Гавриил , който няма да е новият патриарх
Гавриил Ловчански отпадна на първи тур при избора за нов български патриарх. На Патриаршеския изборен събор, извършен на 24 февруари 2013 година, Русенският митрополит Неофит завоюва изборите за патриарх с 90 гласа против 47 гласа за Гавриил.
Днес Гавриил споделя за това и други преломни моменти в живота си пред Народоосвободителна въстаническа армия.
Избира вярата макар волята на своя татко. Става духовник в годините на атеистичен режим, когато Църквата е подценена от публичния живот. Приема монашеството на 27 декември 1979 година в Клисурския манастир „ Св. Петка ” край Банкя.
Светското му име е Цветан Динев. Роден е на 16 юли 1950 година в София, само че прекарва детството си в Чехословакия, където приключва главното си обучение. След завръщането си в България приключва Висшия инженерно-строителен институт в София през 1976 година
Две духовни лица предначертават неговия път в Христова религия, където открива истината.
„ На 19 години се срещнах с свещеник Партений, а на 22 - с моята духовна майка Мария ”, споделя Гавриил.
През 1980 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на манастира „ Св. Петка ”. Завършва задочно Духовната академия „ Св. Климент Охридски ” в София и продължава богословската си специализация в Московската духовна академия, където пази докторат. Става предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Построява нова постройка и параклис и реставрира всички храмови икони.
Той е един от дребното митрополити от времето на социализма, който няма агентурно минало. Споделя, че никой в никакъв случай не му е предложил да стане част от структурите на Държавна сигурност. „ За мен беше още по-страшно, тъй като ме мачкаха, да ме пречупят и да решат казуса ”, споделя Гавриил.
След завръщането си в България, през 1991 година е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а по-късно става и свещеник на Клисурския манастир. През 1998 година е ръкоположен за свещеник и назначен за викарий на Софийския митрополит и патриарх Максим. През януари 2001 година е определен за Ловчански митрополит. Оттогава работи интензивно за духовното възобновление на Ловчанската епархия.
Митрополит Гавриил е взел участие в многочислени взаимни служби с съветски духовници и е посещавал Русия и Украйна по покана на Руската православна черква.
Tвърд покровител e на религиозното обучение. Под негово управление са направени първите учебници по „ Религия – Християнство-Православие ” за възпитаници от 1. до 5. клас, които бяха въведени в учебните заведения.
Ловчанският митрополит Гавриил изиграва основна роля в построяването и освещаването на новия катедрален храм „ Св. св. Кирил и Методий ” в Ловеч. Това е най-големият храм, издигнат у нас в последните десетилетия. Строителството продължава 12 години. Осветен е през април 2017 година в наличието на патриарх Неофит и голям брой духовници и миряни от цялата страна. По време на освещаването, митрополит Гавриил получава високия медал „ Св. св. Кирил и Методий ” от името на Светия Синод.
На Патриаршеския изборен събор, извършен на 24 февруари 2013 година, Русенският митрополит Неофит завоюва изборите за патриарх с 90 гласа против 47 гласа за Гавриил.
„ Като избраха него, радостно ми стана. Когато аз получавах 9 гласа, знаех, че единият е неговият. Знаех и кой твърдо не е дал своя вот за мен. Той ми сподели мигновено като избраха: „ Аз желаех ти да станеш ”, споделя Гавриил.
„ Разочаровани сме, само че и тримата митрополити са извънредно почтени. Познавам и Дядо Григорий и Дядо Даниил, въпреки всичко обаче за Дядо Гавриил съм натрупал извънредно положителни персонални мнения ”, показа ловешкия духовник Михаил Ковачев.
Днес Гавриил споделя за това и други преломни моменти в живота си пред Народоосвободителна въстаническа армия.
Избира вярата макар волята на своя татко. Става духовник в годините на атеистичен режим, когато Църквата е подценена от публичния живот. Приема монашеството на 27 декември 1979 година в Клисурския манастир „ Св. Петка ” край Банкя.
Светското му име е Цветан Динев. Роден е на 16 юли 1950 година в София, само че прекарва детството си в Чехословакия, където приключва главното си обучение. След завръщането си в България приключва Висшия инженерно-строителен институт в София през 1976 година
Две духовни лица предначертават неговия път в Христова религия, където открива истината.
„ На 19 години се срещнах с свещеник Партений, а на 22 - с моята духовна майка Мария ”, споделя Гавриил.
През 1980 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на манастира „ Св. Петка ”. Завършва задочно Духовната академия „ Св. Климент Охридски ” в София и продължава богословската си специализация в Московската духовна академия, където пази докторат. Става предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Построява нова постройка и параклис и реставрира всички храмови икони.
Той е един от дребното митрополити от времето на социализма, който няма агентурно минало. Споделя, че никой в никакъв случай не му е предложил да стане част от структурите на Държавна сигурност. „ За мен беше още по-страшно, тъй като ме мачкаха, да ме пречупят и да решат казуса ”, споделя Гавриил.
След завръщането си в България, през 1991 година е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а по-късно става и свещеник на Клисурския манастир. През 1998 година е ръкоположен за свещеник и назначен за викарий на Софийския митрополит и патриарх Максим. През януари 2001 година е определен за Ловчански митрополит. Оттогава работи интензивно за духовното възобновление на Ловчанската епархия.
Митрополит Гавриил е взел участие в многочислени взаимни служби с съветски духовници и е посещавал Русия и Украйна по покана на Руската православна черква.
Tвърд покровител e на религиозното обучение. Под негово управление са направени първите учебници по „ Религия – Християнство-Православие ” за възпитаници от 1. до 5. клас, които бяха въведени в учебните заведения.
Ловчанският митрополит Гавриил изиграва основна роля в построяването и освещаването на новия катедрален храм „ Св. св. Кирил и Методий ” в Ловеч. Това е най-големият храм, издигнат у нас в последните десетилетия. Строителството продължава 12 години. Осветен е през април 2017 година в наличието на патриарх Неофит и голям брой духовници и миряни от цялата страна. По време на освещаването, митрополит Гавриил получава високия медал „ Св. св. Кирил и Методий ” от името на Светия Синод.
На Патриаршеския изборен събор, извършен на 24 февруари 2013 година, Русенският митрополит Неофит завоюва изборите за патриарх с 90 гласа против 47 гласа за Гавриил.
„ Като избраха него, радостно ми стана. Когато аз получавах 9 гласа, знаех, че единият е неговият. Знаех и кой твърдо не е дал своя вот за мен. Той ми сподели мигновено като избраха: „ Аз желаех ти да станеш ”, споделя Гавриил.
„ Разочаровани сме, само че и тримата митрополити са извънредно почтени. Познавам и Дядо Григорий и Дядо Даниил, въпреки всичко обаче за Дядо Гавриил съм натрупал извънредно положителни персонални мнения ”, показа ловешкия духовник Михаил Ковачев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