Ген. Константин Попов: Нашите държавници да работят сега, за да има утре
Ген. Константин Попов, ръководител на Комисията по защита в 44 Народно събрание, някогашен пълководец на Военновъздушни сили и шеф на защитата, в изявление за Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “
На 16 октомври отбелязахме Празника на Военновъздушните сили (ВВС) и Деня на българската бойна авиация. Датата е определена, тъй като на 16 октомври 1912 година по време на Балканската война двама български летци, поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев за първи път употребяват самолета като бойно средство в небето над Одрин, демонстрирайки ударна мощност и качества в печелене на борби. Като знак на най-хубавите обичаи във военната авиация през 1963 година тази дата е оповестена за празник на авиацията и на Военновъздушни сили. Как наподобява българската бойна авиация през днешния ден? Гост в студиото е ген. Константин Попов – ръководител на Комисията по защита в 44-ото Народно заседание, някогашен пълководец на Военновъздушни сили и шеф на защитата. Добре пристигнал в аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “, господин военачалник.
Добре заварили.
Когато избирахте специалността на водач в изтребителна ескадрила, знаехте ли за вълнуващите истории в подвизите на българските военни летци?
Ако би трябвало да бъда почтен – не. С историята се допрях много по-късно, когато почнах да съзнавам, къде съм, когато почнах да съзнавам своята отговорност, когато почнах да съзнавам стойностите, които би трябвало да строя в себе си, стойностите, които би трябвало да бъдат изграждани и в персоналния ми живот, когато трябваше да осъзная, че полетът не е единствено фантазия, да служиш във Военновъздушни сили е освен чест, само че и любов към Родината, че освен синьото небе притегля, освен сърцето го желае, а би трябвало напълно осъзнато да се опреш на тези, които са преди тебе, на тези, които са потвърдили, че Родината стои по-високо от небето.
Имате ли идол български боен авиатор от нашата история?
Би трябвало да имам. Разбира се, не мога да откроя един. Не знам, дали думата идол е точната дума. Но за мен постоянно българският авиатор е някакъв сборен облик.
То по тази причина има Паметник на летеца.
Затова има Паметник на летеца. Затова този авиатор стои гордо изправен, гледа нагоре, неустрашим, идеалист, мощен човек. Аз мисля, че всеки, който е служил във Военновъздушни сили, без значение дали е авиатор, без значение дали е механик, дали от свръзки, всички тези осигуряващи хора, при тях има нещо по-различно. Не споделям, че са по-добри от останалите, само че има нещо по-различно. И това по-различно е, че те са подготвени да работят за концепцията. За страдание, това сякаш все по-малко хора го схващат. Аз разбирам естествените потребности: човек би трябвало да бъде добре обезщетен, би трябвало да бъде добре обезпечен, би трябвало да има достолепие в заплащането, тъй като това е отношение към индивида и към това, което прави, само че би трябвало да има и нещо над това, би трябвало да има някаква надстройка. И в нашата специалност, в Военновъздушни сили това го има. Мисля че го има и в Сухопътни войски, Военноморските сили, Специалните интервенции, само че във Военновъздушни сили аз съм го почувствал и съм го преживявал.
Летците особена порода хора ли са? Не всеки може да бъде авиатор, изключително пък боен.
Да, не чисто физически – има условия, освен да може да издържиш на претоварване, да си душевен резистентен и така нататък, само че в случай че не си отдал цялото си сърце, просто не ставаш. Ако не си на 100%, просто не става, на 99% при нас не стават нещата.
Така е и в публицистиката. Това са доста близки области, въпреки и разнообразни. Ние сме пред компютъра, вие сте в небето. А по какъв начин наподобява българската военна авиация през днешния ден?
Първо желая да изкажа моето почитание, да поздравя с миналия празник всички хора, които са се посветили на тази специалност, всички хора, в действителност, със сини униформи. Да ги поздравя за стоицизма, да ги поздравя за това, че в сложен интервал те са там и че си извършват великолепно отговорностите. Хубавото е, че има бъдеще. Ето на, възстановихме Военновъздушното учебно заведение. Уникално е, във Военновъздушното учебно заведение има сериозен напор на претенденти на фона на дефицита на персонален състав в цялата войска. Това е нещо в действителност скъпо.
