Генерал Гурко влиза в бъдещата столица на 4 януари 1878

Генерал Гурко влиза в бъдещата столица на 4 януари 1878 година, посрещнат от признателното население
На днешната дата, 4 януари, София отбелязва 148 години от своето Освобождение от османско господство. Това е денят, в който съветските войски под командването на военачалник Йосиф Гурко влизат триумфално в града, поставяйки завършек на петвековното ръководство на Османската империя в бъдещата българска столица.

Историческият миг обаче носи и своите трагични нюанси, които постоянно остават в сянката на военните фанфари. Спасението на София не е единствено резултат от щиковете на армията, само че и от невижданата храброст на шепа европейски дипломати.
Спасителите в сянка
В навечерието на настъплението, командващият османските сили Осман Нури паша издава заповед градът да бъде опожарен, а популацията – евакуирано, преди отстъплението на турската войска. Този сюжет е предотвратен с помощта на безапелационната интервенция на задграничните консули – вицеконсулът на Италия Виторио Позитано и френският вицеконсул Леандър Леге.

Двамата дипломати отхвърлят да изоставен града, заявявайки, че ще споделят ориста на жителите му. Тяхната увереност принуждава пашата да анулира заповедта за заличаване. Така, когато войските на военачалник Гурко влизат в София, те заварват града недокоснат, дружно с големи хранилища с хранителни запаси и муниции, които по-късно се оказват основни за по-нататъшния ход на войната.

" Със завземането на София приключва този ослепителен героизъм на войната – прекосяването през Балкана ", написа в своята заповед военачалник Гурко, представен в историческите архиви.
Спомен от архивите: 1978 година
Интересен взор към събитието дават архивите на Българската телеграфна организация (БТА) отпреди близо половин век. На 4 януари 1978 година, когато се празнуват 100 години от събитието, тогавашната преса отразява празника през призмата на епохата.

В бюлетина от 1978 година се подчертава върху " синовете на Калуга и Воронеж " и " безконечната благодарност ". В типичния за времето жанр, архивният текст разказва по какъв начин " победоносните съветски войски влизат в античния град ", а популацията ги посреща с " неописуема наслада ".

Любопитен подробност от архивите на списание " Паралели " от същата година разкрива мащаба на изоставените от турската войска запаси:

200 000 сандъка с патрони;

375 000 пуда брашно;

8600 пуда ориз.

Тези запаси, непокътнати с помощта на дипломатическата интервенция, са били задоволителни да устоят армията на Гурко за два месеца напред.
Благодарствен молебен
Традицията за отбелязване на празника продължава и през днешния ден (2026 г.). В столичния храм " Света Неделя " (известен през 1878 година като " Свети Крал " ) се отслужва признателен молебен в памет на починалите воини – руси, украинци, финландци и румънци, както и български опълченци. Именно в този храм е отслужен първият молебен за свободата незабавно след влизането на военачалник Гурко в града.

Признателните жители поставят венци пред Паметника на българския опълченец, Руски монумент и Докторския монумент, отдавайки респект освен на военната мощ, само че и на човешкия дух, опазил града жив.