Марио Хосен преди концерта си с елитния оркестър “Виртуозите на Ла Скала” във Варна | “Публиката във Варна ще бъде докосната от магията на това на сцената да са хора, които са посветили живота си на изкуството и които са щастливи, че са служители в храма
Гастролът на елитния камерен състав на един от великите оркестри на Европа - оркестъра на Миланската Скала, ще бъде събитието на сезона за феновете на класическата музика в морската столица. На 29 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център ще станем очевидци на забележителна копродукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято ” - концерта на оркестъра “Виртуозите на Ла Скала ”.
Солисти са маестрото на цигулката Марио Хосен, който и ще дирижира оркестъра, и приветстваната неведнъж на сцената на “Ла Скала ” оперна прима Красимира Стоянова. Програмата на концерта включва едни от най-високите мостри на италианския и немския барок - популярни арии от творби на Бах и Хендел, както и шедьовъра на Вивалди “Годишните времена ”.
В дните на подготовките си в Милано с музикантите от елитния камерен оркестър “Виртуозите на Ла Скала ” проф. Марио Хосен беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за концерта:
Проф. Хосен, изкушената варненска аудитория няма самообладание да съпреживее Вашия концерт с " Виртуозите на Миланската Скала " и Красимира Стоянова.
Това е незабравим образец за сливане на напъните и ресурсите на два варненски фестивала в името на едно удивително музикално събитие.
Как го постигнахте и ще бъде ли това устойчива формула във времето напред?
Уникална е опцията да представим на варненската аудитория план, който съчетава напъните на два огромни фестивала. Мисля, че идеята да представим на публиката на град Варна, както и на гостите на града, концерти с висока художествена стойност, продължава да ни вълнува и ни дава мотивацията да я развиваме. Така е и в тази ситуация с гостуването на " Виртуозите на Миланската Скала ", един извънредно професионален отбор, формиран от виртуози, ярки реализатори от оркестъра на “Миланската Скала ”, и примата, огромната българска оперна певица Красимира Стоянова на сцената дружно с музиканти, които са й пригласяли през годините неведнъж. Смятам, че тази формула във времето ще се развива и считам, че както синкретичността на изкуствата, по този начин и колаборацията и самодейностите, които сплотяват концепциите на културните оператори, занапред ще се развиват. Убеден съм, че и страната в бъдеще ще спомага за реализирането на сходни взаимни планове, както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Единствено мога да пожелая такива срещи и такива планове да стават по-често и да радваме публиката със стойностни концерти и събития.
Какви са Вашите упования за партньорството Ви на сцената с " Виртуозите на Ла Скала " и примата Красимира Стоянова?
С Красимира Стоянова ме свързва доста надълбоко другарство през годините.
С нея се познаваме още от времето, когато тя беше цигуларка в Пловдивската филхармония. Спомням си едно незабравимо турне в Австрия, където аз бях солист на оркестъра и където с часове си говорихме за музика и изкуство. Тогава тя ми разкри нейната пристрастеност към оперното пеене и нейния голям гений и нужда да бъде осъществена. Две години по-късно, когато се срещнахме във Виена, тя към този момент беше тръгнала по пътя на една международна кариера, а три години по-късно беше член на състава на Виенската Щатсопера, с изгряваща кариера на солист, която последните години радва милиони фенове на оперното изкуство по света с магията на своя глас. Ние сме другари, ние сме сътрудници, които се почитат и нашата взаимна изява действително е първата ни в тандем - оперно пеене и инструментална музика. Аз съм безпределно впечатлен от високата музикална просвета, която има оперната певица Красимира Стоянова. Тя е и един превъзходен инструменталист, свири извънредно професионално на цигулка, въпреки че от години това да не й е главното амплоа. Аз съм уверен, че човек с такава богата просвета като инструменталист, няма по какъв начин да не обогати своя гений и като оперен артист посредством познанието на партитурата и посредством метода си към проучването на всяка една партия. В процеса на работата в този момент с Красимира ние изследвахме партитурите, изключително на арията от Йохан Себастиан Бах, коментирахме разнообразни нюанси, свързани с модулации, и положения в симбиозата музика – текст, която мисля, че публиката ще усети като резултат от нашето взаимно съдействие. Надявам се и нашите общи проекти, които имаме с Красимира Стоянова отсега нататък също да бъдат сполучливи, и да радват феновете както на инструменталното изпълнителско изкуство, по този начин и на огромното оперно изкуство.
Какво е за Вас " Ла Скала "? А камерния оркестър на " Виртуозите на Ла Скала "?