Запалва въображението на младежите небето?
Запалва въображението. И това е по този начин, тъй като те виждат, че българските Военновъздушни сили имат своето бъдеще, и то с придобиването на супермодерния аероплан, какъвто е F-16 Block 70. Аз се веселя, имах опцията да видя млади летци, снажни, които минават подготовката за образование на F-16.
Завиждахте ли им?
Ами да, несъмнено, че ще им изпитвам завист, и то освен за младостта. Завиждам им, че те ще летят на един приказен аероплан, че те ще бъдат тези, които ще приготвят идващите, тъй като те са първите. Разбира се, не им изпитвам завист за едно нещо, за това, че те ще бъдат в центъра на вниманието на всички.
Вие го изпитахте, въпреки и към този момент не като авиатор.
А това не постоянно е доста прелестно.
Каква е разликата сред времето, в което вие летяхте, и опциите пред днешните бойни водачи?
Сигурно има доста разлика. Българските Военновъздушни сили бяха доста по-многолюдни, имаше доста повече летателни апарати, имаше по-голяма опция да служиш в Доброславци, в " Узунджово “ в случай че искаш, в " Граф Игнатиево “, в Добрич, Балчик, цялата страна беше покрита с настоящи летища. Много повече хора, доста повече другари, с които може да си приказваш на еднакъв език и да споделяш всичко това, което ти се е случило, когато си бил самичък във въздуха. Но и в този момент, и в този момент мисля, че в авиобазите, в бригадите, в свързочните възли, в радиолокационните възли, има по този начин основан дух, който е на другарство и в това число като някакво семейство се усещат хората – те живеят дружно, работят дружно и се почитат, тъй като схващат, че един без различен не могат. Тази непосредственост продължава да съществува по този начин, както беше и преди.
Докато дойдат новите самолети F-16 Block 70, какво е положението в този момент на авиацията?
Е, това е необятно коментирано, да не го преповтаряме. Да, има проблеми с поддръжката на МиГ-29, поставят се старания. Знаете за прословутите и шест мотори от Полша и така нататък Това едва ли е към този момент някаква забавна тематика. Но аз отново няма да пропусна да подчертая, че в нашата високорискова специалност едни такива недостици могат да бъдат съдбовни. И това, че командванията на Военновъздушни сили, на авиобазите, летците, техниците съумяват да летят безвредно и да извършват главните си задания, е почтено за почитание и просто шапки долу.
Защо се получи по този начин, че през годините армията се оказа в по-лошо положение на съоръжение? Трябваше да тръгнат войни, с цел да се сетим, че имаме и войска, и да ускорим модернизацията, за която другояче от 20 години говорихме?
Е, ние постоянно сме си говорили за рационализация, постоянно е имало дефицит на запаси, постоянно имало други цели, само че хубавото е, че ние в действителност сключихме контракта за превъоръжаване с F-16, контракта, който е за построяването на многоцелеви кораби, преоборудването на Специалните сили с бойна техника. Далеч преди да почнат войните, имам поради и войната в Украйна, и в този момент това, което става в Газа, тъй като я си представете, в случай че трябваше в този момент да почнем, щяхме да сме с 5-6, може би и повече години обратно, просто тъй като в този момент има огромно търсене, в този момент слотовете са запълнени и би трябвало да чакаш много време, с цел да получиш нещо. Така че въпреки всичко имаше някаква здрава мисъл, и аз се веселя, че апропо участвах в тези процеси, без да си плагиатствам някакви персонални заслуги.
Затова ви зададох и този въпрос, при вас в действителност модернизацията се отпуши.
Това са старания на доста хора, схващане и доста координиране на най-различни равнища. Така че има доста участници. И аз се веселя, че има доста хора, които участваха в тези процеси, тъй като това би трябвало да е общо схващане, това не би трябвало да е единствено персонално дело на някой.
Страната ни в този момент се намира в менгемето на два кървави военни спора: на изток в Украйна и на юг в Израел и Ивицата Газа. Какви са рисковете пред нея? Какви са рисковете пред нас?
