Смъртта на първия български генерал остава обвита в мистерия
Генерал Сава Муткуров е измежду най-изявените наши патриоти в новата ни история. Името му е обвързвано с велики каузи, само че за жалост дълги години забележителните му изяви не са разпространявани в общественото пространство.
Сава Атанасов Муткуров (1852-1891) е роден в Търново. Произхожда от заможно семейство. Първоначално обучение получава в локални учебни заведения. През септември 1872 година постъпва в Юнкерското пехотно учебно заведение в Одеса. Две години по-късно е създаден в първи офицерски чин портупей юнкер. Като офицер в Руската войска взе участие в Сръбско-турската война през 1876 година с български доброволчески формирования. След края на военните дейности се връща още веднъж в Руската войска и е причислен в състава на 25-ти Волински полк. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се бори на разнообразни позиции. Отличава се в боевете на Шипченския хребет. За проявеното му геройство и смелост е награден с съветски боен медал " Свети Станислав " ІІІ степен с мечове, " Света Анна " ІІІ и ІV степен и боен медал " За смелост " ІV степен. Произведен е в чин поручик.
След края на войната и подписването на Санстефанския кротичък контракт Сава Муткуров напуща редовете на съветските войски и минава в състава на новообразуваната Българска земска армия като офицер в Пловдивската 20-та пешком тайфа. През 1881 година получава званието капитан и заема разнообразни длъжности в Източнорумелийската милиция.
Той е един от дейните дейци по Съединението
на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година и член на краткотрайното държавно управление в Южна България. Когато княз Александър І Батенберг идва в Пловдив, го награждава със званието подполковник. В последвалата Сръбско-българска война Муткуров е шеф на дясната колона и центъра на армейската част, която завладява град Пирот. Кариерата му продължава да се развива. Назначаван е в разнообразни военни комисии за изработването на устав по споразумяване на българската войска. Заема и поста пълководец на V пехотна бригада в Пловдив.
Сава Муткуров се афишира срещу преврата на 9 август 1886 година против княз Александър І Батенберг. Влиза в съдействие със Стефан Стамболов е и измежду уредниците на контрапреврата. Назначен е за командващ на армията в Южна България и се насочва към София. Тук арестува основателите на детронацията. След абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август е назначен за регент дружно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. На тази служба остава на близо 11 месеца до избора на новия княз Фердинанд І Сакскобурготски. Определено се радва и на неговото внимание. Когато той поставя клетва пред Великото национално заседание в Търново, създава за заслуги Муткуров в чин полковник. След това е назначен за министър на войната в кабинета на Стефан Стамболов. В това си качество
прави метаморфоза на армията,
вкарва ред и дисциплинираност. Превъоръжава пехотата с пушки " Манлихер ". Създава и първото профилирано списание " Военен вестник " (1888). Любопитно се развива и персоналният му живот. През декември 1887 година Муткуров подписва брак със сестрата на Стефан Стамболов - Мара. Тя му ражда две деца - наследник и щерка.
Той се отличава със своята войнишка невзискателност. Изявен родолюбец, Сава Муткуров постоянно работи за да резервира свободата на отечеството. С невероятни старания и персонални неприятности в разстояние на три години съумява да се пребори и да постави завършек на външното неприятелско въздействие в средата на българското войнство и да го почисти от офицери-политици. Но изненадващо през октомври 1890 година се сблъсква със здравословни проблеми. Оплаква се от сърдечна непълнота и се разболява тежко, а заболяването се оказва прогресираща. По съвет на докторите престоява към месец във Варна, само че това не му оказва помощ. С позволение на княз Фердинанд І отпътува за Европа. След завръщането не може да извършва отговорностите си и подава оставка като министър. Тя е призната, а за заслугите към военното дело на родината на 14 февруари 1891 година Сава Муткуров е
първият български офицер създаден в чин генерал-майор.
