Генералният директор на БНР Милен Митев обсъди развитието на обществените

Генералният шеф на БНР Милен Митев разиска развиването на публичните медии с Радка Бечева, началник на отдела за връзки с членовете на ЕBU в Централна и Източна Европа

- Г-н Митев поехте управлението на БНР през август 2021 година и започнахте с цифровата промяна като приоритет, в това число предприехте експертен обзор и оценка от екип на " Инициативата за цифрова промяна " на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Какви са най-големите провокации в този развой?

- БНР е изправено пред два типа провокации. Такива, при които не можем да повлияем на резултата - като финансиране, пандемия, геополитически напън - и други, на които можем да повлияем интензивно. Наблюдаваме първия вид провокации и осведомяваме хората по какъв начин събитията ни въздействат като социална медия, тъй че хората да схванат въздействието върху нашата организация.

По отношение на провокациите, на които можем да повлияем, в наши ръце е и от нас зависи, да вземем за пример, да създадем динамична работна среда.  Приоритет в работата ми е БНР да бъде съвременно и несъмнено място за работа. Журналистите и медийните експерти не би трябвало да се опасяват от това да вършат неточности и в това време да се усещат в сигурна среда. Ако хората се опасяват да не позволен неточност, няма да имат убеденост и мотивация да оферират и развиват нови хрумвания и нови формати.

Креативността и новаторското мислене би трябвало да бъдат насърчавани, а грешките да се разискват и проучват, вместо да караме хората да се усещат зле, че са сбъркали. Разбира се, в случай че някой показа в ефир непроверена информация, това е в прорез с професионалните журналистически стандарти.

- Как БНР пази публицистичната си самостоятелност?

Създали сме такава вътрешна организация на работа, че управлението да не може да въздейства директно върху наличието. Съдържанието се основава от публицистите и редакторите на всяка стратегия. Ако възникне противоречива тематика, тя се разисква от публицистичните колегии и Програмния съвет, което прави мъчно вземането на еднолично решение. Що се отнася до външното въздействие, моя работа и работа на Управителния съвет е да устояваме на всевъзможен тип напън. За благополучие, откогато съм на този пост, не ми се е налагало да се сблъсквам със случаи на непозволена интервенция. 

- Вярва ли аудиторията на БНР?

- Според института Ройтерс, БНР е медията с най-висока степен на доверие в България. Българска национална телевизия е напълно близо след нас. Ние вършим всичко допустимо, с цел да запазим това високо равнище на доверие, като предоставяме на публицистите задоволително независимост да избират тематиките си, събеседниците, които канят, както и метода, по който структурират предаванията си, с цел да показват най-стойностното наличие на слушателите.

- Войната в Европа, политическите разтърсвания и Ковид-19 разделят обществата. Кои са значимите уроци за публичните медии до момента?

Обществата ни са все по-разделени. Това стана ясно по време на пандемията, а войната задълбочи този развой. Пропастта сред другите отзиви става все по-голяма и от ден на ден хора заемат радикална позиция по мощно спорни тематики.

Мисля, че като социална медия, е наша грижа да покажем другите гледни точки и да насърчим осведомения спор. Вярвам, че единственият метод да понижим пропастта сред хората е като ги накараме да приказват между тях. Все повече хора през днешния ден се осведомят онлайн или посредством обществените медии, което значи, че те " употребяват " вести, които се филтрират през логаритми. Така хората четат главно наличие, което харесват и което затвърждава личното им мнение. Ролята на публичните медии е да предизвиква демократичния разговор сред хората с разнообразни отзиви. В същото време ние би трябвало да насърчаваме доближаването и да търсим нещата, които ни сплотяват. Сега това е по-важно от всеки път.

- Кои съгласно Вас са стратегиите, върху които публичните медии би трябвало да слагат фокус през днешния ден?

- Като социална медия ние би трябвало да сме на всички места. Да отразяваме пулса на обществото, освен като осведомяваме, само че и като предоставяме първокласен разбор на значимите тематики. Това може да прозвучи като липса на фокус, само че аз бих го перифразирал по този начин: нашият фокус не е върху избран тип наличие, а върху качественото показване на всички тематики, които преглеждаме. Нашата цел са висококачествени вести, излъчвания и музика. Не е елементарно да се мери качеството при публичните медии. По тази причина, считам, че измерването на доверието е най-хубавият метод да разберем дали предоставяме високо качествено наличие. Докато аудиторията ни има вяра, значи сме на прав път.

- Как сте сигурни, че наличието ви е уместно за аудиторията?

Ние интензивно търсим противоположна връзка от нашите слушатели по допустимо най-вече и разнообразни канали. Единият метод е обичайното премерване на аудиторията. Активно взаимодействаме с аудиторията посредством обществените медии и посредством нашия уеб страница. Имаме и радиопредавания, в които нашите слушатели взимат непосредствено присъединяване.

- Как работите за привличането на младежка публика?

