Учени създадоха хибридна мишка с ген, който предшества целия животински свят
Генът е взет от едноклетъчен организъм, появил се преди над 1 милиард години
Екип от учени размени един ген в стволовите кафези на мишка с версия от античен, едноклетъчен предходник и сполучливо отгледа крепко потомство с него, написа NewAtlas.
Стволовите кафези са известни със способността си да се диференцират в разнообразни типове кафези в тялото. През 2006 година японски учени откриха техника за превръщане на зрели кафези назад в стволови, които те нарекоха индуцирани плурипотентни стволови кафези (iPSCs). Това изобретение проправи пътя за голям брой евентуални регенеративни лечения.
Първоначалният екип откри, че iPSCs могат да бъдат основани посредством модифициране единствено на четири гена, наречени фактори на Яманака. В новото проучване учени от Куин Мери, Университетът в Лондон, и Университетът на Хонконг замениха версията на един от тези гени в мишките с доста по-стар ген.
Хоанофлагелатите са най-близките ни едноклетъчни роднини. Като едноклетъчни организми, те нямат потребност от стволови кафези, само че въпреки всичко имат някои от гените, които при животните кодират стволови кафези. Учените се запитали дали тези гени биха изпълнявали същата роля.
Изследователите почнали с производството на миши iPSCs по нормалния метод, само че с една смяна: те заменили гена Sox2, един от факторите на Яманака, с еквивалентния Sox ген от хоанофлагелатите. Тези " хибридни " iPSCs били инжектирани в разрастващ се миши ембрион.
За да бъде ясно дали опитът е сполучлив, учените модифицирали тези iPSCs да създават физически белези като тъмни очи и черни петна по козината. Резултатът бил впечатляващ - мишката, която израснала от този ембрион, се оказала фантазия, проявявайки тези белези дружно с тези на истинския донор на ембриона.
Това е извънреден резултат, който демонстрира, че актуалните функционалности на стволовите кафези, кодирани от тези гени, са били подготвени дълго преди " изобретяването " на самите стволови кафези. Учените допускат, че хоанофлагелатите евентуално са употребявали тези гени за ръководство на съществени клетъчни процеси, а многоклетъчните организми по-късно са ги приспособили за сегашните им цели.
" Като сполучливо създадохме мишка с молекулярни принадлежности, извлечени от нашите едноклетъчни родственици, ставаме очевидци на изключителна последователност на функционалностите през съвсем милиард години еволюция, " споделя Алекс де Мендоса, водещ създател на проучването. " Проучването допуска, че основните гени, участващи във образуването на стволови кафези, може да са се появили доста преди самите стволови кафези, вероятно подпомагайки появяването на многоклетъчния живот, който следим през днешния ден. "
Учените считат, че това изобретение може да способства за създаването на нови лечения в регенеративната медицина.
Изследването е оповестено в списание Nature Communications.
Екип от учени размени един ген в стволовите кафези на мишка с версия от античен, едноклетъчен предходник и сполучливо отгледа крепко потомство с него, написа NewAtlas.
Стволовите кафези са известни със способността си да се диференцират в разнообразни типове кафези в тялото. През 2006 година японски учени откриха техника за превръщане на зрели кафези назад в стволови, които те нарекоха индуцирани плурипотентни стволови кафези (iPSCs). Това изобретение проправи пътя за голям брой евентуални регенеративни лечения.
Първоначалният екип откри, че iPSCs могат да бъдат основани посредством модифициране единствено на четири гена, наречени фактори на Яманака. В новото проучване учени от Куин Мери, Университетът в Лондон, и Университетът на Хонконг замениха версията на един от тези гени в мишките с доста по-стар ген.
Хоанофлагелатите са най-близките ни едноклетъчни роднини. Като едноклетъчни организми, те нямат потребност от стволови кафези, само че въпреки всичко имат някои от гените, които при животните кодират стволови кафези. Учените се запитали дали тези гени биха изпълнявали същата роля.
Изследователите почнали с производството на миши iPSCs по нормалния метод, само че с една смяна: те заменили гена Sox2, един от факторите на Яманака, с еквивалентния Sox ген от хоанофлагелатите. Тези " хибридни " iPSCs били инжектирани в разрастващ се миши ембрион.
За да бъде ясно дали опитът е сполучлив, учените модифицирали тези iPSCs да създават физически белези като тъмни очи и черни петна по козината. Резултатът бил впечатляващ - мишката, която израснала от този ембрион, се оказала фантазия, проявявайки тези белези дружно с тези на истинския донор на ембриона.
Това е извънреден резултат, който демонстрира, че актуалните функционалности на стволовите кафези, кодирани от тези гени, са били подготвени дълго преди " изобретяването " на самите стволови кафези. Учените допускат, че хоанофлагелатите евентуално са употребявали тези гени за ръководство на съществени клетъчни процеси, а многоклетъчните организми по-късно са ги приспособили за сегашните им цели.
" Като сполучливо създадохме мишка с молекулярни принадлежности, извлечени от нашите едноклетъчни родственици, ставаме очевидци на изключителна последователност на функционалностите през съвсем милиард години еволюция, " споделя Алекс де Мендоса, водещ създател на проучването. " Проучването допуска, че основните гени, участващи във образуването на стволови кафези, може да са се появили доста преди самите стволови кафези, вероятно подпомагайки появяването на многоклетъчния живот, който следим през днешния ден. "
Учените считат, че това изобретение може да способства за създаването на нови лечения в регенеративната медицина.
Изследването е оповестено в списание Nature Communications.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