Той продължава да търси благоприятни условия за възстановяване на здравето си. По рекомендация на здравни експерти се насочва да се лекува в Неапол, Италия. Информацията за неговото лекуване е прекъсната. Ала ненадейно се сервира скръбната новина, че на 3 март 1891 година той е открит мъртъв в локалния спектакъл " Сан Карло ". В формалното известие за гибелта на генерала, оповестено в " Държавен вестник " на 6 март 1891 година написа: " Рим. 4 март. Генерал Муткуров, до доскоро български боен министър е умрял през вчерашния ден ненадейно в Неапол у Театра Сан-Карло. Дали някой не го е умъртвил у театра? Защо? Как да знаем през днешния ден, откакто тогава не са се вгледали? " На страница втора от смъртния акт публикуван от Общината в Неапол на ръка е написано: " До господин Кралския прокурор в Неапол: Един от въпросите към гибелта на генерала е за какво в случай че някой е тежко болен ще върви на спектакъл? Вероятно здравословното положение на господин Муткуров е било доста усъвършенствано. А в случай че това е по този начин, какви са аргументите за гибелта му? " За страдание няма данни дали стартира следствие и какви са резултатите от него. Но доминира мнението, че той става жертва на политическа конспирация, провокирана от русофилските съперници на неговия другар и настойник Стефан Стамболов. Веднага след кончината тялото на ген. Сава Муткуров е балсамирано в интернационалната болница в Неапол и квалифицирано за връщане в България. И тук пораждат подозрения дали употребяваните препарати не са унищожили следи от отрова в натрупа. Но и до през днешния ден остава неразгадан въпросът за същинските аргументи за гибелта на военачалник Сава Муткуров.
По мотив кончината му министър председателят Ст. Стамболов получава съболезнователни телеграми от кметовете в цялата страна и от задгранични задачи. Княз Фердинанд І изпраща писмо, в което показва своите съболезнования. Същото прави и майка му княгиня Клементина. Кметството в София
издига траурна арка на " Лъвов мост ",
през който ще премине ковчегът на починалия военачалник. Вземат се ограничения да се съзида и подготви гробница от тухли в двора на църквата " Свети Спас ". На 12 март тялото на Сава Муткуров е докарано в София. На идващия ден се прави опело в църквата " Свети Крал " ( през днешния ден " Света Неделя " ). Оттам е пренесено и заровено в църквата " Свети Спас ". Свири военна музика. Черни знамена се развяват по улиците и булевардите. Те се изпълват с народ. Всички желаят да се поклонят пред праха на починалия родолюбец. При спускането на тялото в гроба, според традицията, се дават три оръжейни и артилерийски залпа. А в нашето съвремие е повдигнат бюст-паметник на Сава Муткуров до централната алея в парк " Марно поле " във Велико Търново.
Сава Атанасов Муткуров (1852-1891) е роден в Търново. Произхожда от заможно семейство. Първоначално обучение получава в локални учебни заведения. През септември 1872 година постъпва в Юнкерското пехотно учебно заведение в Одеса. Две години по-късно е създаден в първи офицерски чин портупей юнкер. Като офицер в Руската войска взе участие в Сръбско-турската война през 1876 година с български доброволчески формирования. След края на военните дейности се връща още веднъж в Руската войска и е причислен в състава на 25-ти Волински полк. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се бори на разнообразни позиции. Отличава се в боевете на Шипченския хребет. За проявеното му геройство и смелост е награден с съветски боен медал " Свети Станислав " ІІІ степен с мечове, " Света Анна " ІІІ и ІV степен и боен медал " За смелост " ІV степен. Произведен е в чин поручик.
След края на войната и подписването на Санстефанския кротичък контракт Сава Муткуров напуща редовете на съветските войски и минава в състава на новообразуваната Българска земска армия като офицер в Пловдивската 20-та пешком тайфа. През 1881 година получава званието капитан и заема разнообразни длъжности в Източнорумелийската милиция.
Той е един от дейните дейци по Съединението
на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година и член на краткотрайното държавно управление в Южна България. Когато княз Александър І Батенберг идва в Пловдив, го награждава със званието подполковник. В последвалата Сръбско-българска война Муткуров е шеф на дясната колона и центъра на армейската част, която завладява град Пирот. Кариерата му продължава да се развива. Назначаван е в разнообразни военни комисии за изработването на устав по споразумяване на българската войска. Заема и поста пълководец на V пехотна бригада в Пловдив.
