Газлайтинг - модерното коварно манипулиране
Газлайтинг е тип психически тормоз, при който насилникът слага под подозрение адекватността и психологичното здраве на жертвата.
Тази манипулативна техника от ден на ден и повече се употребява, както в личностен по този начин и в публичен проект. Английската дума gaslighting е избрана от Merriam-Webster, най-авторитетния онлайн речник в Америка, за " Думата на 2022 година ". Това изясни пред Lupa.bg психологът Наталина Кралева.
“Ех, в случай че ти не беше толкоз сензитивна, всичко сред нас щеше да е отлично ”, „ Не си ме схванала вярно “, или “И по този начин си хубава, само че се багра, че в случай че не отслабнеш, след две години няма да мога да те
обичам толкоз ”... Това са все образци за газлайтинг.
Главната цел на психическата операция газлайтинг е да накара човек да не е убеден в обективността на своите усещания и на трезвата си преценка за нещата, а оттова и в самата реалност, да се усъмни в прочувствената си непоклатимост и даже в своята нормалност, като крайната
цел на „ насилника “ е да получи власт над жертвата си.
Във времето тази операцията се реализира задоволително постепенно, с цел да не се усъмни жертвата, че върху нея се влияе користно. За страдание, тази техника работи по-добре, в сравнение с можем да предположим, по тази причина и постоянно се употребява от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи.
Като форма на прочувствено принуждение, при която насилникът манипулира обстановките неведнъж, с цел да подмами жертвата да не се доверява на личната си памет и усещания, това държание е подла
форма на корист.
Хората, върху които се упражнява този тип принуждение, слагат под въпрос личните си инстинкти, на които са разчитали през целия си живот, мемоари за претърпени обстановки и съмнение в правотата на чувствата, което ги прави несигурни във всяка една обстановка в сегашното. Газлайтингът, като форма
на операция, слага индивида, към който е ориентирано вниманието, в обстановка да има вяра сляпо на всичко, което насилникът им споделя, без значение от личния им опит; постоянно предхожда и други типове прочувствено и физическо принуждение, защото жертвата на газлайтинга е по-вероятно да остане и в други
обстановки на принуждение.
Абстрактното нарицателно съществително име " газлайтинг " като форма на психично принуждение произлиза от заглавието на пиесата от 1938 год. на Патрик Хамилтън " Улицата на ангела " и нейната екранизация през 1944 год. във кино лентата " Светлината на газената лампа " (Gaslight), в който основното настоящо лице е скромната и тиха Пола Елквист.
Тя е показана от несравнимата Ингрид Бергман. Според сюжета основната героиня последователно полудява по виновност на мъжа си (в ролята Шарл Боайе), който в опит да прикрие свои закононарушения ѝ внушава, че всички нейни съмнения са израз на мъчителна подозрителност и нейни личностови
дефекти.
Той крие предмети (картини, бижута), карайки жена си да повярва, че тя ги е изгубила, не запомнила, че е виновна, макар че в реалност не е отговорна за нищо. Той също по този начин затъмнява последователно светлината в газената лампа, и я твърди, че огънят към момента свети със същата активност, както преди. Разбира се, това кара основната героиня да усеща, че полудява, тя изпада в суматоха, не желае да напуща къщата, развива обезпокоително разстройство и плаче непрестанно. Съпругът ѝ я предизвестява, че ще я напусне, и я заплашва да я изпрати в психиатрия или затвор.
Разбира се, насилникът знае доста добре какво прави и съвсем съумява, само че (както става по филмите) проверяващият сътрудник схваща вярно обстановката и го изобличава.
Въпреки че филмът ни показва краен случай, тази техника на операция се употребява умишлено (или несъзнателно) в житейските взаимоотношенията.
Друг доста обичан прийом е следният: изневеряващите упрекват своя сътрудник в невярност, тъй като те се усещат по-добре, когато имат вяра, че техният непосредствен човек се е чувствал или се е държали по
същия метод като тях. За здравомислещият човек този способ е мъчно да се разбере и да се осмисли.
Винаги крайната цел е да накарат жертвата да се усеща като психочно нестабилна, луда, или да си намерения, че паметта ѝ не работи както би трябвало.
