Русия зададе на Финландия два териториални въпроса
Генералният секретар на НАТО призна, че проектът за ускорено разширение на север е провален: надали Финландия и Швеция ще станат претенденти за участие на срещата на високо ниво на Алианса през юни поради претенциите на Турция. Но и Русия има свои въпроси към Финландия и те засягат статута на териториите, които към момента се управляват от Хелзинки. Засега.
Хелзинки беше предизвестено, че Русия няма да допусне толкоз елементарно дължината на границата ѝ със страните от НАТО да се удвои. Основният отговор евентуално ще пристигна от Генералния щаб и ще включва преразпределение на войски и оръжия. Но ще има и политически последствия – Русия и Финландия имат дълга история на „ специфични връзки “. Имаме няколко чинии за разтрошаване.
Едновременното евакуиране на шведите под крилото на Северноатлантическия алианс е по-малко видимо, макар че шведската войска и военно-промишленият комплекс са доста по-мощни от финландските. Първо, поради отсъствието на обща граница. Второ, скарахме се с шведите още преди 20 години, основно поради Грузия и Михаил Саакашвили, чийто настойник беше ветеранът от шведската политика Карл Билд. Оттогава богатите скандинавци са част от неофициалния антируски блок в границите на Европейски Съюз дружно с Полша, балтийските страни и Румъния и не са влизали в никакъв разговор с Русия.
Не е по този начин с финландците, с които въпреки всичко има широкомащабно съглашение за другарство и съдействие. Водейки се от неговите разпореждания, финландският президент Саули Ниинистьо даже се обади в Кремъл, с цел да осведоми за решението на финландските елити. Ако в обществото концепцията за присъединение към НАТО в този момент се поддържа от болшинството (започвайки със специфичната интервенция и за първи път в историята), то поддръжката в политическата класа е съвсем безспорна. Например във финландския парламент единствено крайната левица гласоподава срещу участието в Алианса.
От позиция на Ниинистьо той просто показа на Русия приключен факт. И в този момент мнозина чакат пред какъв приключен факт самата Русия ще сложи в този момент Хелзинки.
Първоначално се предвиждаше стопански напън, само че в този момент е ясно, че това не работи: финландците сами въодушевено се прострелват в крайници. Например, във време, когато германците, италианците, гърците и множеството други купувачи на съветски газ се съгласиха да го заплащат в рубли, финландците, чиито потребности от синьо гориво бяха покрити от Руската федерация с цели две трети, зае поза след поляците - те са подготвени да пожертват промишлеността си, единствено и единствено да не се поддадат на " изнудване " (изключително безобидно, отбелязваме) от Москва.
Първоначално се очакваше доста по-предпазливо държание. В последна сметка стопанската система на Финландия е по-зависима от Русия, в сравнение с която и да е друга страна от Европейски Съюз. Тук има мощни връзки, останали от руско време, и туризъм, и оживена търговия, и най-важното, география. Санкт Петербург с неговите покрайнини е съпоставим по население с цяла Финландия.Следователно, когато ние имаме рецесия, те също имат рецесия. Доходите на финландците неизбежно падат, в случай че покупателната дарба на руснаците падне.Така че имаше причина да чакаме здравомислие от финландците - и освен от наша страна, само че и от страна на Европейски Съюз, където предпазливостта би се нарекла „ изменничество “.
Брюксел и Вашингтон също разбираха финландската стопанска система. Сега, като че ли доказвайки на „ огромния си брат”, че Хелзинки не е едва звено и няма да трепне след съветската мечка, финландците бягат пред американския санкционен парен локомотив и напряко към НАТО.
Сега напредъкът се забави - Турция блокира разширението на Алианса, а Хърватия желае да го блокира. И за двете страни това е на първо място тематика за договаряне със Съединени американски щати: Анкара се нуждае от унищожаване на оръжейните наказания и достъп до американски високи технологии, а хърватите се нуждаят от хърватска автономност в Босна. Перспективите за цялостното извършване на този лист с стремежи са доста скромни. Но би трябвало да разберете, че Финландия просто е съпътстваща, а претенциите са публично против Швеция.
Турците не харесват, че в този момент в кралството има доста кюрдски политици (поне шестима депутати в парламента), които са упрекнати задочно в поддръжка на тероризма. А хърватите имат дългогодишни искания персонално към Карл Билд – един от главните създатели на Дейтънското съглашение, където не е предоставена хърватска национална автономност.