Сава Муткуров се афишира срещу преврата на 9 август 1886 година против княз Александър І Батенберг. Влиза в съдействие със Стефан Стамболов е и измежду уредниците на контрапреврата. Назначен е за командващ на армията в Южна България и се насочва към София. Тук арестува основателите на детронацията. След абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август е назначен за регент дружно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. На тази служба остава на близо 11 месеца до избора на новия княз Фердинанд І Сакскобурготски. Определено се радва и на неговото внимание. Когато той поставя клетва пред Великото национално заседание в Търново, създава за заслуги Муткуров в чин полковник. След това е назначен за министър на войната в кабинета на Стефан Стамболов. В това си качество
прави метаморфоза на армията,
вкарва ред и дисциплинираност. Превъоръжава пехотата с пушки " Манлихер ". Създава и първото профилирано списание " Военен вестник " (1888). Любопитно се развива и персоналният му живот. През декември 1887 година Муткуров подписва брак със сестрата на Стефан Стамболов - Мара. Тя му ражда две деца - наследник и щерка.
Той се отличава със своята войнишка невзискателност. Изявен родолюбец, Сава Муткуров постоянно работи за да резервира свободата на отечеството. С невероятни старания и персонални неприятности в разстояние на три години съумява да се пребори и да постави завършек на външното неприятелско въздействие в средата на българското войнство и да го почисти от офицери-политици. Но изненадващо през октомври 1890 година се сблъсква със здравословни проблеми. Оплаква се от сърдечна непълнота и се разболява тежко, а заболяването се оказва прогресираща. По съвет на докторите престоява към месец във Варна, само че това не му оказва помощ. С позволение на княз Фердинанд І отпътува за Европа. След завръщането не може да извършва отговорностите си и подава оставка като министър. Тя е призната, а за заслугите към военното дело на родината на 14 февруари 1891 година Сава Муткуров е
първият български офицер създаден в чин генерал-майор.
Той продължава да търси благоприятни условия за възстановяване на здравето си. По рекомендация на здравни експерти се насочва да се лекува в Неапол, Италия. Информацията за неговото лекуване е прекъсната. Ала ненадейно се сервира скръбната новина, че на 3 март 1891 година той е открит мъртъв в локалния спектакъл " Сан Карло ". В формалното известие за гибелта на генерала, оповестено в " Държавен вестник " на 6 март 1891 година написа: " Рим. 4 март. Генерал Муткуров, до доскоро български боен министър е умрял през вчерашния ден ненадейно в Неапол у Театра Сан-Карло. Дали някой не го е умъртвил у театра? Защо? Как да знаем през днешния ден, откакто тогава не са се вгледали? " На страница втора от смъртния акт публикуван от Общината в Неапол на ръка е написано: " До господин Кралския прокурор в Неапол: Един от въпросите към гибелта на генерала е за какво в случай че някой е тежко болен ще върви на спектакъл? Вероятно здравословното положение на господин Муткуров е било доста усъвършенствано. А в случай че това е по този начин, какви са аргументите за гибелта му? " За страдание няма данни дали стартира следствие и какви са резултатите от него. Но доминира мнението, че той става жертва на политическа конспирация, провокирана от русофилските съперници на неговия другар и настойник Стефан Стамболов. Веднага след кончината тялото на ген. Сава Муткуров е балсамирано в интернационалната болница в Неапол и квалифицирано за връщане в България. И тук пораждат подозрения дали употребяваните препарати не са унищожили следи от отрова в натрупа. Но и до през днешния ден остава неразгадан въпросът за същинските аргументи за гибелта на военачалник Сава Муткуров.
По мотив кончината му министър председателят Ст. Стамболов получава съболезнователни телеграми от кметовете в цялата страна и от задгранични задачи. Княз Фердинанд І изпраща писмо, в което показва своите съболезнования. Същото прави и майка му княгиня Клементина. Кметството в София
издига траурна арка на " Лъвов мост ",
през който ще премине ковчегът на починалия военачалник. Вземат се ограничения да се съзида и подготви гробница от тухли в двора на църквата " Свети Спас ". На 12 март тялото на Сава Муткуров е докарано в София. На идващия ден се прави опело в църквата " Свети Крал " ( през днешния ден " Света Неделя " ). Оттам е пренесено и заровено в църквата " Свети Спас ". Свири военна музика. Черни знамена се развяват по улиците и булевардите. Те се изпълват с народ. Всички желаят да се поклонят пред праха на починалия родолюбец. При спускането на тялото в гроба, според традицията, се дават три оръжейни и артилерийски залпа. А в нашето съвремие е повдигнат бюст-паметник на Сава Муткуров до централната алея в парк " Марно поле " във Велико Търново.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