Гайъс Мариус е роден 157 г. пр. Хр. в Рим

Гайъс Мариус е роден 157 година прочие Хр. в Рим и за разлика от множеството римски жители, не може да се похвали с особени почести. Плутарх е записал, че татко му е работил най-ниско платените специалности в полиса, като най-често се е налагало да чисти тоалетните и помията от улицата. Със закон в Древен Рим не се разрешава изчистването на дома и изсипването на боклуци денем, това е развлечение, което остава за дребните часове на нощта.

Животът на Гайъс не е един от най-красивите, изключително в детството. След като няма благородническа кръв, единствената независимост, която остава е да работи като следващия бедняк в някоя плантация и нищо повече. Звездата му изгрява, когато се замисля, че в случай че ще прекара целия си живот в оборски тор, за какво просто да не се запише в армията. Като доста други в не толкова  влиятелната римска каста, кандидатства за легионер в първия вероятен миг, когато има навършените години. Изпитът е обикновен – би трябвало да държи меч над главата си, а по това време не може да се каже, че са толкоз леки.

Твърди се, че първоначално е бил младши офицер от запаса, само че имайки поради обстоятелствата, че Римската република ще побърза да обагри белия мрамор с кръв, незабавно намира място измежду специфичната селекция на Сципио – не Африкански, както мнозина могат да се сетят. Интересното е, че в идващите си години, Мариус продължава да се изкачва по ранговете и се счита за  един от доста сприхавите офицери в армията.

Не обича да слуша оправдания, постоянно извършва задачата си и това му носи един от първите неофициални прякори – варваринът. Поради голямото благоговение, което печели измежду подчинените си, той е поканен да се храни дружно с по-висшестоящите, само че в никакъв случай не приема поканата.

Предпочита да се храни с подчинените си, да спи в бараката при тях, а най-важното е, че когато сраженията стартират, той постоянно ще бъде в центъра на събитията. Плутарх споделя, че на фронта постоянно е бил измежду офицерите, които са били поръчвани на наемни убийци. В една такава история се твърди, че когато бил атакуван от палач, Мариус викал и го заплашвал толкоз доста, че индивидът избягал и даже оглушал от мощния му глас.

На 34-годишна възраст ще бъде разпознат от всички като Гайъс Мариус – героят на легиона. Славата му разрешава даже да се кандидатира за политик. В една от предизборните акции ще показа, че аристократите са слаби, нежни и мързеливи и даже не знаят по какъв начин да държат меч, в случай че в миналото им се наложи да се пазят, а в същото време употребяват народа, с цел да получават всичко на готово и да дефинират неговата орис.

Постоянните речи и привличането на нови и нови фенове, стимулира от ден на ден хора да гласоподават за него. На един подобен спор смъква облеклата си и демонстрира всички белези, които е натрупал от фронта. След това ще предложения всеки един от дебатиращите да се изправи против него и да покаже на публиката своите следи от властта. Мотивите на Мариус са обикновени, той демонстрира, че е проливал личната си кръв за Рим и в този момент има право да избира неговата посока на ръководство, за разлика от всички останали, които са употребявали цялостния уют и синята си кръв за живот в благоденствие.

Както се чака, Мариус печели изборите. Той е определен за квестор в трибуната на плебеите, само че има пост и в други кабинети, също толкоз значими и нужни. Парите и славата потичат доста бързо. Намира брачна половинка от един от най-известните и известни римски кланове по това време. Съпругата на Маркус се споделя Юлия и след време ще го подари със наследник. Той ще остане прочут в историята като Юлий Цезар. Междувременно, Мариус продължава да печели разнообразни бойни акции в Северна Африка. След следващата победа взема решение да се кандидатира за консул. Това е най-силната позиция в Римската република. В този миг главнокомандващия може да се счита за втория най-съществен човек в армията, също по този начин е член на кабинета. Споделя своите проекти на командирите, които стартират да му  се смеят и настояват, че един служащ може да мечтае да бъде освен това от квестор. За изненада, римлянинът без благородническа купа освен печели изборите, а по-късно съумява да отстрани и единственият, който стои в него над армията.

Докато се занимава с африканските племена, римският консул пропуща една значима детайлност. Цели три северни безчовечен племена са се обединили от север и имат за цел да разбият люлката на цивилизацията. Повече от 400 хиляди души, в това число мъже, дами и деца са скитали из Европа, търсейки идната локация, където да се открият. Наблюдавайки слабостите на римския сенат, множеството поели тази посока. Командири като Каепо и Манлиус се насочват към Алпите, където да спрат ордата. Повече от 80 000 римски боеца губят живота си и оставят портите на Рим отворени за немските племена, които са решили да трансформират курса на историята вечно.