За мен „ Ла Скала “ е знак - знак на високото оперно майсторство, знак на стойностната класическа музика и на посланието, което има италианското белканто освен върху европейското развиване на музиката, само че и в международната съкровищница - с което техният принос е обогатил човечеството. Първият ми допир с оркестъра на „ Миланската Скала “ датира още от 2004 година, когато с камерния оркестър на „ Миланската Скала “ аз имах огромно турне в Швейцария. Тогава посетихме най-големите зали – Тонхале в Цюрих беше разпродадена, Казино - Базел, Филхармонията в Берн, Зала Виктория в Женева, Лугано - все водещи концертни зали. По време на това едноседмично турне усетих какво значи отдадеността и посвещението в музикалното изкуство. Тези хора, които всекидневно са на работа в Милано и би трябвало да извършват своите отговорности като оркестранти, имат нужда и за солистична изява, каквато им дават концертите с Филхармония Ла Скала, както и концерти с камерния оркестър. Там те имат опция да изявят своите солистични качества, да изразят по-ярко присъщи черти на техния личностен метод и характер, което прави срещите с тях едно странствуване, едно премеждие. Изключително съм стимулиран и зареден от отношението, от любовта им към музиката и мисля, че публиката във Варна ще бъде допряна от магията на това на сцената да са хора, които са посветили живота си на изкуството и които са щастливи, че са чиновници в храма на музиката.
Известно е на познавачите Вашето особено отношение към бароковия репертоар. В годините, в които Вие сте артистичен шеф на ММФ " Варненско лято ", старинната музика има своя подем в Бароковия модул на фестивала. Кое Ви възпламени за нея и кое поддържа Вашия неотслабващ интерес към епохата?
Любовта ми към бароковата музика е фактически доста мощна. Щастлив съм, че като артистичен шеф на Международния музикален фестивал „ Варненско лято “, аз както и нашия креативен екип, съумяваме да надградим посредством забавни хрумвания, подходи и заглавия традицията на „ Варненско лято “ да се слуша и стойностна барокова музика. Щастлив съм също, че тази музика е жива и в днешно време. Виждаме, че залите постоянно са претъпкани, когато има барокови концерти - освен с меломани, които осъзнато усещат посланията на тази музика и надълбоко я претърпяват, само че и с доста младежи, които се усещат привлечени към непреходността на това изкуство.
Това в действителност прави барока един знак на европейската музикална съкровищница и музика, която ще остане вечно настояща. Факт е, че „ Годишните времена “ на Вивалди, както и „ Матеус пасион “ на Бах, Бранденбургските концерти, „ Кончерти гроси “ на Корели, и доста други оперни и инструментални заглавия остават вечно щемпел в съзнанието на хората, които са обградени с изкуство и които имат нужда от него.
„ Годишните времена “ на Вивалди са освен едно от най-любимите творби на меломаните, само че и произведение, което в годините, когато е било основано, е било едно от най-често печатаните и популяризирани заглавия, както и „ Кончерти гроси “ на Арканджело Корели. Това е музика, която има своя нов подем в края на ХХ, началото на ХХІ век. Има доста забавни сформира, които препрочитат манускриптите, разкриват ги. Аз се занимавам доста с изследователска активност, което за мен персонално е едно обогатяване в така нареченото свободно ми време, което действително е част от моето професионално време, тъй като за мен не съществува думата свободно време. Всеки един миг е обвързван с музиката, обвързван е с това по нов метод да опозная себе си посредством музиката и посредством това, на което ставам медиатор. От една страна е идеалният композитор с неговото обръщение, било то риторично, агогика, чисто като осцилация, и въпреки това - посредством призмата на моето знание и страст да го предам на публиката, която има нужда от този вид духовна храна. Аз считам, че ние всички сме част от тоя развой и съм извънредно благополучен, че проучването на барока продължава и имам вяра, че занапред ще се открият и други шедьоври.
Мисля, че музикознанието е в един развой на подем. Има доста библиотеки, архиви, изключително в Италия, в Германия, в Полша, които занапред ще ни изненадват с шедьоври, които ще се открият на тези места. Така че сме на прага на едно ново възкръсване на барока в ХХІ век. Щастлив съм, че съумяваме да обогатим с него програмата както на „ Варненско лято “, по този начин и на ценителите на барока във Варна.
Вие сте известен откривател на креативното завещание на Паганини, и освен на неговите произведения. Знаем, че търсите разнообразни редакции, че обичате да поднесете нещо ново за публиката. В програмата на концерта на
29 април ще има ли изненади за варненските ценители на италианския и немския барок?
В творчеството на Вивалди могат да се открият доста забавни обстоятелства, които и необятната аудитория, и тясно профилираната аудитория не знае. Това е една извънредно плодотворна, забавна ренесансова фигура. Вивалди е бил освен предан учител, композитор и държавник. Той е бил човек, който търси предизвикването в живота, приключението. Търсил е нови асоциации сред звук и дума, и по този метод е основал освен известните „ Годишни времена “ въз основата на сонетите, които съпровождат музикалната партитура, само че е основал стотици произведения, основал е личен несравним почерк в композицията на своите произведения, който е впечатлил самия Йохан Себастиан Бах. Това е може би върхът, който е реализиран в историята на музиката, в частност в барока и полифонията. Самият Бах е преписвал манускриптите на Вивалди, той се е учил от Вивалди, търсил е ентусиазъм от методите, по които Вивалди е дешифрирал избран вид констелации - математически и чисто мелодични, които за Бах са били един тип ентусиазъм. Има няколко концерта на Вивалди, които са обработка на Бах. Вивалди е бил и доста забавна персона, което е обвързвано с ролята му на държавник. Той се е занимавал с дипломация. Бил е човек, който на моменти посредством музикалните си послания е променял решения, които са били вземани в обществото. Все отново да не забравяме, че тази музика се е слушала от елита, тя е била следена, спонсорирана, оценена. И този хайлайф е разбирал езика на тази музика, което прави и времето неповторимо.
