Кой ще превъоръжи пехотата
General Dynamics и Patria са най-активни на локалния пазар и приготвят присъединяване си в търга от години
© Цветелина Белутова Другата забавна конспирация по този план ще бъде сред доставчиците на въоръжение за машините и в частност на куполите за тях. Битката за модернизацията на българските сухопътни войски навлиза в най-горещата си фаза. Поне на доктрина единствено три месеца ни разделят от момента, в който Министерството на защитата ще вземе решение какви да са новите бронирани бойни машини, с които армията ни да се грижи за защитата на страната през идващите най-малко 20-30 години и ще взе участие в съдружните задачи на НАТО.
Залогът в тази ситуация е извънредно огромен, дълготраен и разумно предизвика интереса на множеството огромни играчи в отбранителната промишленост – въпреки всичко става дума за план на стойност 1.46 милиарда лева с Данък добавена стойност. Срещу тях войската ни би трябвало да получи най-малко 90 бойни и 60 спомагателни бронирани машини, задоволителни за съоръжение на три батальонни бойни групи съгласно най-модерните стандарти на Северноатлантическия алианс. Проектът е и стратегически, тъй като в дълготрайна вероятност сухопътните войски най-вероятно ще поръчат още бронетранспортьори – въпреки всичко армията не се състои единствено от една механизирана бригада.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Време за отсрочване
Вече е съвсем несъмнено, че решението по въпроса с бронираните машини няма да бъде взето на авансово оповестената дата – 20 декември, и евентуално ще се проточи. Индикациите за това към този момент са налице - по информация на " Капитал " участниците, поканени в конкуренцията, са поискали удължение на крайния период за подаване на своите обвързващи предложения (RfP) от 31 октомври на 20 ноември. В наддаването са позволени четири компании, чиито бойни машини бяха избрани от стратезите на сухопътните войски като евентуално най-перспективни - ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария).
Може да се чака също по този начин, че лобитата на непоканените отбранителни колоси ще дадат всичко от себе си, с цел да саботират състезанието и вероятно да вземат участие в бъдещо " ново разпределяне ". Заявка за това също към този момент беше направена – по информация на " Капитал " шумни митинги към този момент са изразили турската отбранителна компания OTOKAR (по неофициални данни е дала най-ниски ориентировъчни цени), американската Textron, която не създава категорично поисканите бойни машини със задвижване 8x8, и италианската IVECO. Въпросните три компании участваха в предварителното изследване за плана (RfI), само че не съумяха да се класират за " късия лист " от евентуални контрагенти, с които действително ще се договаря.
Любопитно е, че военното министерство е понижило тежестта на локалното произвеждане при оценката на офертите
Фотограф: Надежда Чипева
За момента индикациите са, че главната борба ще бъде водена сред мултинационалната компания с мажоритарно американско присъединяване General Dynamics и финландската Patria. Двете отбранителни компании са най-активни на локалния пазар и приготвят присъединяване си в търга на сухопътните войски от няколко години, в това число с демонстрации на техника и действителни стрелби. Другите два играча - немската ARTEC и френската NEXTER, се включват по-скоро на олимпийски принцип, защото техните машини, въпреки и извънредно качествени, са много по-скъпи. А съгласно източници на " Капитал ", осведомени с изискванията на настояването за обвързваща оферта, най-голяма тежест при избора на победител в последна сметка най-вероятно ще има критерият за ниска цена.
Не се изключва обаче по плана да има и лобизъм на политическо равнище по сходство на договорката за F-16, само че този път от страна на Франция, която да предложи машините на NEXTER на преференциална цена. В този подтекст не трябва да се не помни дребният политически подробност, че сега френският президент Емануел Макрон е един от основните лобисти за назначението на Кристалина Георгиева за ръководещ шеф на МВФ на мястото на французойката Кристин Лагард, която ще оглави Европейската централна банка. Българският министър председател Бойко Борисов пък означи, че изборът на Георгиева е бил част от договарянията при разпределението на ресорите в новата Европейска комисия. Не би трябвало да се не помни обаче и печалният опит на Париж около уговорката на страната ни да поръча четири съвременни френски бойни кораба по времето на Симеон Сакскобургготски, от които в последна сметка не купихме нито един.