О, те могат най-общо да се опишат, само че съответни опасности сякаш мъчно би могъл някой да провиди. Всъщност, би трябвало да кажем, че с изключение на на ужасяващата война в Украйна, където приказваме за стотици хиляди починали и за милиони бежанци, за ужаса, който се случи в Газа с " Хамас “, който потегли на лов за хора. Дори и при лова има някакви правила, а там ги преследваха без никакви правила, изнасилваха, колиха, палиха – ужасна работа, човек е мъчно да си го показа даже. Но да не забравяме, че имаше рецесия и в Кавказ.
Нагорни Карабах.
Бежанци към 100 хиляди. Да не забравяме, че на Запад имаше много съществени безредици, убийства на служители на реда в Косово…
Западните Балкани също.
Западните Балкани. Така че ние сме заобиколени с друг по темперамент рецесии.
Конфликти.
Конфликти и войни. И тука съгласно мен би трябвало да има малко по-сериозно държавническо отношение от висшия политически ешелон, от елита, по този начин, както аз го споделям. Много неприятно усещане на мен персонално ми направи тези някакви сякаш консултативни срещи ли са, препоръки ли са, за информация ли са.
Един при президента, един при премиера – едни и същи вземат участие.
Някаква жалка картинка беше и обстановката изглеждаше доста жалка. Някакви персонални упоритости, егота, неразбирания. Хубавото е, и аз го загатнах и през днешния ден пред други сътрудници, че когато отидоха в синагогата пред други посланици – американския дипломат, френския дипломат, израелския дипломат, пред други хора, и президент, и ръководител на Народното събрание, и вицепремиерът всички приказваха с едни и същи думи и споделиха: " Да,изключително сме съпричастни с това, което става в Израел. Изказваме съболезнованията си към всички “, и че Израел има право на отговор, което към този момент е политическо обръщение – всички това го обявиха, и там имаше един единогласие. Та за мене това беше един по-добър сигнал, който сякаш поизми срама от челото.
В положение ли са обществото и институциите да одобряват идващите от военните спорове закани при разделянето сред тях?
Е, нямам право да давам оценка в качеството, в което съм сега. Но в случай че би трябвало да приказваме за мигрантски талази – да, несъмнено ще има нараснал напън. Дали ще можем да ги приемем, по какъв метод ще ги одобрявам, дали ще ги схване, до каква степен има опция за въздържане, уповавам се, че има и че ще могат да се възпират, само че има другия фактор, който сякаш също не е за подценяване – това е опция за терористичния актове.
Спящите кафези?
Защото напрежението, изострените страсти, мощната възбуденост може да задействат някои спящи кафези или някакви, които ще дойдат, и в действителност да имаме сериозен проблем. И по тази причина усилването на ролята на службите, усилването им е нещо доста значимо, което би трябвало да бъде огледано и подкрепено. И не приказвам единствено за ДАНС, приказвам и за военно разузнаване, за ДАР, да придобие своевременна информация. Виждате, Израел беше сюрпризиран! Израел беше сюрпризиран в случай, че има фантастични, може би най-хубавите света разследващи служби. Така че това не е за подценяване. И в случай че в медицината приказваме за профилактика, при нас би трябвало да приказваме за предвидимост, за задоволително, навреме, точна, съответна, ясна информация. Това изисква средства.
Изисква и отношение.
И изисква и отношение, несъмнено – ясното схващане за тази нужда. По същия метод както би трябвало да е безкрайно ясно, че би трябвало да се развиват въоръжените сили, че би трябвало да имаш отношение към хората вътре в тези въоръжени сили, че би трябвало да даваш вероятност, че би трябвало да можеш да осигуряваш и условия за работа, и техника, с която те да си извършват дилемите, а не да им поставяш задания без да ги осигуряваш – това тотално демобилизира, срутва бойния дух, а при нас не става въпрос за мотивация – мотивация може да има в доста други специалности с увеличено възнаграждение или нещо друго, с някакви други средства, при нас приказваме за военен дух. И по тази причина моето обръщение постоянно е било към нашите държавници, които сме избрали: дано да си дадат вярната оценка, и дано да приоритизират своите действия съгласно условията на днешния, само че и на утрешния ден. Нека да могат да поглеждат малко по-далече, да виждат проблемите и да почват да работят в този момент, с цел да има на следващия ден.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте.
