Нидерландия: Генералният секретар на НАТО цели разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП до 2032 г.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте желае съдружниците да се спогодят на срещата на върха през юни да доближат 5% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита до 2032 година
Това съобщи министър-председателят на Нидерландия Дик Схоф, съобщи Агенция Франс Прес.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп изиска от съдружниците на Вашингтон в НАТО да усилят военните си разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт. Това е равнище, което сега не доближава нито един от тях.
Схоф сподели, че Рюте е изпратил писмо до 32-те страни членки на НАТО, в което ги приканва през идващите 7 години да доближат 3,5% от Брутният вътрешен продукт за „ твърди военни разноски “ и 1,5% от Брутният вътрешен продукт за „ свързани разноски, като инфраструктура, киберсигурност и други “.
На срещата на върха в Хага идващия месец Тръмп ще окаже напън върху Европа и Канада да усилят целевите разноски на НАТО.
Рюте отхвърли да удостовери обсъжданите числа. Той обаче уточни, че в границите на НАТО се организират „ вътрешни полемики “.
Дипломати от алианса, говорещи при изискване за анонимност, обявиха, че предлагането, публикувано предходната седмица, планува увеличение на директните военни разноски с 0,2% всяка година до 2032 година
Те обясниха, че разискванията на новата цел са в начален стадий и към момента няма ясни признаци, че ще има консенсус за цифрите.
Параметрите на това, което може да бъде включено в 1,5% от свободно обвързваните разноски за защита, към момента следва да бъдат избрани, споделиха те.
Тръмп от дълго време упреква съдружниците на Вашингтон, че не изразходват задоволително средства за защитата си и се възползват от щедростта на Съединени американски щати.
Американският президент стигна до такава степен, че заплаши да не пази страните, които не харчат задоволително за армията си.
Европейските страни усилиха разноските си за защита след нашествието на Русия в Украйна през 2022 година, само че Рюте твърди, че те би трябвало да бъдат доста по-високи, с цел да се предпазят от Москва.
Миналата година 22 от 32-те членки на НАТО доближиха настоящия предел от 2% разноски за военните си сили.
Редица страни като Италия, Испания, Канада и Белгия, които към момента не са достигнали това равнище, дадоха обещание да го доближат през 2025 година
Миналата година Съединени американски щати похарчиха 3,19% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, оставайки зад страните от източния фланг – Полша, Естония и Литва, които са покрай Русия.
Вашингтон обаче остава най-големият боен вложител в НАТО в безусловно изражение. През предходната година е направил 64% от всички разноски за защита.
Това съобщи министър-председателят на Нидерландия Дик Схоф, съобщи Агенция Франс Прес.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп изиска от съдружниците на Вашингтон в НАТО да усилят военните си разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт. Това е равнище, което сега не доближава нито един от тях.
Схоф сподели, че Рюте е изпратил писмо до 32-те страни членки на НАТО, в което ги приканва през идващите 7 години да доближат 3,5% от Брутният вътрешен продукт за „ твърди военни разноски “ и 1,5% от Брутният вътрешен продукт за „ свързани разноски, като инфраструктура, киберсигурност и други “.
На срещата на върха в Хага идващия месец Тръмп ще окаже напън върху Европа и Канада да усилят целевите разноски на НАТО.
Рюте отхвърли да удостовери обсъжданите числа. Той обаче уточни, че в границите на НАТО се организират „ вътрешни полемики “.
Дипломати от алианса, говорещи при изискване за анонимност, обявиха, че предлагането, публикувано предходната седмица, планува увеличение на директните военни разноски с 0,2% всяка година до 2032 година
Те обясниха, че разискванията на новата цел са в начален стадий и към момента няма ясни признаци, че ще има консенсус за цифрите.
Параметрите на това, което може да бъде включено в 1,5% от свободно обвързваните разноски за защита, към момента следва да бъдат избрани, споделиха те.
Тръмп от дълго време упреква съдружниците на Вашингтон, че не изразходват задоволително средства за защитата си и се възползват от щедростта на Съединени американски щати.
Американският президент стигна до такава степен, че заплаши да не пази страните, които не харчат задоволително за армията си.
Европейските страни усилиха разноските си за защита след нашествието на Русия в Украйна през 2022 година, само че Рюте твърди, че те би трябвало да бъдат доста по-високи, с цел да се предпазят от Москва.
Миналата година 22 от 32-те членки на НАТО доближиха настоящия предел от 2% разноски за военните си сили.
Редица страни като Италия, Испания, Канада и Белгия, които към момента не са достигнали това равнище, дадоха обещание да го доближат през 2025 година
Миналата година Съединени американски щати похарчиха 3,19% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, оставайки зад страните от източния фланг – Полша, Естония и Литва, които са покрай Русия.
Вашингтон обаче остава най-големият боен вложител в НАТО в безусловно изражение. През предходната година е направил 64% от всички разноски за защита.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