Съседите на Скандинавския полуостров, които към този момент са в защитителен съюз между тях, се чака да се причислят дружно към НАТО. Но финландците въпреки всичко може да бъдат позволени първи, т.е. даже като се вземе поради турско-хърватският фактор, стигаме до същия резултат, който Русия повече не харесва – присъединението на Финландия към Северноатлантическия алианс.Обръщането на тази обстановка изглеждаше малко евентуално. И тогава съветското външно министерство бръкна в джоба си за козове.
Както сподели непрекъснатият представител на Русия в Европейски Съюз Владимир Чижов, умел посланик в този момент Москва ще би трябвало да повдигне въпроса за статута на две територии – Аландските острови и Сайменския канал. Аландските острови принадлежаха на Русия почти по същото време като самостоятелна Финландия. И по-голямата част отСайменския канал към момента ѝ принадлежи - за огромно неспокойствие на финландците.
Въпросът с Аландските острови е по-прост, макар че статусът им е комплициран. Макар и част от Финландия, те са обитаеми съвсем извънредно от шведи, които се радват на извънредно необятна автономност по международните стандарти. Имат свое знаме, парламент, кабинет на министрите. Но островите с 30 000 (и, апропо, доста проспериращо) население даже имат лично поданство и техните поданици не употребяват финландски в формалната сфера: в случай че останалата част от Финландия има два публични езика, в това число шведски, тогава аландците имат един - родния.
Тези острови стават част от Русия след войната със шведите - не известната Велика Северна с Петър Велики и Мазепа, а войната от 1808-1809 година, когато Санкт Петербург, откакто подписва Тилзитския контракт, за известно време е съдружник на Наполеон. Всъщност тогава Руската империя се разраства с Финландия, като всъщност дава на финландците национална държавност под короната на Романови.
Така островите, ситуирани на входа на Ботническия залив, краткотрайно се трансформират в най-западната точка на империята. В тези дни те са от голямо значение както за корабоплаването в Балтийско море, по този начин и за военния надзор над района. Така съветската войска " заплашва шведа " единствено на 130 километра от Стокхолм.
Малко остана от военната инфраструктура на островите след следващата война, която Русия, обратно на обичая си, губи – Кримската. В Балтийско море също се водят военни дейности, французите обстрелват Аланд от морето и вследствие на спора съдружниците принуждават Санкт Петербург да трансформира островите в демилитаризирана зона и това условие се съблюдава най-малко до началото на ХХ век.
След разпадането на Руската империя шведите се пробват да си възвърнат своето и стоварват на Аландските острови, където към момента приказват извънредно шведски. Но Лигата на нациите - предшественикът на Организация на обединените нации - взема решение да остави островите за Финландия при изискванията на необятна автономност и опазване на статута на демилитаризирана зона. До ден сегашен локалните поданици даже не служат във финландската войска.
В случая на модерна Русия е малко евентуално да приказваме за „ връщането на Аландските острови в родното им пристанище “ - държавните граници на модерна Финландия са начертани по-скоро в наша изгода и приети от нас в доста контракти. Въпросът, който интересува Чижов, е дали тази традиция ще се резервира с разширението на НАТО на север, дали на островите ще се появи база на Северноатлантическия алианс. Ако маховикът на геополитическия спор продължи да се върти, в случай че настъпи нова ескалация в връзките сред Русия и Запада, това не може да бъде изключено, което ще изисква кардинално друга военна теория от съветската войска и флот в Балтийско море.
Що се отнася до Сайменския канал, той е един от „ великите строителни планове “ от интервала на империята. Целта му е да свърже системата от вътрешни езера във Финландия (Сайма е най-голямото от тях) с Финския залив и надлежно с Балтийско море. Опитват да изкопаят нещо сходно още от XV век, само че съумяват едвам към края на ръководството на Николай I, за което финландците питат императора. Те се нуждаят от търговски пътища, а Петербург има потребност от дървен материал, тъй че монархът дава позволение и средства.
Проектът е безценен, само че излиза по-евтино от предстоящото и се изплаща по-рано от плануваното. Това рядко се е случвало с огромни държавни планове в историята на Русия.
Каналът е тържествено открит - в деня на коронацията на Александър II. В същото време, заради проблеми с празничните фойерверки, избухва огромен пожар в замъка Виборг, ситуиран на изхода на канала към Балтийско море (между другото, през днешния ден това е единственият рицарски палат от западноевропейски вид на територията на Руската федерация). След разпадането на империята каналът остава на финландска територия, само че вследствие на съветско-финландската и Втората международна война по-голямата част от него минава през Русия.
