Гастролът на Софийския театър за опера и балет е важно

„ Гастролът на Софийския спектакъл за опера и балет е значимо събитие освен за българските музиканти, само че и за съветския слушател. Над 30 години не са идвали тук. И представянето на българските актьори водени от художествения началник и шеф на театъра Пламен Карталов разкриха ярка гледка от шедьоври на международния музикален спектакъл, които станаха незабравим връх в културния живот на Москва “ – написа докторът по музикознание Валерия Федотова. Тя напомня, че още през 1949 година Любомир Пипков отива за първи път в Москва, където изнася концерт дружно в Леонид Коган и Мстислав Ростропович. По-късно Софийската опера показва оперите „ Момчил “ и „ Антигона 43 “. Сега националният ни спектакъл показва „ Янините девет братя “ на Любомир Пипков, балетът „ Корсал “ на Адолф Адам и „ Пръстанът на нибелунга “ на Рихард Вагнер.
Цялата публикация на Валерия Федотова може да откриете на уеб страницата на операта.

А генералният шеф на Болшой спектакъл сподели:
„ Тези дни с Вас присъстваме на историческо събитие. От 12 до 21 май на нашите две подиуми минават невиждани по мащаба си гастроли на Софийската опера и балет.
Ако през 20-и век благодарение на страната културен продан в подобен размер беше към момента вероятен, то през 21-и век не мога да си спомня случай, когато спектакъл да е идвал при нас с подобен просторен репертоар.
Практически пет опери и един балет показват на московската аудитория сътрудниците ни от България… Няма подозрение, че през тези дни ни чакат огромни открития.
Желая триумф на българските ни другари в Болшой спектакъл и незабравими театрални усещания на московските фенове! “.

Ден преди да замине за Москва Милена Николаева потърси Костадин Андреев, изпълнителят на партията на Ангел, който показа вълненията си и голямата отговорност, която изпитва той и неговите сътрудници от този гастрол на една от най-престижните международни подиуми.

След завръщането си от Москва потърсих Габриела Георгиева, която показа ролята на Яна. „ Операта е като едно събуждане. Нещо, което те кара да се събудиш, да погледнеш света и да си кажеш „ Господи, не желая да съм толкоз неприятен “. Тук става въпрос тъкмо за тази завист, за завистта, за заличаването на красивото… Това е задачата, да се покаже на хората, че в разрушението няма нищо хубаво. Съграждането е значимо “.