Ген. Атанасов, предизборна парадигма ли е твърдението, че управление на

Ген. Атанасов, предизборна парадигма ли е изказванието, че ръководство на страната в обозримо бъдеще без ГЕРБ и Българска социалистическа партия е невероятно или действително положение на политическите съотношения?

Към този миг е действителност. Пропагандната машина на властта работи в две направления, употребявайки най-силното психическо оръжие – страха. От една страна коментират на всички какъв брой е рискова пандемията, от друга изясняват на чиновничеството, че без значение от събитията би трябвало да гласоподават, тъй като, в случай че статуквото загуби, ще останат без работа.

Има известна истина, че част от чиновничеството ще загуби работата си при действителна смяна, тъй като целокупната администрацията е прекалено раздута, назовават я дори „ армията на властта “, а и все някое ръководство ще построи бленуваното електронното държавно управление.

И на централно, и на общинско равнище администрацията е цялостна с калинки и това дава благоприятни условия за операция – те сами осъзнават какъв брой неуместни са назначенията им.

Вие бяхте измежду първите политици с протегната за съдействие ръка, като заявихте, че невъзможни сътрудници няма, като се изключи ГЕРБ и Движение за права и свободи. Оказа ли се Българска социалистическа партия горещият картоф за всички демократи, без който моделът няма по какъв начин да бъде заменен?

Пак ще подчертая дебело – „ Демократична България “ има безапелационна позиция: в държавни управления на Борисов и Нинова ние няма да участваме. Според сегашните изследвания, нито ГЕРБ, нито Българска социалистическа партия ще са в положение да сформират независими кабинети. Затова претендираме, че сме политическата мощ, която може да получи третия мандат. Тогава ще сложим на масата нашата стратегия и ще поканим сътрудници за реализирането й.

Какви са сюжетите при даването на първи и втори мандат на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, като партии с най-голям резултат в идващия парламент?

Ще се търси поддръжка от Движение за права и свободи и вероятно от Вътрешна македонска революционна организация, в случай че те въобще попаднат в Народното събрание. На такива предложения няма да отговорим.

Добър вид ли е за вас патова обстановка в новия парламент и нови избори наесен, извършени към този момент от длъжностен кабинет?

Доброто в тази догадка е, че не държавно управление на Борисов ще провежда изборите. Многократно сме изразявали терзанията си от изборните дейности на тази администрация - практиките в предишното са задоволителни учредения за това. Според данни на интернационалните наблюдаващи, на предни избори ГЕРБ и Движение за права и свободи са купували към 300 хиляди гласа. Но няма кой да преследва тези корупционни дейности.

Проф. Михаил Константинов съобщи, че по света няма избори с повече гаранции за почтеност от българските.

Няма да диспутирам с господин професора, той е чиновническо предопределение на ГЕРБ в „ Информационно обслужване “. Впрочем там наложително би трябвало да се наблюдава по какъв начин се вкарват данните от протоколите. Точно по тази причина още преди консултациите при президента ние поискахме електронно наблюдаване на броенето и целия развой по привършване на изборния ден. Съпротивата на ръководещите да го вкарат недвусмислено поражда подозрението, че желаят да работят на мрачно.

Но видеонаблюдението би могло да в профил единствено една от трите благоприятни условия за подправяне на изборите – манипулирания избор, купените и следените гласове остават в действие.

В тази посока се случи нещо забавно – досегашният втори в ГЕРБ Цветан Цветанов заприказва за ротация на полицейските началници по места. Това демонстрира, че в минали избори полицията е играла ролята на чадър над брокерите на гласове.

Подкрепяте ли това предложение на Цветанов?

Административно то е мъчно осъществимо в този момент. Но при едно служебно държавно управление ще даде по-голяма бистрота и ще накара службите да си правят работата.

Вярвате ли на социологията?

Немалка част от социологическите организации се устоят с пари от ръководещите.

Определени социолози интензивно заговориха за сформиране на кабинет вид „ Беров “ в новия парламент. Доколко е евентуален подобен вид?

Това е една от опорките на властта, с цел да консолидират своя избор – в случай че не управляваме ние, ви чака „ Беров “. На мен също не ми харесва „ Беров “ – имам мемоари по какъв начин управляваше и кого обслужваше.

Възходът на „ Мултигруп “ се утвърди тогава.

Освен това имаше единствено един или двама министри, които нямаха принадлежност към Държавна сигурност. Темата за свързаностите с Държавна сигурност през днешния ден избледнява още повече.