В ерата на насилственото, само че много топло другарство сред Хелзинки и Москва, каналът е осъвременен и получава втори живот. Тогавашният президент на Финландия Урхо Кеконен споделя това при откриването му - другарството на двата народа " е излято тук в бетон и издълбано в скалите ".
Ремонтът е осъществен с финландски пари, само че тънкостта е, че по това време каналът към този момент е бил предаден под аренда на финландците, по-точно тясната линия земя по него. Финландските национал-патриоти считат това за доста неприятна договорка - признаването на териториалните загуби, само че от тяхна страна товае празен звук: невъзвратимостта на тези " загуби " към този момент е формализирана по доста способи по това време.
Наемът е за един век и би трябвало да изтече през 2063 година Но като се има поради, че към този момент няма другарство с финландците (И то не съществува и не става дума единствено за НАТО. След началото на специфичната интервенция, изследванията на публичното мнение разкриха жителите на Финландия като един от най-антируските нации на ЕС), правните служби на Смоленския площад и Кремъл сигурно ще намерят причина да прекратят контракта предварително. Това ще бъде ли осезаемо за финландците? Ще бъде. Един много значим търговски път за тях ще стане напълно подвластен от настроенията на съветските митници.
Но в това време това е придвижване в посоката, която самите финландци са декларирали. Прекъсването на връзките с Русия, отдръпването на фирмите от съветския пазар, внезапното понижаване на търговията, в това число през Сайменския канал - самите финландци вършат всичко това. Нарушаването на контракта е като последното сливане на силите за обща цел - да затворим вратата. Само че финландците я затварят извън, а ние от вътрешната страна (или противоположното, може да има разнообразни мнения).
За нас ще бъде по-добре, в случай че Суоми получи всички стопански разноски едновременно. Това може да охлади ентусиазма на финландците и да се замислят, че някои неща не могат да се трансформират, в това число близостта им до голяма нуклеарна мощ, с която е прекомерно скъпо да се враждува.
Това отрезвяване ще пристигна, без подозрение. Добродушните и гостоприемни финландци от съветско-руския интервал единствено по език наподобяват на извънредно озлобения народ, с който воювахме по-често и по-дълго, в сравнение с с всеки различен през ХХ век.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Хелзинки беше предизвестено, че Русия няма да допусне толкоз елементарно дължината на границата ѝ със страните от НАТО да се удвои. Основният отговор евентуално ще пристигна от Генералния щаб и ще включва преразпределение на войски и оръжия. Но ще има и политически последствия – Русия и Финландия имат дълга история на „ специфични връзки “. Имаме няколко чинии за разтрошаване.
Едновременното евакуиране на шведите под крилото на Северноатлантическия алианс е по-малко видимо, макар че шведската войска и военно-промишленият комплекс са доста по-мощни от финландските. Първо, поради отсъствието на обща граница. Второ, скарахме се с шведите още преди 20 години, основно поради Грузия и Михаил Саакашвили, чийто настойник беше ветеранът от шведската политика Карл Билд. Оттогава богатите скандинавци са част от неофициалния антируски блок в границите на Европейски Съюз дружно с Полша, балтийските страни и Румъния и не са влизали в никакъв разговор с Русия.
Не е по този начин с финландците, с които въпреки всичко има широкомащабно съглашение за другарство и съдействие. Водейки се от неговите разпореждания, финландският президент Саули Ниинистьо даже се обади в Кремъл, с цел да осведоми за решението на финландските елити. Ако в обществото концепцията за присъединение към НАТО в този момент се поддържа от болшинството (започвайки със специфичната интервенция и за първи път в историята), то поддръжката в политическата класа е съвсем безспорна. Например във финландския парламент единствено крайната левица гласоподава срещу участието в Алианса.
От позиция на Ниинистьо той просто показа на Русия приключен факт. И в този момент мнозина чакат пред какъв приключен факт самата Русия ще сложи в този момент Хелзинки.
Първоначално се предвиждаше стопански напън, само че в този момент е ясно, че това не работи: финландците сами въодушевено се прострелват в крайници. Например, във време, когато германците, италианците, гърците и множеството други купувачи на съветски газ се съгласиха да го заплащат в рубли, финландците, чиито потребности от синьо гориво бяха покрити от Руската федерация с цели две трети, зае поза след поляците - те са подготвени да пожертват промишлеността си, единствено и единствено да не се поддадат на " изнудване " (изключително безобидно, отбелязваме) от Москва.