Цоня Събчева
На 16 октомври отбелязахме Празника на Военновъздушните сили (ВВС) и Деня на българската бойна авиация. Датата е определена, тъй като на 16 октомври 1912 година по време на Балканската война двама български летци, поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев за първи път употребяват самолета като бойно средство в небето над Одрин, демонстрирайки ударна мощност и качества в печелене на борби. Като знак на най-хубавите обичаи във военната авиация през 1963 година тази дата е оповестена за празник на авиацията и на Военновъздушни сили. Как наподобява българската бойна авиация през днешния ден? Гост в студиото е ген. Константин Попов – ръководител на Комисията по защита в 44-ото Народно заседание, някогашен пълководец на Военновъздушни сили и шеф на защитата. Добре пристигнал в аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “, господин военачалник.
Добре заварили.
Когато избирахте специалността на водач в изтребителна ескадрила, знаехте ли за вълнуващите истории в подвизите на българските военни летци?
Ако би трябвало да бъда почтен – не. С историята се допрях много по-късно, когато почнах да съзнавам, къде съм, когато почнах да съзнавам своята отговорност, когато почнах да съзнавам стойностите, които би трябвало да строя в себе си, стойностите, които би трябвало да бъдат изграждани и в персоналния ми живот, когато трябваше да осъзная, че полетът не е единствено фантазия, да служиш във Военновъздушни сили е освен чест, само че и любов към Родината, че освен синьото небе притегля, освен сърцето го желае, а би трябвало напълно осъзнато да се опреш на тези, които са преди тебе, на тези, които са потвърдили, че Родината стои по-високо от небето.
Имате ли идол български боен авиатор от нашата история?
Би трябвало да имам. Разбира се, не мога да откроя един. Не знам, дали думата идол е точната дума. Но за мен постоянно българският авиатор е някакъв сборен облик.
То по тази причина има Паметник на летеца.
Затова има Паметник на летеца. Затова този авиатор стои гордо изправен, гледа нагоре, неустрашим, идеалист, мощен човек. Аз мисля, че всеки, който е служил във Военновъздушни сили, без значение дали е авиатор, без значение дали е механик, дали от свръзки, всички тези осигуряващи хора, при тях има нещо по-различно. Не споделям, че са по-добри от останалите, само че има нещо по-различно. И това по-различно е, че те са подготвени да работят за концепцията. За страдание, това сякаш все по-малко хора го схващат. Аз разбирам естествените потребности: човек би трябвало да бъде добре обезщетен, би трябвало да бъде добре обезпечен, би трябвало да има достолепие в заплащането, тъй като това е отношение към индивида и към това, което прави, само че би трябвало да има и нещо над това, би трябвало да има някаква надстройка. И в нашата специалност, в Военновъздушни сили това го има. Мисля че го има и в Сухопътни войски, Военноморските сили, Специалните интервенции, само че във Военновъздушни сили аз съм го почувствал и съм го преживявал.
Летците особена порода хора ли са? Не всеки може да бъде авиатор, изключително пък боен.
Да, не чисто физически – има условия, освен да може да издържиш на претоварване, да си душевен резистентен и така нататък, само че в случай че не си отдал цялото си сърце, просто не ставаш. Ако не си на 100%, просто не става, на 99% при нас не стават нещата.
Така е и в публицистиката. Това са доста близки области, въпреки и разнообразни. Ние сме пред компютъра, вие сте в небето. А по какъв начин наподобява българската военна авиация през днешния ден?
Първо желая да изкажа моето почитание, да поздравя с миналия празник всички хора, които са се посветили на тази специалност, всички хора, в действителност, със сини униформи. Да ги поздравя за стоицизма, да ги поздравя за това, че в сложен интервал те са там и че си извършват великолепно отговорностите. Хубавото е, че има бъдеще. Ето на, възстановихме Военновъздушното учебно заведение. Уникално е, във Военновъздушното учебно заведение има сериозен напор на претенденти на фона на дефицита на персонален състав в цялата войска. Това е нещо в действителност скъпо.
Запалва въображението на младежите небето?