По това време Мариус тъкмо приключва акцията си в Северна Африка, когато чува, че би трябвало да се върне назад в Рим, взимайки със себе си цялото войнство, тъй като републиката е в заплаха. Никой не може да удостовери за какъв брой тъкмо време се връща цялата римска войска през Средиземно море, само че го прави. Има даже време да разноски един от африканските вождове с вериги през Африка и го оставя в пандиза, с цел да чака своята смъртна присъда. По-късно същият ще почине от апетит.

С новините за тежките загуби в Алпите, Мариус взема решение да промени съществено системата за работа. Вместо да хвърли всичките си сили в пряк конфликт, той избира да чака варварите, само че в същото време стартира да събира римляни без опит за армията. В един миг към 60% от римската войска е формирана от цивилни, които трябвало да закупят оръжията си и да се облекат в броните, които могат да открият. Преди да пристигна съперника, Мариус ще дава отговор за моралната, стратегическата и бойната подготовка на Рим. За малко време съумява да сътвори съвсем професионална войска.

Опитните бойци стартират да се събират в профилирани отряди, които през днешния ден познаваме като легиони. Подобрява логистиката на армията, подсигурява снабдяването на стрели, храна, мечове и спомагателни щитове. След като варварите слизат от Алпите, четирите племена се разделят в разнообразни направления, с цел да създадат цялостната блокада. По това време цялостен Рим е позициониран по този начин, че да блокира пътя им по-нататък. Тевтонците са известни със своя необикновен растеж и носенето на скотски глави като каски, само че тъкмо това не е тяхно преимущество, когато би трябвало да се борят в по-затворено пространство.

Мариус прави засадата на възвишения и ги оставя да се изморят доста, преди да пристигна време за офанзивата. Една още по-добра тактика е слагането на най-различни засади по пътя им. С бойни крясъци, тевтонците се ускоряват с вярата, че още веднъж имат преимущество, само че когато се сблъскват с първата отбранителна линия, втората група римляни е подготвена да ги нападне в тил и да ги затвори. Според разнообразни архиви, в тази борба това племе губи към 100 000 души за ден. Хората от Марсилия построяват огради от костите на мъртвите и употребяват телата за торене на винарските полета.

В идващите епохи всяка отворена бутилка ще бъде в чест на героя Мариус. Вечерта на успеха е малко по-странна, вместо да вземе главите на варварите, Мариус ги изгаря на полето, тъй като същите нямат даже право да бъдат донесени като военен трофей. Тогава получава и вест, че племето Кимбри е съумяло да пробие отбраната на Рим. Мариус взима последните 8 легиона – към 50 хиляди души и ги изпраща в борба против ордите – към 300 000 души. Численото предимство се крие във обстоятелството, че варварите употребяват дами и деца в борбата си, тъй като всеки би трябвало да заслужи правото да живее на тази територия. Опитните римски легионери, потвърдени в борбите в Галия, Британия и Германия, могат да се оправят с лекост и легионите удрят по фланга, като в следствие съумяват да прегазят повече от 140 000 души, до момента в който останалите се пробват да се спасят.

Заловени са близо 60 000 души, които по-късно са продадени в иго. Историята споделя, че след края на това стълкновение, трите племена изчезват от историята вечно. Римската войска дава едвам 2000 жертви, освен това в двете борби общо. Завръщането в Рим ще го показа не просто като избавител, само че и като воин на Рим. Вписан е като третия създател на Рим. В идващите години ще бъде избран отново четири път за консул. Политиката му не е най-розовата, просто той не може да се трогне доста от проблемите на хората.

Все отново е боец, а не политик. През идващите години ще се отдръпва и връща назад, ще потушава протести, ще прогонва хора и ще се постарае да заличи своите триумфи от предишното. На 70-годишна възраст е изпратен на война против крал Митридат от Понтус. Вместо да се занимава самичък с тази задача, изпраща своя определен военачалник Сула. Използвайки шест легиона, наместникът отива, унищожава града, отстранява владетеля и по-късно се отделя от Римската империя, провъзгласявайки се за новия крал. Сула даже афишира Мариус за нарушител. Притеснявайки се за здравето си и обстоятелството, че ще бъде атакуван, той избира да избяга в Африка, като избира град, където неговите ветерани са построили.

Докато Сула счита, че най-сетне може да вземе властта, някогашният военачалник прави немислимото. Събира всички ветерани в войска, по-късно дебаркира в Италия и влиза назад в Рим, елиминирайки 14 от сенаторите, които отхвърлят да го поддържат. Обявява се за 7-и рекорден път за Консул на Рим. За страдание няма задоволително време да се радва на успеха, тъй като малко по-късно умира от удар. Юлий Цезар ще продължи неговата история в идващите години.