- Опитваме се да предоставим наличието, което младежите търсят, по наличен за тях метод. Така да вземем за пример, предлагаме известни радиопредавания във тип на подкасти или пък вести в аудио и текст разновидности в интернет, тъй че по-младите слушатели да могат да изберат желания от тях формат. Все по-малко младежи слушат радио в действително време и не мисля, че ще успеем да ги притеглим към него. Вместо това, ние се стреми да доближаваме до тях посредством всички вероятни платформи, без  да вършим компромис със наличието.

- Как виждате бъдещето на радиото в случай, че младежката публика губи интерес към радиото в действително време?

- Виждам бъдещето на радиото като " радио+ ". Плюсът значи нови медийни услуги, които допълват обичайното радио, като то обаче остава ядрото. Можем да прибавяме текст, фотоси и видео към аудио материали. Тъй като публичните медии би трябвало да са покрай своята публика и да бъдат там, където е тя, би трябвало да използваме разнообразни платформи и технологии, с цел да ѝ служим още по-добре. Можем да стартираме като надграждаме това, с което към този момент разполагаме. Ето също по този начин БНР има шест музикални състава, чиито концертни изяви е значимо да бъдат още по-видими. Преди време беше доста скъпо да създадем стрийм по време на концерт, само че в този момент тази опция е по-достъпна, което ни разрешава да имаме в наличност повече видео материали от концертите и да сътворяваме по-голяма музикална продукция, както в аудио, по този начин и във видео формат, като я предоставяме на аудиторията посредством ефирните стратегии, обществените платформи и " при поискване ".

- Някои публични медии имат подозрение по отношение на запазването на музикалните си сформира. Вашето мнение какво е?

- Музикалните сформира са извънредно значими, тъй като като социална медия, значима част от нашата задача и роля е популяризирането на културата. Наличието на музикални сформира е превъзходен метод тази част от нашата задача да бъде изпълнена, защото те записват музика, изнасят концерти и срещат публиката с българската, европейската и международна музика. В БНР работят над 200 музиканти и с цел да осигурим бъдещето им, би трябвало да употребяваме техните благоприятни условия. Необходимо е да подсигуряваме, че тяхната роля и работа са вярно уредени в Закона за радиото и малкия екран. Те са значима част от културната сцена на страната ни, само че сега не използваме цялостния им капацитет.

- Какво е Вашето мнение за оферти от Европейски Съюз законодателен акт за свободата на медиите и за неговото значение за България, а и за цяла Европа?

- Мисля, че най-важното обръщение на това предложение е, че Европейската комисия схваща значимостта на самостоятелните публичните медии. Смятам, че има области, в които Европейският законодателен акт за свободата на медиите може да бъде от изгода за България и за нашия район като цяло. Защитата на публицистичната самостоятелност и гаранциите за без значение действие на публичните медии, в това число съответното и устойчиво финансиране, са доста значими. Ние се борим с тези провокации към този момент от много време. Това законодателно предложение може да ни подкрепи в обезпечаването на гаранциите, от които се нуждаем, с цел да бъдем в действителност самостоятелни и сигурни в нашата работа. Възникват, несъмнено, доста въпроси дали ограниченията по обезпечаването на тези гаранции са задоволително ефикасни, дали има риск от свръхрегулация, както и по какъв начин да се подсигурява самостоятелност от Европейската комисия. Смятам, че има още време за разискване и доуточняване на предлагането. В момента водим диалози с Министерството на културата по отношение на проектостановището за Европейският законодателен акт за свободата на медиите.

- Имате поради, че въпросът се отнася до суверенитета и до риска от загубата му в избрани области?

Ситуацията в Европа сега е предизвикателство за сходно законодателно предложение. Много страни се притесняват, че прекомерно огромна част от суверенитета им е лишен от Европейския съюз и това може да насочи дебата в доста друга посока. Лично аз избирам да виждам на Законодателния акт за свободата на медиите от вероятността на медиен специалист. Има потребност от доста по-голяма взаимност сред членовете на Европейския съюз за радио и телевизия. Законодателния акт за свободата на медиите е извънредно нужен в страните, стремящи се да станат членки на Европейския съюз и в страните, които към момента се борят за народна власт. В Централна и Източна Европа имаме страни, които са част от Европейски Съюз, страни, които не са част от Европейски Съюз и страни, които се стремят да станат част от Европейски Съюз и всичко това прави нашият район извънредно разнороден. Мисля, че всеки значим детайл от европейското законодателство, какъвто е и Законодателният акт за свободата на медиите, безспорно ще повлияе на законодателството в страните, които към момента не са част от Европейски Съюз, защото те нормално привеждат личните си правни системи в сходство с правото на Европейски Съюз. Така че, смисъла на това законодателно предложение би могло да се популяризира оттатък границите на Европейски Съюз.

- Виждате ли БНР като вероятен образец или катализатор за по-добро съдействие сред прилежащите страни?

