Къде бъркат американските генерали в Афганистан
Генерал Джон Никълсън от американските Сухопътни войски повтаря рисковите неточности от предишното. Наскоро в изявление той повтори мантрата на своите прародители, че новата военна тактика на Съединени американски щати, която включва увеличение по едно и също време на военно-въздушните сили и броя на американските военни, учащи афганистанските си сътрудници, е трансформирала радикално обстановката. Никълсън, който е командващ на американските войски в Афганистан и управлява задачата на НАТО " Решителна поддръжка " там от март 2016 година, към този момент би трябвало да е по-наясно.
През 2014 година предшественикът на Никълсън на този пост, военачалник Джон Кембъл, сподели, че също е " видял смяна ". През 2013 година военачалник Джоузеф Дънфорд, загатна " неизбежността на нашия триумф ". Неговият предходник, военачалник Джон Алън съобщи: " Ние печелим. Ние печелим. " През 2011 година военачалник Дейвид Петреъс сподели, че американските войски са " спрели стремежа на талибаните ". Генерал Стенли А. Маккристъл през 2010 година считаше, че " триумфът към момента е изпълним ", до момента в който военачалник Дейвид Маккиърнън през 2009 година разяснява, че Съединени американски щати не " губят в Афганистан ". И това продължава, откогато през 2001 година водените от Съединени американски щати сили смъкнаха талибаните от власт.
Американските военачалници може да получат по-добра визия за това, което в действителност става, в случай че отделят повече време да посетят цивилен медицински заведения като окръжната болница в провинция Нангархар, както направих предишния декември. Разговарях с жертви на скорошен въздушен и дронов удар, като 15-годишно момче, и двата крайници на което трябваше да бъдат ампутирани, откакто военен хеликоптер на афганистанската войска обстреля колата на фамилията му, отиващо на заравяне. Леля му почина, трима други души бяхар анени.
Тези безкрайни изказвания за " утрешна победа " приключват с друга крилата фраза, употребена да охлади упованията: " Афганистан не е Швейцария ". Чуждестранните военни командири и чиновници употребяват едното или другото в продължение на години. Новият консултант на американския президент по националната сигурност, Джон Болтън. направи това съпоставяне, с цел да оправдае тясната работа на американските сили с полевите командири.
Петреъс сподели, че Съединени американски щати не се " пробват да трансфорат Афганистан в Швейцария...(а в нещо) задоволително положително за Афганистан ". И специфичният делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации за Афганистан, Стафан де Мистура, разяснявайки изгледите за заслужаващи доверие избори през 2010 година, след опорочения избор през 2009 година, сподели: " Те няма да бъдат швейцарски избори, а ще бъдат афганистански избори ".
Изгубен в цялото това театралничене е показателният факт, че от 2009 година вследствие на войната са убити 28 291 и са ранени 52 366 мирни поданици. Организация на обединените нации отбелязва, че включително влизат са единствено жертвите, които могат да бъдат доказани. Истинският брой евентуално е доста по-висок. Талибаните и други бунтовници по груби сметки са виновни за 70% от тези убити и ранени, а афганистанските държавни сили, както и интернационалните, главно американски сили, са виновни за останалите жертви. Най-пресен образец е Кундуз, където при офанзива на афганистанските военновъздушни сили против талибаните бяха убити десетки цивилни, в това число деца, по време на религиозна гала.
Въпреки това, числата не споделят безусловно всичко. Жители на Кабул, с които разговарях, живеят в непрекъснат боязън, че идната самоубийствена офанзива на бунтовниците ще отнеме живота на техни близки. Мнозина разказват ужаса от циркулиране по лечебни заведения и морги в търсене на околните си след следващия бомбен атентат. Подобно на тях, афганистанци от селските региони на Нангархар и Херат ми споделиха, че живеят в боязън, че гибелта ще ги застигне от небето и ме питат: " Как не могат да видят, че има дами и деца? ", преди да нанесат въздушен удар. Мнозина на вятъра са се опитвали да получат някакво публично самопризнание за загубата на околните си. След последния гибелен атентат в провинция Хелманд се появи ново протестно придвижване, призоваващо всички страни да спрат убийствата.
Фотогалерия: "Афганистанското момиче " и още 7 фрагмента на Стив Маккъри >
Американски публични представители хвалят триумфите си, като интервенцията за убийството на Кари Хакмат, талибански пълководец разколник, който се заклел във честност към " Ислямска страна " в Северен Афганистан. Но усилването на въздушните удари не избави страната от групировки, свързани с " Ислямска страна ", и не подтикна талибаните към " помиряване ". Вместо това, то подтиква цикъла на възмездие " зъб за зъб ", като градските региони понесоха тежестта на бунтовническите офанзиви, нещо което признават и американски чиновници. Американските представители настояват, че " взимат обвиняванията за цивилни жертви доста насериозно ". Но следствията на американски военни за цивилни жертви рядко включват разпити на очевидци на въздушните удари. Ако го създадат, може би командващите генерали ще схванат, за какво умират цивилни.