Какво желаят генералите (и цивилните им началници)
Най-важните параметри на бъдещата договорка за бронираните бойни машини са записани в настояването за обвързващи предложения, което по традиция в българския случай е засекретено. Любопитни моменти от него обаче импровизирано си проправят път в общественото пространство - като да вземем за пример събитието, че тежестта на индустриалното съдействие в общата оценка е понижена спрямо авансово декларираното. Или казано по-просто - ръководителите на отбранителното ведомство очевидно към този момент не държат чак толкоз изпълнителят на плана да влага в българската стопанска система. Което е малко необичайно на фона на многократните заявки – и от страна на военния министър Красимир Каракачанов, и на премиера Борисов, че упорстват бойните машини да се създават в България. На процедура това значи, че у нас евентуално ще се прави единствено финалната сглобка по монтирането на бойния купол към бронираното шаси, както и възможните бъдещи ремонтни действия. Неглижирането на локалното произвеждане играе в интерес на General Dynamics, които към този момент имат няколко индустриални предприятия в Европа, в това число в прилежаща Румъния, която избра техните машини Piranha V за своята войска.
Другата забавна конспирация по този план ще бъде сред производителите на въоръжение за бронираните машини и в частност на куполите за тях. Защото, както споделя Беър Мидкиф, вицепрезидент " Продажби и маркетинг " за Централна и Източна Европа на белгийската отбранителна компания John Cockerill (бивша CMI): " Без добре въоръжения купол тези машини са просто едно скъпо такси за транспортиране на бойци. " Освен John Cockerill в тази невидима борба ще се включат най-малко още три компании – израелските Rafael и Elbit, както и норвежката Kongsberg. " Силен коз на израелските компании е събитието, че са в положение да накарат техния министър-председател да се обади на вашия министър-председател по въпроса ", разяснява за " Капитал " източник от отбранителния бранш, предпочел да остане неназован.
Специфичният тук миг е, че изборът на купол ще бъде осъществен не от българското Министерство на защитата, а от гореспоменатите четири поканени компании, които играят ролята на систематични интегратори. От John Cockerill да вземем за пример оповестиха, че към този момент са водили диалози по въпроса с Patria и NEXTER, като техни куполи сигурно са съвместими и с машини на General Dynamics. Elbit пък имат опит при интеграцията с Piranha V в Румъния, а Rafael – с немските Boxer в Литва. Rafael също по този начин са провеждали огневи демонстрации с Patria в България, употребявайки 30-милиметровото американско оръдие Bushmater II, което, по всичко проличава, ще е пожеланият избор от армията ни. По информация на " Капитал " военните също по този начин са присъединили в условията доставка и на най-малко 90 противотанкови ракети. Вероятно по тази причина Rafael неотдавна показаха у нас своите ракети Spike.
Въпреки че страната ни категорично е поискала бронираните машини да употребяват общоприетите 30-милиметрови натовски муниции, от John Cockerill въпреки всичко се пробват да заложат на прикрит коз - че в бъдеще военните може да изискат бойната техника да се употребява за радикално разнообразни задачи. Затова белгийската компания се пробва да пласира свои модулни куполи, чието оръдие може да бъде демонтирано в рамките безусловно на няколко часа. Така щатският Bushmater II, стрелящ със скъпи снаряди (от порядъка на 200 евро бройката), може да бъде сменен да вземем за пример със собствен словашки аналог, употребяващ муниции с диаметър по стандарт на " Варшавския довор ", които и сега се вършат в българските военни фабрики. Или пък с тежко 105- или 120-милиметрово оръдие, което може да се употребява даже за пукотевица по леки и междинни танкове. В последна сметка обаче най-голямата конспирация при куполите ще е дали ще са автоматизирани или с екипаж. John Cockerill да вземем за пример наяве лобират за такива с екипаж, а Kongsberg – за отдалечено управляеми, евентуално тъй като създават единствено такива.
Любопитно е също по този начин да се спомене, че от John Cockerill публично оповестиха, че даже единствено те могат да изпълнят и даже и надминат авансово оповестеното желание за локално произвеждане в България на стойност най-малко 20% от цената на плана (т.е. към 300 млн. лева.). " Може да стартираме да вършим куполи във вашата страна шест месеца след подписването на контракта ", разяснява пред " Капитал " Беър Миткиф. Което отново повдига въпроса каква тъкмо е повода българската страна тихо да стартира да се дърпа от най-малко проформа декларираното политическо желание да върне в стопанската система ни колкото се може по-голяма част от отпуснатия боен бюджет.