- Много от сътрудниците в района се борят със същите проблеми, с които и ние. Някои от тях се оправят доста сполучливо с превъзмогването на провокациите. Можем да научим доста едни от други и взаимно да се окуражаваме да продължим. Много е значимо да поддържаме близки взаимоотношения. Понякога, даже шерването на отзиви и хрумвания по избрана тематика или обмяната на потребен опит ни оказва помощ доста. Затова имам вяра, че би трябвало да заздравим връзките с нашите съседи и с публичните медии от района. БНР прави всичко допустимо, с цел да улесни партньорствата с други страни. Опитваме се да го вършим на всички езици, които приказват прилежащите ни страни. Щастлив съм да разглася, че неотдавна стартирахме подсайт на румънски език и ще стартираме да сътворяваме и подкасти на румънски. В момента предлагаме наличие на всички езици на прилежащите ни страни, което може да способства да се научи повече за България.

-Европа е изправена пред общите провокации на стопански напън като следствие от Ковид-19, войната в Украйна, инфлацията и увеличаващите се цени. Как БНР се оправя с тези провокации?

- Опитваме се да усъвършенстваме разноските си, без да вършим компромис с нашите услуги, освен това във време, когато ни е належащо развиване, изискващо по-големи финансови запаси. Например, през 2022 година, работим върху наличието си онлайн и в обществените медии, което значи, че са ни нужни оператори, които да основават видео наличие. Важно е да влагаме и в нови гении, само че и да развиваме уменията на работещите в БНР в сходство с динамичността на изменящия се свят. Опасявам се, че с актуалната инфлация, това ще отнеме повече време, в сравнение с бихме желали.

- Смятате ли, че в България има удобна среда за смяна на правната рамка във връзка с публичните медии?

- Мисля, че има консенсус в обществото във връзка с доста от посоките на развиване, за които БНР приказва през последното десетилетие. Но сме очевидци на политическа неустойчивост с четири парламентарни избори за малко повече от година.За да се премисли правната рамка за медиите, е належащо устойчиво ръководство.

- Смятате ли, че са нужни промени в метода на финансиране на публичните медии в България, с цел да им се подсигурява устойчиво, без значение, предвидимо и съответно финансиране?

- БНР към момента се финансира по методология, отчитаща само ефирните стратегии. През годините добавихме нелинейни услуги, обществени медии и музикални сформира. Също по този начин имаме голям списък, който сега е в развой на цифровизация. Това са все огромни разноски. Ако те бъдат взети поради в закона, за нас ще бъде доста по- елементарно да работим.

- Какви ще бъдат гаранциите, че това финансиране ще бъде без значение?

- Необходимо е нашата задача да бъде ясно дефинирана в закона и финансирането да се образува въз основата на тази задача. Когато всички наши действия са разказани добре, ще бъде доста по-лесно да изчислим какво финансиране ни е належащо, с цел да изпълняваме отговорностите си. Ако публичната задача е добре дефинирана и финансирането е обвързано с нея, тогава ще имаме добра законодателна рамка.

- Наскоро участвахте в управническата стратегия на EBU и в срещата в Каденабия на водачите на публичните медии. Какви са най-важните заключения за Вас от тези две събития?

- Трудно е да се посочат единствено няколко, само че бих откроил две от основните поучения:
Не харчете време и запаси за неща, които не можете да контролирате; Това, което прави наличието в действителност положително, е способността му да допира фундаменталните прочувствени потребности на хората.
Друго значимо нещо, което бих отбелязал е, изказванието, че бъдещето е към този момент тук, просто не е отмерено разпределено. Това значи, че в множеството случаи, когато желаете Вашата организация да направи крачка напред, има някой, който към този момент е подхванал стъпки в тази посока. Просто би трябвало да знаете къде да търсите. Може да е някой отвън Вашата сфера на активност или даже отвън медийния бранш, само че той разполага с работещо решение на това, което желаете да приложите. Намирам това за доста добър метод на мислене. Просто би трябвало да разтеглим хоризонта си и да потърсим по-надалеч. Важно е да мислим не като мениджъри, а като водачи. И точно това се стремя да върша и аз всеки ден.

- Каква е ролята на EBU в тези сериозни времена?

- EBU може да помогне в доста области, в това число лобиране и шерване на познания. Едно от най-важните неща е, че посредничи в разговора посред ни. Вече говорихме какъв брой е значимо да поддържаме тясна връзка с другите медии. Според мен, EBU е чудесно място за осъществяване на полемики. Мисля, че новата самодейност " Един ден с ", обвързвана с посещаване в социална медия, членуваща в EBU и среща с управителния й екип, е тъкмо това, от което се нуждаем. Тя дава опция на водачи от разнообразни райони да обменят опит и положителни практики в подобаваща среда.

- Как бихте описали с една дума Вашите стратегически цели и старания?

Бих ги описал с две думи: по-силни дружно. Наистина имам вяра в екипната работа и че екипът постоянно е по-силен от индивида, колкото и надарен да е той. Затова избирам работна среда, в която хората да споделят и разискват мислите си със своите сътрудници и да получават хрумвания, които да усъвършенстват техните лични. Ролята на положителното ръководство е да обезпечи съществуването на тази среда, да даде опция на хората да покажат мощните си страни, да им даде убеденост да приказват с управителния екип, тъй като това е извънредно значимо за доверието и напредъка.

Интервюто на генералния шеф на БНР можете да прочетете