Често насилникът прибягва до разнообразни способи, с цел да изхвърли фамилията и приятелите от всекидневието, постоянно служейки си с подготвени фрази като “Всички мислят, че си... ", " Мнозина приказват неприятни
неща зад тила ти ” и други, карайки жертвата да застане против хората, които обича и да се почувства по този начин, като че ли не може към този момент да поддържа връзка с тях.
А в случай че индивидът преживяващ тази психическа болежка, потърси поддръжка, отговорът е “Ти си вманиачен ", " Ти си параноик ”, “Мисля, че започваш да полудяваш ” и така нататък
Всичко това се прави за цялостен надзор над насилваната жертва.
Газлайтингът е рисков и може да докара до липса на убеденост, меланхолия и неустановеност в това, кое е действително и кое не е, води до комплициране и дезориентация, която предизвиква подозрения в себе си, боязън, трвожност, суматоха и... параноя. Тук идва положителната вест - газлайтингът работи единствено, в случай че не осъзнавате какво се случва, в противоположен случай не работи.
За това, - ученолюбивост и осведоменост – два наложителни фактора, които би трябвало да участват в живота ни, в случай че имаме подозрения, че сме подложени на нездраво въздействие. Вярвайте на своите чувства и не подлагайте интуицията си на непрекъснати подозрение.
Когато си имате работа с човек или институция, която употребява тази техника, гледайте какво прави, а не какво приказва. Думите не значат нищо. Те са просто приказки. Това, което вършат, е въпросът, тъй като дейностите им в никакъв случай не съответстват с думите.
Да не забравяме, това са връзки, зараждащи единствено сред доста близки хора, и не е изключено едно начало още в ранното детство, в случай че родителите сравняват непрекъснато дртето си с другите деца и поддържат у него чувството, че нещо не му е както би трябвало, че нещо все не му доближава. Именно такива деца в живота си на възрастни са податливи на газлайтинг, защото у тях е мощно
вкоренено подозрението и непрекъснато се питат дали всичко им е наред. Такъв човек доста мъчно устоява и се опълчва на опити за газлайтинг.
Тази манипулативна техника от ден на ден и повече се употребява, както в личностен по този начин и в публичен проект. Английската дума gaslighting е избрана от Merriam-Webster, най-авторитетния онлайн речник в Америка, за " Думата на 2022 година ". Това изясни пред Lupa.bg психологът Наталина Кралева.
“Ех, в случай че ти не беше толкоз сензитивна, всичко сред нас щеше да е отлично ”, „ Не си ме схванала вярно “, или “И по този начин си хубава, само че се багра, че в случай че не отслабнеш, след две години няма да мога да те
обичам толкоз ”... Това са все образци за газлайтинг.
Главната цел на психическата операция газлайтинг е да накара човек да не е убеден в обективността на своите усещания и на трезвата си преценка за нещата, а оттова и в самата реалност, да се усъмни в прочувствената си непоклатимост и даже в своята нормалност, като крайната
цел на „ насилника “ е да получи власт над жертвата си.
Във времето тази операцията се реализира задоволително постепенно, с цел да не се усъмни жертвата, че върху нея се влияе користно. За страдание, тази техника работи по-добре, в сравнение с можем да предположим, по тази причина и постоянно се употребява от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи.
Като форма на прочувствено принуждение, при която насилникът манипулира обстановките неведнъж, с цел да подмами жертвата да не се доверява на личната си памет и усещания, това държание е подла
форма на корист.
Хората, върху които се упражнява този тип принуждение, слагат под въпрос личните си инстинкти, на които са разчитали през целия си живот, мемоари за претърпени обстановки и съмнение в правотата на чувствата, което ги прави несигурни във всяка една обстановка в сегашното. Газлайтингът, като форма
на операция, слага индивида, към който е ориентирано вниманието, в обстановка да има вяра сляпо на всичко, което насилникът им споделя, без значение от личния им опит; постоянно предхожда и други типове прочувствено и физическо принуждение, защото жертвата на газлайтинга е по-вероятно да остане и в други
обстановки на принуждение.