© Цветелина Белутова Другата забавна конспирация по този план ще бъде сред доставчиците на въоръжение за машините и в частност на куполите за тях. Битката за модернизацията на българските сухопътни войски навлиза в най-горещата си фаза. Поне на доктрина единствено три месеца ни разделят от момента, в който Министерството на защитата ще вземе решение какви да са новите бронирани бойни машини, с които армията ни да се грижи за защитата на страната през идващите най-малко 20-30 години и ще взе участие в съдружните задачи на НАТО.
Залогът в тази ситуация е извънредно огромен, дълготраен и разумно предизвика интереса на множеството огромни играчи в отбранителната промишленост – въпреки всичко става дума за план на стойност 1.46 милиарда лева с Данък добавена стойност. Срещу тях войската ни би трябвало да получи най-малко 90 бойни и 60 спомагателни бронирани машини, задоволителни за съоръжение на три батальонни бойни групи съгласно най-модерните стандарти на Северноатлантическия алианс. Проектът е и стратегически, тъй като в дълготрайна вероятност сухопътните войски най-вероятно ще поръчат още бронетранспортьори – въпреки всичко армията не се състои единствено от една механизирана бригада.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Време за отсрочване
Вече е съвсем несъмнено, че решението по въпроса с бронираните машини няма да бъде взето на авансово оповестената дата – 20 декември, и евентуално ще се проточи. Индикациите за това към този момент са налице - по информация на " Капитал " участниците, поканени в конкуренцията, са поискали удължение на крайния период за подаване на своите обвързващи предложения (RfP) от 31 октомври на 20 ноември. В наддаването са позволени четири компании, чиито бойни машини бяха избрани от стратезите на сухопътните войски като евентуално най-перспективни - ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария).
Може да се чака също по този начин, че лобитата на непоканените отбранителни колоси ще дадат всичко от себе си, с цел да саботират състезанието и вероятно да вземат участие в бъдещо " ново разпределяне ". Заявка за това също към този момент беше направена – по информация на " Капитал " шумни митинги към този момент са изразили турската отбранителна компания OTOKAR (по неофициални данни е дала най-ниски ориентировъчни цени), американската Textron, която не създава категорично поисканите бойни машини със задвижване 8x8, и италианската IVECO. Въпросните три компании участваха в предварителното изследване за плана (RfI), само че не съумяха да се класират за " късия лист " от евентуални контрагенти, с които действително ще се договаря.
Любопитно е, че военното министерство е понижило тежестта на локалното произвеждане при оценката на офертите
Фотограф: Надежда Чипева
За момента индикациите са, че главната борба ще бъде водена сред мултинационалната компания с мажоритарно американско присъединяване General Dynamics и финландската Patria. Двете отбранителни компании са най-активни на локалния пазар и приготвят присъединяване си в търга на сухопътните войски от няколко години, в това число с демонстрации на техника и действителни стрелби. Другите два играча - немската ARTEC и френската NEXTER, се включват по-скоро на олимпийски принцип, защото техните машини, въпреки и извънредно качествени, са много по-скъпи. А съгласно източници на " Капитал ", осведомени с изискванията на настояването за обвързваща оферта, най-голяма тежест при избора на победител в последна сметка най-вероятно ще има критерият за ниска цена.
Не се изключва обаче по плана да има и лобизъм на политическо равнище по сходство на договорката за F-16, само че този път от страна на Франция, която да предложи машините на NEXTER на преференциална цена. В този подтекст не трябва да се не помни дребният политически подробност, че сега френският президент Емануел Макрон е един от основните лобисти за назначението на Кристалина Георгиева за ръководещ шеф на МВФ на мястото на французойката Кристин Лагард, която ще оглави Европейската централна банка. Българският министър председател Бойко Борисов пък означи, че изборът на Георгиева е бил част от договарянията при разпределението на ресорите в новата Европейска комисия. Не би трябвало да се не помни обаче и печалният опит на Париж около уговорката на страната ни да поръча четири съвременни френски бойни кораба по времето на Симеон Сакскобургготски, от които в последна сметка не купихме нито един.
