"Героичната арка" от Жозе Родригеш душ Сантуш
Генерал Артур Тейшейра идва в Макао, с цел да поеме поста на губернатор в дребната португалска колония на брега на Южнокитайско море. На управника му следва освен бързо да схване неписаните правила на другарство в локалната странна комбинация от китайска и португалска просвета. Той ще би трябвало и да опази суверенитета на колонията и сигурността на популацията й в задаващите се смутни времена.
След като нападна Пърл Харбър и нахлува в Хонконг, японската войска слага под блокада Макао, с цел да попречва доставките на храна за Китай. Скоро талази от бежанци заливат колонията, дефицитът на хранителни запаси води до всеобщ апетит, а японците стягат хватката си. С помощта на адютанта си Тавареш и шефа на Службата по финансово-икономически въпроси – Жорже Лобо, губернаторът се пробва да поддържа неутралитета на страната си във войната. Бъдещето на Макао зависи от връзките му с полковник Сава и Тейшейра хитро поддържа другарски връзки с него. А когато съзира измежду наложниците на японеца една красива синеока китайка, сърцето на губернатора се изпълва с усеща, които вършат задачата му още по-трудна.
За създателя
Водещ на централните вести, боен кореспондент, бестселъров създател и академични учител, Жозе Родригеш душ Сантуш се подрежда измежду най-популярните и уважавани персони в Португалия.
Той става прочут като публицист с романа „ Кодекс 632 “, който се трансформира в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 година в Португалия.
С „ Божията формула “ Сантуш се утвърждава като водещо име в актуалния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство „ Хермес “ и по отношение на премиерата на българското издание на романа, създателят гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две визити на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа: „ Седмият щемпел “ и „ Последната загадка “.
Жозе Родригеш душ Сантуш за обстоятелствата и фикцията в „ Героичната арка “
- Годините, в които сте живели в Макао, бяха ли задоволителни, с цел да опишете правдиво атмосферата в книгата, или трябваше да се върнете там и да извършите изследване?
- Разбира се, фактът, че съм живял в Макао, беше от решаващо значение за мен, с цел да мога да предам духа на мястото през тези дни. Живях в Макао сред 1979 и 1983 година и тогава градът беше доста друг от днешния – освен със своята архитектура, само че и със обществената, културната и политическата си среда.
В книгата употребявам много исторически източници, както нормално върша. Също по този начин използвах информация от остарели книги и вестници, интервюирах хора от това време. Не беше належащо да пътувам до Макао особено за това, само че се възползвах от визитата на локален книжовен фестивал. Посетих някои от местата, където се развива действието в романа. Сред тях беше Грандхотелът, който през 1940 година е бил най-високата постройка в Португалската империя и е отчасти окупиран от японците през Втората международна война.
- Вие записахте видео за книгата, в което говорите на кантонски език (един от главните езици от китайската езикова група). Имахте ли потребност от помощ, или към момента помните толкоз добре кантонския?
- Получих помощ. Спомням си някои неща, несъмнено, само че това не е задоволително. Освен това сигурно някои ударения са неправилни. Кантонският е доста тънък в това отношение.
- Колко дни ви лиши написването на книгата? За кое отделихте повече време – за изследването или за самото писане?
- Не знам по какъв начин да преброя часовете или дните за основаване на книгата. Всъщност няма значение. Знам единствено, че това беше тежка задача, само че защото обичам тематиката, не го усетих като работа. За мен беше чисто наслаждение.
- Книгата е написана толкоз реалистично, че за читателя е невероятно да раздели обстоятелствата от фикцията. За вас, като създател, ясно ли е това делене?
Почти всичко, което съм написал, се е случило. Схватките на остров Лапа, борбата на португалската полиция и японските военни. Художествена небивалица е историята за любовницата на португалския губернатор, както и любовта сред рускинята и Лобо, само че даже и те не са напълно измислени. Все отново какъв брой португалски губернатори не са имали китайски любовници? Колко съветски балерини не са се забъркали с португалски мъже? Жорже Лобо не беше ли коцкар? Така че даже художествената небивалица в книгата не е тъкмо небивалица и в нея има доза истина.
Вашето писане, най-малко в множеството глави от романа, показва миниистории, които непрекъснато се преплитат – като в ефирен сериал. Смятате ли, че може да се направи сериал, основан на вашата книга, или сходно нещо даже не ви минава през мозъка, когато пишете?
Всичките ми романи са доста образни. Това, което върша, е като холивудска продукция, единствено че с думи. Читателят се трансформира в режисьор и основава филм в мозъка си. Реализацията на филм или ефирен сериал зависи от интереса на продуцент и финансирането.