Много демократи от десетилетия приканват за лустрация.

Лустрацията не се осъществя, заради голямата опозиция точно на някогашните служби. Борисов също твърди, че е за лустрация, само че съдружният му сътрудник е сътрудник „ Иван “, а най-големият му парламентарен тръбач е сътрудник „ Николай “. Такива са антикомунистите на ГЕРБ. В управлението на тази партия Борисов, Фандъкова, Менда Стоянова, Красимир Велчев, Пламен Нунев са някогашни членове на Българска комунистическа партия.

Самият Борисов настойчиво искаше да си остане член на Българска комунистическа партия в един предходен интервал.

Да, и по тази причина напуснал Министерство на вътрешните работи - доколкото знам, това написа в рапорта за освобождението му. Народът е споделил, не ме гледай какво приказвам, а какво правя.

Така стана и със случая „ Навални “ – в началото при отравянето на дисидента реакциите бяха уклончиви, след това ненадейно станаха безапелационни.

Реакциите бяха уклончиви, а платихме 3 милиарда, с цел да прекарат руснаците газа си през България към своите другари в Сърбия и Унгария. Икономическите параметри постоянно са по-важни от общественото говорене.

Прокрадва се хипотезата, че ГЕРБ ще употребява позабравени фигури от Съюз на демократичните сили като Николай Младенов и даже Петър Стоянов, с цел да мимикрира и показва вътрешна смяна.

За страдание Съюз на демократичните сили се трансформира точно в мимикрия, не искам да ги разясня. Но вижте какво се случва в стопанската система, изключително в строителството, обичаната тематика на Борисов – една държавна компания разпределя милиарди на подизпълнители без всевъзможни публични поръчки. В енергетиката, във водния бранш – също. Какво да кажем за държавните бензиностанции. Цялата ни стопанска система наподобява на соц организация. Едни пари се раздават и след това част от тях се връщат по чекмеджетата. Къде е конкуренцията? И къде е парламентарният надзор – Борисов още не е стъпил в новата постройка на Народното събрание.

Съществува полуконспиративна доктрина, че някъде там, в дълбочината на страната, са основани плановете Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ, с цел да бъде разрушено дясното пространство в България. Приемате ли тази теза?

Внимавам с разискването на тази тема, тъй като съм професионално деформиран, настрана от това разполагам с прекомерно доста информация. Но има няколко обществено известни обстоятелството, които поддържат тезата. Ясно е кои проведоха връщането на Сакскобургготски и след това основаването на ГЕРБ – всички бяха свързани с Държавна сигурност. Затова и с всичките си дейности те тичат към социализма.

Задкулисието единствено с имената на ГЕРБ и Движение за права и свободи ли се изчерпва?

Задкулисието главно са стопански играчи, на които тази политическа обстановка е доста комфортна. Промяната ще ги лиши от доста приходи.

Зависи дали ще е смяна или замяна.

Има подобен риск.

Един някогашен политик дефинира задкулисието като сюжети на СтоянДенчевци, БригоАспаруховци, ЦветлинЙовцевци, някогашни офицери на Държавна сигурност, наследници на генералите ЛюбенГоцевци – те дърпали конците. Така ли стоят нещата съгласно вас?

Доста е пресилено. Бих си разрешил да изтъквам националното умотворение: не е отговорен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Публичните лица дават баницата на другите зад тях.

Едните раздават баницата, само че пък другите им обезпечават властта.

Разбира се. Задкулисието не би имало никаква мощ, в случай че не беше конфигурирало на политически позиции свои подвластни лица. Хората да си вършат сметка дали желаят смяна или ще налетят на замяна.

Защо културата на компромиса не бележи развиване в България и всеки претендент за коалиция споделя: дайте да се обединим, само че към мен?

Ние сме млада народна власт и плащаме налог на тези 45 години комунистическо ръководство: „ или си с комунистите, или си срещу тях, трети път няма”. Дошло е време да се търсят други пътища, без да се вършат неприемливи взаимни отстъпки.

Мая Манолова евентуален сътрудник ли е за „ Демократична България “ в един идващ парламент?

Ако поддържа нашите политики, да заповяда. Макар че в едно свое изявление тя ме смути с това, че ще желае референдум за правосъдната промяна.

Как ще действате, в случай че останете самотни в своите разбирания в парламентарната зала?

В един парламент би трябвало да има място и за същинска съпротива. Но ние не се борим, с цел да бъдем съпротива.

Разговора води Емил Янев