Запалва въображението. И това е по този начин, тъй като те виждат, че българските Военновъздушни сили имат своето бъдеще, и то с придобиването на супермодерния аероплан, какъвто е F-16 Block 70. Аз се веселя, имах опцията да видя млади летци, снажни, които минават подготовката за образование на F-16.
Завиждахте ли им?
Ами да, несъмнено, че ще им изпитвам завист, и то освен за младостта. Завиждам им, че те ще летят на един приказен аероплан, че те ще бъдат тези, които ще приготвят идващите, тъй като те са първите. Разбира се, не им изпитвам завист за едно нещо, за това, че те ще бъдат в центъра на вниманието на всички.
Вие го изпитахте, въпреки и към този момент не като авиатор.
А това не постоянно е доста прелестно.
Каква е разликата сред времето, в което вие летяхте, и опциите пред днешните бойни водачи?
Сигурно има доста разлика. Българските Военновъздушни сили бяха доста по-многолюдни, имаше доста повече летателни апарати, имаше по-голяма опция да служиш в Доброславци, в " Узунджово “ в случай че искаш, в " Граф Игнатиево “, в Добрич, Балчик, цялата страна беше покрита с настоящи летища. Много повече хора, доста повече другари, с които може да си приказваш на еднакъв език и да споделяш всичко това, което ти се е случило, когато си бил самичък във въздуха. Но и в този момент, и в този момент мисля, че в авиобазите, в бригадите, в свързочните възли, в радиолокационните възли, има по този начин основан дух, който е на другарство и в това число като някакво семейство се усещат хората – те живеят дружно, работят дружно и се почитат, тъй като схващат, че един без различен не могат. Тази непосредственост продължава да съществува по този начин, както беше и преди.
Докато дойдат новите самолети F-16 Block 70, какво е положението в този момент на авиацията?
Е, това е необятно коментирано, да не го преповтаряме. Да, има проблеми с поддръжката на МиГ-29, поставят се старания. Знаете за прословутите и шест мотори от Полша и така нататък Това едва ли е към този момент някаква забавна тематика. Но аз отново няма да пропусна да подчертая, че в нашата високорискова специалност едни такива недостици могат да бъдат съдбовни. И това, че командванията на Военновъздушни сили, на авиобазите, летците, техниците съумяват да летят безвредно и да извършват главните си задания, е почтено за почитание и просто шапки долу.
Защо се получи по този начин, че през годините армията се оказа в по-лошо положение на съоръжение? Трябваше да тръгнат войни, с цел да се сетим, че имаме и войска, и да ускорим модернизацията, за която другояче от 20 години говорихме?
Е, ние постоянно сме си говорили за рационализация, постоянно е имало дефицит на запаси, постоянно имало други цели, само че хубавото е, че ние в действителност сключихме контракта за превъоръжаване с F-16, контракта, който е за построяването на многоцелеви кораби, преоборудването на Специалните сили с бойна техника. Далеч преди да почнат войните, имам поради и войната в Украйна, и в този момент това, което става в Газа, тъй като я си представете, в случай че трябваше в този момент да почнем, щяхме да сме с 5-6, може би и повече години обратно, просто тъй като в този момент има огромно търсене, в този момент слотовете са запълнени и би трябвало да чакаш много време, с цел да получиш нещо. Така че въпреки всичко имаше някаква здрава мисъл, и аз се веселя, че апропо участвах в тези процеси, без да си плагиатствам някакви персонални заслуги.
Затова ви зададох и този въпрос, при вас в действителност модернизацията се отпуши.
Това са старания на доста хора, схващане и доста координиране на най-различни равнища. Така че има доста участници. И аз се веселя, че има доста хора, които участваха в тези процеси, тъй като това би трябвало да е общо схващане, това не би трябвало да е единствено персонално дело на някой.
Страната ни в този момент се намира в менгемето на два кървави военни спора: на изток в Украйна и на юг в Израел и Ивицата Газа. Какви са рисковете пред нея? Какви са рисковете пред нас?