Главнокомандващият американските войски в Афганистан ще се употребява с доста повече доверие измежду елементарните афганистанци, в случай че скъса връзките си със самозабравили се полицейски началници, милиции и полеви командири. Това доверие ще се възвърне и усъвършенства посредством ограничения, които в действителност да понижат цивилните жертви, посредством обезпечаване на съответни обезщетения и търсене на отговорност, когато се стигне до такива жертви. Това ще докара до същинска смяна, която афганистанците биха приветствали. /БТА
*Патриша Госман е старши помощник за Афганистан в " Хюман райтс уоч ".
През 2014 година предшественикът на Никълсън на този пост, военачалник Джон Кембъл, сподели, че също е " видял смяна ". През 2013 година военачалник Джоузеф Дънфорд, загатна " неизбежността на нашия триумф ". Неговият предходник, военачалник Джон Алън съобщи: " Ние печелим. Ние печелим. " През 2011 година военачалник Дейвид Петреъс сподели, че американските войски са " спрели стремежа на талибаните ". Генерал Стенли А. Маккристъл през 2010 година считаше, че " триумфът към момента е изпълним ", до момента в който военачалник Дейвид Маккиърнън през 2009 година разяснява, че Съединени американски щати не " губят в Афганистан ". И това продължава, откогато през 2001 година водените от Съединени американски щати сили смъкнаха талибаните от власт.
Американските военачалници може да получат по-добра визия за това, което в действителност става, в случай че отделят повече време да посетят цивилен медицински заведения като окръжната болница в провинция Нангархар, както направих предишния декември. Разговарях с жертви на скорошен въздушен и дронов удар, като 15-годишно момче, и двата крайници на което трябваше да бъдат ампутирани, откакто военен хеликоптер на афганистанската войска обстреля колата на фамилията му, отиващо на заравяне. Леля му почина, трима други души бяхар анени.
Тези безкрайни изказвания за " утрешна победа " приключват с друга крилата фраза, употребена да охлади упованията: " Афганистан не е Швейцария ". Чуждестранните военни командири и чиновници употребяват едното или другото в продължение на години. Новият консултант на американския президент по националната сигурност, Джон Болтън. направи това съпоставяне, с цел да оправдае тясната работа на американските сили с полевите командири.
Петреъс сподели, че Съединени американски щати не се " пробват да трансфорат Афганистан в Швейцария...(а в нещо) задоволително положително за Афганистан ". И специфичният делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации за Афганистан, Стафан де Мистура, разяснявайки изгледите за заслужаващи доверие избори през 2010 година, след опорочения избор през 2009 година, сподели: " Те няма да бъдат швейцарски избори, а ще бъдат афганистански избори ".
Изгубен в цялото това театралничене е показателният факт, че от 2009 година вследствие на войната са убити 28 291 и са ранени 52 366 мирни поданици. Организация на обединените нации отбелязва, че включително влизат са единствено жертвите, които могат да бъдат доказани. Истинският брой евентуално е доста по-висок. Талибаните и други бунтовници по груби сметки са виновни за 70% от тези убити и ранени, а афганистанските държавни сили, както и интернационалните, главно американски сили, са виновни за останалите жертви. Най-пресен образец е Кундуз, където при офанзива на афганистанските военновъздушни сили против талибаните бяха убити десетки цивилни, в това число деца, по време на религиозна гала.
Въпреки това, числата не споделят безусловно всичко. Жители на Кабул, с които разговарях, живеят в непрекъснат боязън, че идната самоубийствена офанзива на бунтовниците ще отнеме живота на техни близки. Мнозина разказват ужаса от циркулиране по лечебни заведения и морги в търсене на околните си след следващия бомбен атентат. Подобно на тях, афганистанци от селските региони на Нангархар и Херат ми споделиха, че живеят в боязън, че гибелта ще ги застигне от небето и ме питат: " Как не могат да видят, че има дами и деца? ", преди да нанесат въздушен удар. Мнозина на вятъра са се опитвали да получат някакво публично самопризнание за загубата на околните си. След последния гибелен атентат в провинция Хелманд се появи ново протестно придвижване, призоваващо всички страни да спрат убийствата.
Фотогалерия: "Афганистанското момиче " и още 7 фрагмента на Стив Маккъри >
Американски публични представители хвалят триумфите си, като интервенцията за убийството на Кари Хакмат, талибански пълководец разколник, който се заклел във честност към " Ислямска страна " в Северен Афганистан. Но усилването на въздушните удари не избави страната от групировки, свързани с " Ислямска страна ", и не подтикна талибаните към " помиряване ". Вместо това, то подтиква цикъла на възмездие " зъб за зъб ", като градските региони понесоха тежестта на бунтовническите офанзиви, нещо което признават и американски чиновници. Американските представители настояват, че " взимат обвиняванията за цивилни жертви доста насериозно ". Но следствията на американски военни за цивилни жертви рядко включват разпити на очевидци на въздушните удари. Ако го създадат, може би командващите генерали ще схванат, за какво умират цивилни.
Главнокомандващият американските войски в Афганистан ще се употребява с доста повече доверие измежду елементарните афганистанци, в случай че скъса връзките си със самозабравили се полицейски началници, милиции и полеви командири. Това доверие ще се възвърне и усъвършенства посредством ограничения, които в действителност да понижат цивилните жертви, посредством обезпечаване на съответни обезщетения и търсене на отговорност, когато се стигне до такива жертви. Това ще докара до същинска смяна, която афганистанците биха приветствали. /БТА
*Патриша Госман е старши помощник за Афганистан в " Хюман райтс уоч ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