- Смятате ли да се върнете в Макао в някой от своите бъдещи романи?
- За момента не считам да го върша. Пиша за това, което ме вълнува сега. Ако в миналото ми се прииска да пиша още веднъж за Макао, за какво не?
След като нападна Пърл Харбър и нахлува в Хонконг, японската войска слага под блокада Макао, с цел да попречва доставките на храна за Китай. Скоро талази от бежанци заливат колонията, дефицитът на хранителни запаси води до всеобщ апетит, а японците стягат хватката си. С помощта на адютанта си Тавареш и шефа на Службата по финансово-икономически въпроси – Жорже Лобо, губернаторът се пробва да поддържа неутралитета на страната си във войната. Бъдещето на Макао зависи от връзките му с полковник Сава и Тейшейра хитро поддържа другарски връзки с него. А когато съзира измежду наложниците на японеца една красива синеока китайка, сърцето на губернатора се изпълва с усеща, които вършат задачата му още по-трудна.
За създателя
Водещ на централните вести, боен кореспондент, бестселъров създател и академични учител, Жозе Родригеш душ Сантуш се подрежда измежду най-популярните и уважавани персони в Португалия.
Той става прочут като публицист с романа „ Кодекс 632 “, който се трансформира в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 година в Португалия.
С „ Божията формула “ Сантуш се утвърждава като водещо име в актуалния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство „ Хермес “ и по отношение на премиерата на българското издание на романа, създателят гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две визити на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа: „ Седмият щемпел “ и „ Последната загадка “.
Жозе Родригеш душ Сантуш за обстоятелствата и фикцията в „ Героичната арка “
- Годините, в които сте живели в Макао, бяха ли задоволителни, с цел да опишете правдиво атмосферата в книгата, или трябваше да се върнете там и да извършите изследване?
- Разбира се, фактът, че съм живял в Макао, беше от решаващо значение за мен, с цел да мога да предам духа на мястото през тези дни. Живях в Макао сред 1979 и 1983 година и тогава градът беше доста друг от днешния – освен със своята архитектура, само че и със обществената, културната и политическата си среда.
В книгата употребявам много исторически източници, както нормално върша. Също по този начин използвах информация от остарели книги и вестници, интервюирах хора от това време. Не беше належащо да пътувам до Макао особено за това, само че се възползвах от визитата на локален книжовен фестивал. Посетих някои от местата, където се развива действието в романа. Сред тях беше Грандхотелът, който през 1940 година е бил най-високата постройка в Португалската империя и е отчасти окупиран от японците през Втората международна война.
- Вие записахте видео за книгата, в което говорите на кантонски език (един от главните езици от китайската езикова група). Имахте ли потребност от помощ, или към момента помните толкоз добре кантонския?
- Получих помощ. Спомням си някои неща, несъмнено, само че това не е задоволително. Освен това сигурно някои ударения са неправилни. Кантонският е доста тънък в това отношение.
- Колко дни ви лиши написването на книгата? За кое отделихте повече време – за изследването или за самото писане?
- Не знам по какъв начин да преброя часовете или дните за основаване на книгата. Всъщност няма значение. Знам единствено, че това беше тежка задача, само че защото обичам тематиката, не го усетих като работа. За мен беше чисто наслаждение.
- Книгата е написана толкоз реалистично, че за читателя е невероятно да раздели обстоятелствата от фикцията. За вас, като създател, ясно ли е това делене?
Почти всичко, което съм написал, се е случило. Схватките на остров Лапа, борбата на португалската полиция и японските военни. Художествена небивалица е историята за любовницата на португалския губернатор, както и любовта сред рускинята и Лобо, само че даже и те не са напълно измислени. Все отново какъв брой португалски губернатори не са имали китайски любовници? Колко съветски балерини не са се забъркали с португалски мъже? Жорже Лобо не беше ли коцкар? Така че даже художествената небивалица в книгата не е тъкмо небивалица и в нея има доза истина.
Вашето писане, най-малко в множеството глави от романа, показва миниистории, които непрекъснато се преплитат – като в ефирен сериал. Смятате ли, че може да се направи сериал, основан на вашата книга, или сходно нещо даже не ви минава през мозъка, когато пишете?
Всичките ми романи са доста образни. Това, което върша, е като холивудска продукция, единствено че с думи. Читателят се трансформира в режисьор и основава филм в мозъка си. Реализацията на филм или ефирен сериал зависи от интереса на продуцент и финансирането.
- Смятате ли да се върнете в Макао в някой от своите бъдещи романи?
- За момента не считам да го върша. Пиша за това, което ме вълнува сега. Ако в миналото ми се прииска да пиша още веднъж за Макао, за какво не?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