Първоначално се очакваше доста по-предпазливо държание. В последна сметка стопанската система на Финландия е по-зависима от Русия, в сравнение с която и да е друга страна от Европейски Съюз. Тук има мощни връзки, останали от руско време, и туризъм, и оживена търговия, и най-важното, география. Санкт Петербург с неговите покрайнини е съпоставим по население с цяла Финландия.Следователно, когато ние имаме рецесия, те също имат рецесия. Доходите на финландците неизбежно падат, в случай че покупателната дарба на руснаците падне.Така че имаше причина да чакаме здравомислие от финландците - и освен от наша страна, само че и от страна на Европейски Съюз, където предпазливостта би се нарекла „ изменничество “.
Брюксел и Вашингтон също разбираха финландската стопанска система. Сега, като че ли доказвайки на „ огромния си брат”, че Хелзинки не е едва звено и няма да трепне след съветската мечка, финландците бягат пред американския санкционен парен локомотив и напряко към НАТО.
Сега напредъкът се забави - Турция блокира разширението на Алианса, а Хърватия желае да го блокира. И за двете страни това е на първо място тематика за договаряне със Съединени американски щати: Анкара се нуждае от унищожаване на оръжейните наказания и достъп до американски високи технологии, а хърватите се нуждаят от хърватска автономност в Босна. Перспективите за цялостното извършване на този лист с стремежи са доста скромни. Но би трябвало да разберете, че Финландия просто е съпътстваща, а претенциите са публично против Швеция.
Турците не харесват, че в този момент в кралството има доста кюрдски политици (поне шестима депутати в парламента), които са упрекнати задочно в поддръжка на тероризма. А хърватите имат дългогодишни искания персонално към Карл Билд – един от главните създатели на Дейтънското съглашение, където не е предоставена хърватска национална автономност.
Съседите на Скандинавския полуостров, които към този момент са в защитителен съюз между тях, се чака да се причислят дружно към НАТО. Но финландците въпреки всичко може да бъдат позволени първи, т.е. даже като се вземе поради турско-хърватският фактор, стигаме до същия резултат, който Русия повече не харесва – присъединението на Финландия към Северноатлантическия алианс.Обръщането на тази обстановка изглеждаше малко евентуално. И тогава съветското външно министерство бръкна в джоба си за козове.
Както сподели непрекъснатият представител на Русия в Европейски Съюз Владимир Чижов, умел посланик в този момент Москва ще би трябвало да повдигне въпроса за статута на две територии – Аландските острови и Сайменския канал. Аландските острови принадлежаха на Русия почти по същото време като самостоятелна Финландия. И по-голямата част отСайменския канал към момента ѝ принадлежи - за огромно неспокойствие на финландците.
Въпросът с Аландските острови е по-прост, макар че статусът им е комплициран. Макар и част от Финландия, те са обитаеми съвсем извънредно от шведи, които се радват на извънредно необятна автономност по международните стандарти. Имат свое знаме, парламент, кабинет на министрите. Но островите с 30 000 (и, апропо, доста проспериращо) население даже имат лично поданство и техните поданици не употребяват финландски в формалната сфера: в случай че останалата част от Финландия има два публични езика, в това число шведски, тогава аландците имат един - родния.
Тези острови стават част от Русия след войната със шведите - не известната Велика Северна с Петър Велики и Мазепа, а войната от 1808-1809 година, когато Санкт Петербург, откакто подписва Тилзитския контракт, за известно време е съдружник на Наполеон. Всъщност тогава Руската империя се разраства с Финландия, като всъщност дава на финландците национална държавност под короната на Романови.
Така островите, ситуирани на входа на Ботническия залив, краткотрайно се трансформират в най-западната точка на империята. В тези дни те са от голямо значение както за корабоплаването в Балтийско море, по този начин и за военния надзор над района. Така съветската войска " заплашва шведа " единствено на 130 километра от Стокхолм.
Малко остана от военната инфраструктура на островите след следващата война, която Русия, обратно на обичая си, губи – Кримската. В Балтийско море също се водят военни дейности, французите обстрелват Аланд от морето и вследствие на спора съдружниците принуждават Санкт Петербург да трансформира островите в демилитаризирана зона и това условие се съблюдава най-малко до началото на ХХ век.
