година.

Говорителят на Пентагона Ерик Пахън съобщи, че Съединени американски щати са "окуражени от напъните на Германия". Това маркира намаляване на тона от страна на Вашингтон след язвителното обръщение на американския държавен секретар Майк Помпео на срещата на външните министри на НАТО през април.

Тогава някогашният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ съобщи, че Германия не прави задоволително, с цел да извърши задачата, която бе подписала на срещата на върха в Уелс през 2014 година

Сериозни разлики

Понастоящем военните разноски на Съединени американски щати съставляват близо 72 % от всички разноски за защита в НАТО и единствено три европейски страни са постигнали задачата от два % от Брутният вътрешен продукт - Англия, Гърция и Естония.

Служителите на алианса се надяват, че още четири страни ще се причислят към листата на срещата на върха на 11-12 юли - най-вероятно Полша, Румъния, Латвия и Литва.

Германският министър на защитата Урсула фон дер Лайен съобщи, че Берлин "напълно поддържа задачата от два процента".

"Бундесверът още веднъж се развива, модернизира се", сподели тя, когато дойде за срещата. "През идната година към този момент ще бъдем на 1,3% (от БВП)."

Разговорите във вторник бяха в миг, когато Вашингтон и Европа са на разнообразни позиции по редица значими интернационалните проблеми, от налагането на наказателни мита от Съединени американски щати за вноса на стомана и алуминий до отдръпването на Тръмп от нуклеарната договорка в Иран и Парижкия контракт за климата.

Столтенберг призна, че има "сериозни различия" в границите на Алианса, само че упорства всички негови членове да останат ангажирани с груповата защита.

Освен разискване на въпроса за финансиране на защитата, министрите в четвъртък подписаха проект за повишение на способността на алианса да активизира бързо сили при положение на рецесия, защото загрижеността за опасността от страна на Русия не демонстрира признаци на намаляване.

Според проекта, чийто огромен последовател са Съединени американски щати, "четири по 30 “ до 2020 година НАТО ще разполага с 30 батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба, подготвени да бъдат употребявани в границите на 30 дни, с цел да поддържат съществуващите сили за бързо реагиране.

Министрите също по този начин утвърдиха два нови командващи центъра на НАТО - един за отбрана на коридорите в Атлантическия океан със седалище в Норфолк, Вирджиния и различен за съгласуване на придвижването на войските в Европа, ситуиран в южния немски град Улм. /АФП