Сакскобургготски трябва да върне 1,6 млн. евро обезщетение, ако съдът се произнесе в полза на държавата
Генерална дирекция " Права на индивида и господство на закона “ на Съвета на Европа, отдел " Изпълнение на правосъдните решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) “ даде безапелационен отговор на въпроса дали присъденото обезщетение от 1 635 875 евро по делото " Сакскобургготски и Хробок “ предстои на връщане. Ако българският съд дефинитивно реши в интерес на страната делото за собствеността на 16 500 дка гори, жалбоподателите ще са длъжни да върнат изплатеното им обезщетение, изясняват от съдебна експертиза. Отговорът е изпратен и до отбраната на Симеон Сакскобургготски.
На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският областен съд напълно почете исковете на страната за собствеността на 16 500 дка рилски гори, само че решението му не е дефинитивно.
Затова след решение на Министерския съвет присъденото от Европейски съд по правата на човека обезщетение бе преведено на Сакскобургготски и Хробок. В същото време държавното управление посредством процесуалните си представители от Министерство на правосъдието прикани отдела по осъществяването в публично писмо да изясни какви са отговорностите на страната и обвързваните с тях насрещни отговорности на жалбоподателите във връзка с заплащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха обществени изказвания на отбраната на Сакскобургготски.
По делото " Сакскобургготски и Хробок против България " Европейски съд по правата на човека отхвърли като неприемливи по-голямата част от недоволствата на жалбоподателите и откри нарушавания на член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на член 6 § 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (достъп до съд) единствено във връзка с две недоволства, свързани с наложения през 2009 година от Народното събрание (НС) мораториум. А точно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, тъй като работи прекомерно дълго и не предстои на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото почетено недоволство е, че жалбоподателите не са могли да апелират пред съд решението на Народно събрание в частта за мораториума върху разпореждането и комерсиалното прилагане на парцелите (чл. 6).
С решение от 2 май 2023 година Европейски съд по правата на човека одобри, че за нарушаването на член 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия интервал, през който е в действие мораториумът - от 18 ноември 2009 година до сегашния миг. Но защото националното правосъдно произвеждане за горите е висящо и с цел да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за компенсацията, Европейски съд по правата на човека постанови: в случай че националните съдилища в последна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са притежатели на горските парцели или на някои от тях,
те ще би трябвало да възстановят на страната съответната част от присъденото обезщетение, ако то е изплатено в това време.
Че компенсацията е под изискване е и разбирането на държавното управление по проблема.
" Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно доказан. Ако с влезнало в действие решение националният съд признае, че жалбоподателите не са притежатели на всички или част от противоречивите парцели и страната е заплатила в това време справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще сътвори обвързване за жалбоподателите да заплатят назад справедливото обезщетение отчасти, или напълно, съгласно това дали националните съдилища са открили, че те не са притежатели на част или на всички парцели.
Решението не изисква никакви други условия, с цел да възникне задължението за връщане на платеното, като да вземем за пример уважаване от страна на националните съдилища на иск на страната против жалбоподателите за вреди по отношение на добивите от употребата на горите “, се споделя в отговора на съдебна експертиза. Оттам прибавят, че при позитивен процес на процеса за страната жалбоподателите ще би трябвало да върнат и изплатените им лихви за веселба.
На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският областен съд напълно почете исковете на страната за собствеността на 16 500 дка рилски гори, само че решението му не е дефинитивно.
Затова след решение на Министерския съвет присъденото от Европейски съд по правата на човека обезщетение бе преведено на Сакскобургготски и Хробок. В същото време държавното управление посредством процесуалните си представители от Министерство на правосъдието прикани отдела по осъществяването в публично писмо да изясни какви са отговорностите на страната и обвързваните с тях насрещни отговорности на жалбоподателите във връзка с заплащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха обществени изказвания на отбраната на Сакскобургготски.
По делото " Сакскобургготски и Хробок против България " Европейски съд по правата на човека отхвърли като неприемливи по-голямата част от недоволствата на жалбоподателите и откри нарушавания на член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на член 6 § 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (достъп до съд) единствено във връзка с две недоволства, свързани с наложения през 2009 година от Народното събрание (НС) мораториум. А точно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, тъй като работи прекомерно дълго и не предстои на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото почетено недоволство е, че жалбоподателите не са могли да апелират пред съд решението на Народно събрание в частта за мораториума върху разпореждането и комерсиалното прилагане на парцелите (чл. 6).
С решение от 2 май 2023 година Европейски съд по правата на човека одобри, че за нарушаването на член 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия интервал, през който е в действие мораториумът - от 18 ноември 2009 година до сегашния миг. Но защото националното правосъдно произвеждане за горите е висящо и с цел да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за компенсацията, Европейски съд по правата на човека постанови: в случай че националните съдилища в последна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са притежатели на горските парцели или на някои от тях,
те ще би трябвало да възстановят на страната съответната част от присъденото обезщетение, ако то е изплатено в това време.
Че компенсацията е под изискване е и разбирането на държавното управление по проблема.
" Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно доказан. Ако с влезнало в действие решение националният съд признае, че жалбоподателите не са притежатели на всички или част от противоречивите парцели и страната е заплатила в това време справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще сътвори обвързване за жалбоподателите да заплатят назад справедливото обезщетение отчасти, или напълно, съгласно това дали националните съдилища са открили, че те не са притежатели на част или на всички парцели.
Решението не изисква никакви други условия, с цел да възникне задължението за връщане на платеното, като да вземем за пример уважаване от страна на националните съдилища на иск на страната против жалбоподателите за вреди по отношение на добивите от употребата на горите “, се споделя в отговора на съдебна експертиза. Оттам прибавят, че при позитивен процес на процеса за страната жалбоподателите ще би трябвало да върнат и изплатените им лихви за веселба.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