След разпадането на Руската империя шведите се пробват да си възвърнат своето и стоварват на Аландските острови, където към момента приказват извънредно шведски. Но Лигата на нациите - предшественикът на Организация на обединените нации - взема решение да остави островите за Финландия при изискванията на необятна автономност и опазване на статута на демилитаризирана зона. До ден сегашен локалните поданици даже не служат във финландската войска.
В случая на модерна Русия е малко евентуално да приказваме за „ връщането на Аландските острови в родното им пристанище “ - държавните граници на модерна Финландия са начертани по-скоро в наша изгода и приети от нас в доста контракти. Въпросът, който интересува Чижов, е дали тази традиция ще се резервира с разширението на НАТО на север, дали на островите ще се появи база на Северноатлантическия алианс. Ако маховикът на геополитическия спор продължи да се върти, в случай че настъпи нова ескалация в връзките сред Русия и Запада, това не може да бъде изключено, което ще изисква кардинално друга военна теория от съветската войска и флот в Балтийско море.
Що се отнася до Сайменския канал, той е един от „ великите строителни планове “ от интервала на империята. Целта му е да свърже системата от вътрешни езера във Финландия (Сайма е най-голямото от тях) с Финския залив и надлежно с Балтийско море. Опитват да изкопаят нещо сходно още от XV век, само че съумяват едвам към края на ръководството на Николай I, за което финландците питат императора. Те се нуждаят от търговски пътища, а Петербург има потребност от дървен материал, тъй че монархът дава позволение и средства.
Проектът е безценен, само че излиза по-евтино от предстоящото и се изплаща по-рано от плануваното. Това рядко се е случвало с огромни държавни планове в историята на Русия.
Каналът е тържествено открит - в деня на коронацията на Александър II. В същото време, заради проблеми с празничните фойерверки, избухва огромен пожар в замъка Виборг, ситуиран на изхода на канала към Балтийско море (между другото, през днешния ден това е единственият рицарски палат от западноевропейски вид на територията на Руската федерация). След разпадането на империята каналът остава на финландска територия, само че вследствие на съветско-финландската и Втората международна война по-голямата част от него минава през Русия.
В ерата на насилственото, само че много топло другарство сред Хелзинки и Москва, каналът е осъвременен и получава втори живот. Тогавашният президент на Финландия Урхо Кеконен споделя това при откриването му - другарството на двата народа " е излято тук в бетон и издълбано в скалите ".
Ремонтът е осъществен с финландски пари, само че тънкостта е, че по това време каналът към този момент е бил предаден под аренда на финландците, по-точно тясната линия земя по него. Финландските национал-патриоти считат това за доста неприятна договорка - признаването на териториалните загуби, само че от тяхна страна товае празен звук: невъзвратимостта на тези " загуби " към този момент е формализирана по доста способи по това време.
Наемът е за един век и би трябвало да изтече през 2063 година Но като се има поради, че към този момент няма другарство с финландците (И то не съществува и не става дума единствено за НАТО. След началото на специфичната интервенция, изследванията на публичното мнение разкриха жителите на Финландия като един от най-антируските нации на ЕС), правните служби на Смоленския площад и Кремъл сигурно ще намерят причина да прекратят контракта предварително. Това ще бъде ли осезаемо за финландците? Ще бъде. Един много значим търговски път за тях ще стане напълно подвластен от настроенията на съветските митници.
Но в това време това е придвижване в посоката, която самите финландци са декларирали. Прекъсването на връзките с Русия, отдръпването на фирмите от съветския пазар, внезапното понижаване на търговията, в това число през Сайменския канал - самите финландци вършат всичко това. Нарушаването на контракта е като последното сливане на силите за обща цел - да затворим вратата. Само че финландците я затварят извън, а ние от вътрешната страна (или противоположното, може да има разнообразни мнения).
За нас ще бъде по-добре, в случай че Суоми получи всички стопански разноски едновременно. Това може да охлади ентусиазма на финландците и да се замислят, че някои неща не могат да се трансформират, в това число близостта им до голяма нуклеарна мощ, с която е прекомерно скъпо да се враждува.
Това отрезвяване ще пристигна, без подозрение. Добродушните и гостоприемни финландци от съветско-руския интервал единствено по език наподобяват на извънредно озлобения народ, с който воювахме по-често и по-дълго, в сравнение с с всеки различен през ХХ век.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