Абстрактното нарицателно съществително име " газлайтинг " като форма на психично принуждение произлиза от заглавието на пиесата от 1938 год. на Патрик Хамилтън " Улицата на ангела " и нейната екранизация през 1944 год. във кино лентата " Светлината на газената лампа " (Gaslight), в който основното настоящо лице е скромната и тиха Пола Елквист.
Тя е показана от несравнимата Ингрид Бергман. Според сюжета основната героиня последователно полудява по виновност на мъжа си (в ролята Шарл Боайе), който в опит да прикрие свои закононарушения ѝ внушава, че всички нейни съмнения са израз на мъчителна подозрителност и нейни личностови
дефекти.
Той крие предмети (картини, бижута), карайки жена си да повярва, че тя ги е изгубила, не запомнила, че е виновна, макар че в реалност не е отговорна за нищо. Той също по този начин затъмнява последователно светлината в газената лампа, и я твърди, че огънят към момента свети със същата активност, както преди. Разбира се, това кара основната героиня да усеща, че полудява, тя изпада в суматоха, не желае да напуща къщата, развива обезпокоително разстройство и плаче непрестанно. Съпругът ѝ я предизвестява, че ще я напусне, и я заплашва да я изпрати в психиатрия или затвор.
Разбира се, насилникът знае доста добре какво прави и съвсем съумява, само че (както става по филмите) проверяващият сътрудник схваща вярно обстановката и го изобличава.
Въпреки че филмът ни показва краен случай, тази техника на операция се употребява умишлено (или несъзнателно) в житейските взаимоотношенията.
Друг доста обичан прийом е следният: изневеряващите упрекват своя сътрудник в невярност, тъй като те се усещат по-добре, когато имат вяра, че техният непосредствен човек се е чувствал или се е държали по
същия метод като тях. За здравомислещият човек този способ е мъчно да се разбере и да се осмисли.
Винаги крайната цел е да накарат жертвата да се усеща като психочно нестабилна, луда, или да си намерения, че паметта ѝ не работи както би трябвало.
Често насилникът прибягва до разнообразни способи, с цел да изхвърли фамилията и приятелите от всекидневието, постоянно служейки си с подготвени фрази като “Всички мислят, че си... ", " Мнозина приказват неприятни
неща зад тила ти ” и други, карайки жертвата да застане против хората, които обича и да се почувства по този начин, като че ли не може към този момент да поддържа връзка с тях.
А в случай че индивидът преживяващ тази психическа болежка, потърси поддръжка, отговорът е “Ти си вманиачен ", " Ти си параноик ”, “Мисля, че започваш да полудяваш ” и така нататък
Всичко това се прави за цялостен надзор над насилваната жертва.
Газлайтингът е рисков и може да докара до липса на убеденост, меланхолия и неустановеност в това, кое е действително и кое не е, води до комплициране и дезориентация, която предизвиква подозрения в себе си, боязън, трвожност, суматоха и... параноя. Тук идва положителната вест - газлайтингът работи единствено, в случай че не осъзнавате какво се случва, в противоположен случай не работи.
За това, - ученолюбивост и осведоменост – два наложителни фактора, които би трябвало да участват в живота ни, в случай че имаме подозрения, че сме подложени на нездраво въздействие. Вярвайте на своите чувства и не подлагайте интуицията си на непрекъснати подозрение.
Когато си имате работа с човек или институция, която употребява тази техника, гледайте какво прави, а не какво приказва. Думите не значат нищо. Те са просто приказки. Това, което вършат, е въпросът, тъй като дейностите им в никакъв случай не съответстват с думите.
Да не забравяме, това са връзки, зараждащи единствено сред доста близки хора, и не е изключено едно начало още в ранното детство, в случай че родителите сравняват непрекъснато дртето си с другите деца и поддържат у него чувството, че нещо не му е както би трябвало, че нещо все не му доближава. Именно такива деца в живота си на възрастни са податливи на газлайтинг, защото у тях е мощно
вкоренено подозрението и непрекъснато се питат дали всичко им е наред. Такъв човек доста мъчно устоява и се опълчва на опити за газлайтинг.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