НАТО определя Русия като най-голямата заплаха: Готви се за дълга война
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи на 24 юни по време на срещата на върха в Хага, че Русия съставлява най-голямата екзистенциална опасност за Алианса в днешно време, предава News.bg.
По думите му, Кремъл се приготвя за дълготраен спор, а поддръжката от страни като Северна Корея, Китай, Иран и Беларус ускорява тази опасност, съгласно данни на Института за проучване на войната (ISW).
Рюте предизвести, че Русия може да нападна НАТО в границите на идващите седем години и акцентира, че сега Москва е по-подготвена за война. В същия ден украинският президент Володимир Зеленски съобщи пред Sky News, че Русия може да бъде подготвена за боен спор с НАТО до 2030 година Той уточни, че актуалната война в Украйна лимитира дейностите на Кремъл, само че всяко понижаване на западната помощ би било от изгода за Русия.
ISW също по този начин прави оценка, че Кремъл продължава да приготвя обществото и въоръжените си сили за вероятен предстоящ спор с НАТО в средносрочен и дълготраен проект.
Руските упоритости за обединена войска под собствен надзор
Русия ускорява въздействието си върху Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКБ), като прокарва ограничения за послушание на съюзнически сили под съветско военно командване. На 24 юни Държавната дума на Русия ратифицира протокол, който разрешава изпращане на войски сред страни от ОДКБ при рецесии, учения, въоръжени спорове и филантропични задачи.
Новият протокол редуцира времето за разрастване на сили до един ден след решение на Съвета на ОДКБ и вкарва конструкция за " командване на формирования ", която най-вероятно ще бъде доминирана от Русия. Според ISW, Кремъл от дълго време се стреми към създаване на многонационална войска в постсъветското пространство, което би трябвало да бъде регистрирано в западните оценки за съветската военна мощност.
Тактически нововъведения: от мотоциклети до дронове
Руските сили ускоряват потреблението на мотоциклети по фронтовата линия в Украйна — иновация, която може да бъде приложена и при бъдещи спорове с НАТО. Това подсказва, че съветската войска приспособява своите тактики по отношение на уроците от актуалната война.
Инвестиции в украинската защита и взаимно произвеждане на дронове
Генералният секретар на НАТО акцентира смисъла на вложения в отбранителния потенциал на Алианса и в украинската военна промишленост. Рюте прикани страните от НАТО да поддържат украинската отбранителна база, оценена на към 35 милиарда $ необработен капацитет, с цел да се понижи натискът върху личните им ресурси и да се открие опция за бъдещи покупки на оръжия от Украйна.
По време на срещата на върха на НАТО европейските сътрудници на Украйна оповестиха нови военни и финансови помощи. Нидерландия даде пакет от 175 милиона евро, включващ 100 радара за разкриване на дронове, 20 отчасти самостоятелни апарата Ermine за евакуация на ранени, както и 80 милиона евро за интернационалната коалиция за дронове.
Украйна и Обединеното кралство започват взаимна самодейност за произвеждане на дронове, като Англия ще създава украински модели в границите на три години. След края на войната създадените дронове ще се употребяват и от двете страни, което ще ускори взаимоотношението сред отбранителните им промишлености.
НАТО също по този начин ще даде 37 милиона евро за сателитни връзки на Украйна – в това число радиостанции, тракери и съпътстващи услуги, съгласно взаимно изказване на украински и НАТО представители.
Руски въздушни удари и цивилни жертви
През нощта на 23 против 24 юни съветските сили нанесоха масирани удари с дронове против Украйна, употребявайки 97 безпилотни апарата Шахед и примамки, стартирани от разнообразни райони – в това число Курск, Орел, Ростовска област, Краснодарски край и Крим.
Според украински източници, офанзивите доведоха до над 100 жертви измежду цивилното население. В Днепропетровска област съветски удар по пътнически трен аргументи най-малко 17 починали и 279 ранени. Удари са нанесени и по гражданска инфраструктура в Харков и Велики Бобрик, Сумска област.