Какво желаят генералите (и цивилните им началници)
Най-важните параметри на бъдещата договорка за бронираните бойни машини са записани в настояването за обвързващи предложения, което по традиция в българския случай е засекретено. Любопитни моменти от него обаче импровизирано си проправят път в общественото пространство - като да вземем за пример събитието, че тежестта на индустриалното съдействие в общата оценка е понижена спрямо авансово декларираното. Или казано по-просто - ръководителите на отбранителното ведомство очевидно към този момент не държат чак толкоз изпълнителят на плана да влага в българската стопанска система. Което е малко необичайно на фона на многократните заявки – и от страна на военния министър Красимир Каракачанов, и на премиера Борисов, че упорстват бойните машини да се създават в България. На процедура това значи, че у нас евентуално ще се прави единствено финалната сглобка по монтирането на бойния купол към бронираното шаси, както и възможните бъдещи ремонтни действия. Неглижирането на локалното произвеждане играе в интерес на General Dynamics, които към този момент имат няколко индустриални предприятия в Европа, в това число в прилежаща Румъния, която избра техните машини Piranha V за своята войска.
Другата забавна конспирация по този план ще бъде сред производителите на въоръжение за бронираните машини и в частност на куполите за тях. Защото, както споделя Беър Мидкиф, вицепрезидент " Продажби и маркетинг " за Централна и Източна Европа на белгийската отбранителна компания John Cockerill (бивша CMI): " Без добре въоръжения купол тези машини са просто едно скъпо такси за транспортиране на бойци. " Освен John Cockerill в тази невидима борба ще се включат най-малко още три компании – израелските Rafael и Elbit, както и норвежката Kongsberg. " Силен коз на израелските компании е събитието, че са в положение да накарат техния министър-председател да се обади на вашия министър-председател по въпроса ", разяснява за " Капитал " източник от отбранителния бранш, предпочел да остане неназован.
Специфичният тук миг е, че изборът на купол ще бъде осъществен не от българското Министерство на защитата, а от гореспоменатите четири поканени компании, които играят ролята на систематични интегратори. От John Cockerill да вземем за пример оповестиха, че към този момент са водили диалози по въпроса с Patria и NEXTER, като техни куполи сигурно са съвместими и с машини на General Dynamics. Elbit пък имат опит при интеграцията с Piranha V в Румъния, а Rafael – с немските Boxer в Литва. Rafael също по този начин са провеждали огневи демонстрации с Patria в България, употребявайки 30-милиметровото американско оръдие Bushmater II, което, по всичко проличава, ще е пожеланият избор от армията ни. По информация на " Капитал " военните също по този начин са присъединили в условията доставка и на най-малко 90 противотанкови ракети. Вероятно по тази причина Rafael неотдавна показаха у нас своите ракети Spike.
Въпреки че страната ни категорично е поискала бронираните машини да употребяват общоприетите 30-милиметрови натовски муниции, от John Cockerill въпреки всичко се пробват да заложат на прикрит коз - че в бъдеще военните може да изискат бойната техника да се употребява за радикално разнообразни задачи. Затова белгийската компания се пробва да пласира свои модулни куполи, чието оръдие може да бъде демонтирано в рамките безусловно на няколко часа. Така щатският Bushmater II, стрелящ със скъпи снаряди (от порядъка на 200 евро бройката), може да бъде сменен да вземем за пример със собствен словашки аналог, употребяващ муниции с диаметър по стандарт на " Варшавския довор ", които и сега се вършат в българските военни фабрики. Или пък с тежко 105- или 120-милиметрово оръдие, което може да се употребява даже за пукотевица по леки и междинни танкове. В последна сметка обаче най-голямата конспирация при куполите ще е дали ще са автоматизирани или с екипаж. John Cockerill да вземем за пример наяве лобират за такива с екипаж, а Kongsberg – за отдалечено управляеми, евентуално тъй като създават единствено такива.
Любопитно е също по този начин да се спомене, че от John Cockerill публично оповестиха, че даже единствено те могат да изпълнят и даже и надминат авансово оповестеното желание за локално произвеждане в България на стойност най-малко 20% от цената на плана (т.е. към 300 млн. лева.). " Може да стартираме да вършим куполи във вашата страна шест месеца след подписването на контракта ", разяснява пред " Капитал " Беър Миткиф. Което отново повдига въпроса каква тъкмо е повода българската страна тихо да стартира да се дърпа от най-малко проформа декларираното политическо желание да върне в стопанската система ни колкото се може по-голяма част от отпуснатия боен бюджет.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