Генерал Мутафчийски вчера заяви, че е започнал да получава смъртни

Генерал Мутафчийски през вчерашния ден съобщи, че е почнал да получава смъртни закани - няколко, и гневни известия на персоналния си мейл - доста. 
Тук няма да приказваме за това дали спешният щаб, под негово управление, се оправя добре или не; нито дали критиците му имат учредения или не. Най-общо както критиците, по този начин и щабът, показват верни ходове, само че това е даже относително елементарно. Проблемът с ковид и изолацията обаче в никакъв случай не е бил обвързван с " ЗА " или " ПРОТИВ ", а с една доста по-голяма компликация - да се откри най-благоприятен баланс сред здравна грижа и стопански метод. Затова и този, който твърди " Стой си у дома " - коронавирусът е космополитен смут, или оня, който твърди - " Излизай на открито " - нищо нема да ти стане, би постигнал реторичен триумф във футболна агитка; в политически или медицински спор - мъчно. 
Проблемът обаче е различен - в заканите. Да се бръкнеш в интернет за мейла на Мутафчийски, предостатъчно да го натресеш в графата " изпрати до ", да включиш капс лока, да нашиеш хиляда удивителни към цялата шлака, дето ти е в главата и да изтряскаш " ИЗПРАТИ " - това е доста, доста тежка диагноза. Какво по-точно се чака? Мутафчийски да седне да дава отговор на всичко живо, което му написа и държи да показа скъпото си мнение с него? 
Тази диагноза надалеч не е епизодична, не става дума за изолирани случаи. Нещата не са свързани единствено с Мутафчийски, а с доста по-широк развой, в който хоризонталната интернет конструкция подреди оръдия до безмозъчна, само че и опиянена от личното си мнение войска, която тролее, ликува, шерва и блъска, захранена с малко информация и доста бяс, като информацията се обновява един път годишна, а бесът пораства както и ковид - експоненциално. Този бяс може да хвърля пръски към всичко - от Нобелов лауреат до световен спортист, от доктор до мъдрец, от власт до съпротива. Впрочем, няма никакво значение кой какво споделя. Достатъчно е да бъде постоянно по малкия екран - това е единственото належащо изискване. Ако началник на щаба бе доцент Мангъров и той бе подхванал титулувания от него шведски модел би станало безусловно същото - също би получавал закани и гневни известия, евентуално от същите хора. Този път с противоположен претекст - може ли по този начин безогледно да не взема ограничения, когато би трябвало да се вземат. Но на тролски език.
Мнозина критици на националния щаб не виждаха смисъл в огромна част от ограниченията - да кажем затварянето на парковете. Аз не виждам, персонално за себе си, също. Само че по какъв начин по-точно правиш закон, т.е., норма с най-широк общ знаменател, когато ти е напълно ясно, че някакъв % - да не се изхвърляме като Иво Христов с неговите 80, само че фактически някакъв % от хора са таман от гореописания вид? Невъзможно е да очакваш по-големият брой фактически да се посветят на изследването на заразяването, следенето на необятен брой източници и потенциали,  и някъде там, в пещта от информация и отзиви, да изготвят личното си - пък и на всичкото от горната страна да са склонни да го трансформират. Вместо това става друго - до погнуса познато и потвърдено през куп публични проблеми, побесняло-полярно разделяне. В момента няма нищо по-лесно от това избрана страница да качи фотография с Мутафчийски, да постави текст изпод " Генерал Мутафчийски - България е по-голяма от Върховен административен съд!!1 " (винаги има една единичка) - след това единствено задействай хронометъра и следи броя шервания за няколко минути. Оттам пътят до смъртните закани не е изключително дълъг. Глупаците постоянно си имат коронен номер - представлението няма значение.
 
Автор: Райко Байчев