О, те могат най-общо да се опишат, само че съответни опасности сякаш мъчно би могъл някой да провиди. Всъщност, би трябвало да кажем, че с изключение на на ужасяващата война в Украйна, където приказваме за стотици хиляди починали и за милиони бежанци, за ужаса, който се случи в Газа с " Хамас “, който потегли на лов за хора. Дори и при лова има някакви правила, а там ги преследваха без никакви правила, изнасилваха, колиха, палиха – ужасна работа, човек е мъчно да си го показа даже. Но да не забравяме, че имаше рецесия и в Кавказ.
Нагорни Карабах.
Бежанци към 100 хиляди. Да не забравяме, че на Запад имаше много съществени безредици, убийства на служители на реда в Косово…
Западните Балкани също.
Западните Балкани. Така че ние сме заобиколени с друг по темперамент рецесии.
Конфликти.
Конфликти и войни. И тука съгласно мен би трябвало да има малко по-сериозно държавническо отношение от висшия политически ешелон, от елита, по този начин, както аз го споделям. Много неприятно усещане на мен персонално ми направи тези някакви сякаш консултативни срещи ли са, препоръки ли са, за информация ли са.
Един при президента, един при премиера – едни и същи вземат участие.
Някаква жалка картинка беше и обстановката изглеждаше доста жалка. Някакви персонални упоритости, егота, неразбирания. Хубавото е, и аз го загатнах и през днешния ден пред други сътрудници, че когато отидоха в синагогата пред други посланици – американския дипломат, френския дипломат, израелския дипломат, пред други хора, и президент, и ръководител на Народното събрание, и вицепремиерът всички приказваха с едни и същи думи и споделиха: " Да,изключително сме съпричастни с това, което става в Израел. Изказваме съболезнованията си към всички “, и че Израел има право на отговор, което към този момент е политическо обръщение – всички това го обявиха, и там имаше един единогласие. Та за мене това беше един по-добър сигнал, който сякаш поизми срама от челото.
В положение ли са обществото и институциите да одобряват идващите от военните спорове закани при разделянето сред тях?
Е, нямам право да давам оценка в качеството, в което съм сега. Но в случай че би трябвало да приказваме за мигрантски талази – да, несъмнено ще има нараснал напън. Дали ще можем да ги приемем, по какъв метод ще ги одобрявам, дали ще ги схване, до каква степен има опция за въздържане, уповавам се, че има и че ще могат да се възпират, само че има другия фактор, който сякаш също не е за подценяване – това е опция за терористичния актове.
Спящите кафези?
Защото напрежението, изострените страсти, мощната възбуденост може да задействат някои спящи кафези или някакви, които ще дойдат, и в действителност да имаме сериозен проблем. И по тази причина усилването на ролята на службите, усилването им е нещо доста значимо, което би трябвало да бъде огледано и подкрепено. И не приказвам единствено за ДАНС, приказвам и за военно разузнаване, за ДАР, да придобие своевременна информация. Виждате, Израел беше сюрпризиран! Израел беше сюрпризиран в случай, че има фантастични, може би най-хубавите света разследващи служби. Така че това не е за подценяване. И в случай че в медицината приказваме за профилактика, при нас би трябвало да приказваме за предвидимост, за задоволително, навреме, точна, съответна, ясна информация. Това изисква средства.
Изисква и отношение.
И изисква и отношение, несъмнено – ясното схващане за тази нужда. По същия метод както би трябвало да е безкрайно ясно, че би трябвало да се развиват въоръжените сили, че би трябвало да имаш отношение към хората вътре в тези въоръжени сили, че би трябвало да даваш вероятност, че би трябвало да можеш да осигуряваш и условия за работа, и техника, с която те да си извършват дилемите, а не да им поставяш задания без да ги осигуряваш – това тотално демобилизира, срутва бойния дух, а при нас не става въпрос за мотивация – мотивация може да има в доста други специалности с увеличено възнаграждение или нещо друго, с някакви други средства, при нас приказваме за военен дух. И по тази причина моето обръщение постоянно е било към нашите държавници, които сме избрали: дано да си дадат вярната оценка, и дано да приоритизират своите действия съгласно условията на днешния, само че и на утрешния ден. Нека да могат да поглеждат малко по-далече, да виждат проблемите и да почват да работят в този момент, с цел да има на следващия ден.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте.
Цоня Събчева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