Виждаме всичко това както в музикалното завещание, по този начин и разхождайки се из градовете, където барокът е бил в разцвета си и се възхищаваме в ХХІ век от архитектурата, изобразителното изкуство и музиката на тези, които са оставили следа в обществото като меценати на духовността, от която те са имали нужда и са считали, че по този метод ще останат безсмъртни. Вивалди има доста мощна роля в това. Смятам, че партитурата, която ние сега дешифрирал и ще разработим по време на подготовките в Милано с сътрудниците от „ Миланската Скала “, ще бъде въз основата на манускрипт, който съм получил от Италия и който е с доста забавни препратки. Това ще ни даде опция да представим едни „ Годишни времена “, които ще зарадват ценителите, ще ги обогатят, само че ще чуят и забавни, нови похвати, които самият създател ни е дал като задача да разкрием. Това ще бъде нашата трактовка и дешифрирал на този текст.
Надявам се публиката да остане удовлетворена от нашата интерпретация и да задоволим упованията й за нещо, което заслужава да бъде чуто. Аз персонално съм доста разчувствуван да извърша „ Четирите годишни времена “ на Антонио Вивалди пред обичаната варненска аудитория.
Концертът се реализира с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България и е под патронажа на Нейно превъзходителство госпожа Джузепина Дзара, дипломат на Италия в България.
Организаторите отварят спомагателни места на балкона в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център с цени от 50 до 70 лева На партера са налични последни положителни места.
Могат да се купят от Билетния център на ФКЦ, както и онлайн от.
ХХ Европейски музикален фестивал Варна се провежда от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата поддръжка на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято ”. Фестивалът се осъществя с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион ” и “Topola Skies Golf & SPA Resort ”, строителна компания “Комфорт ”, “Солвей Соди ”, “Логос ” - недвижими парцели, “Нира Комюникейшънс ” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, Artvarna.net.
Солисти са маестрото на цигулката Марио Хосен, който и ще дирижира оркестъра, и приветстваната неведнъж на сцената на “Ла Скала ” оперна прима Красимира Стоянова. Програмата на концерта включва едни от най-високите мостри на италианския и немския барок - популярни арии от творби на Бах и Хендел, както и шедьовъра на Вивалди “Годишните времена ”.
В дните на подготовките си в Милано с музикантите от елитния камерен оркестър “Виртуозите на Ла Скала ” проф. Марио Хосен беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за концерта:
Проф. Хосен, изкушената варненска аудитория няма самообладание да съпреживее Вашия концерт с " Виртуозите на Миланската Скала " и Красимира Стоянова.
Това е незабравим образец за сливане на напъните и ресурсите на два варненски фестивала в името на едно удивително музикално събитие.
Как го постигнахте и ще бъде ли това устойчива формула във времето напред?
Уникална е опцията да представим на варненската аудитория план, който съчетава напъните на два огромни фестивала. Мисля, че идеята да представим на публиката на град Варна, както и на гостите на града, концерти с висока художествена стойност, продължава да ни вълнува и ни дава мотивацията да я развиваме. Така е и в тази ситуация с гостуването на " Виртуозите на Миланската Скала ", един извънредно професионален отбор, формиран от виртуози, ярки реализатори от оркестъра на “Миланската Скала ”, и примата, огромната българска оперна певица Красимира Стоянова на сцената дружно с музиканти, които са й пригласяли през годините неведнъж. Смятам, че тази формула във времето ще се развива и считам, че както синкретичността на изкуствата, по този начин и колаборацията и самодейностите, които сплотяват концепциите на културните оператори, занапред ще се развиват. Убеден съм, че и страната в бъдеще ще спомага за реализирането на сходни взаимни планове, както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Единствено мога да пожелая такива срещи и такива планове да стават по-често и да радваме публиката със стойностни концерти и събития.
Какви са Вашите упования за партньорството Ви на сцената с " Виртуозите на Ла Скала " и примата Красимира Стоянова?
С Красимира Стоянова ме свързва доста надълбоко другарство през годините.
С нея се познаваме още от времето, когато тя беше цигуларка в Пловдивската филхармония. Спомням си едно незабравимо турне в Австрия, където аз бях солист на оркестъра и където с часове си говорихме за музика и изкуство. Тогава тя ми разкри нейната пристрастеност към оперното пеене и нейния голям гений и нужда да бъде осъществена. Две години по-късно, когато се срещнахме във Виена, тя към този момент беше тръгнала по пътя на една международна кариера, а три години по-късно беше член на състава на Виенската Щатсопера, с изгряваща кариера на солист, която последните години радва милиони фенове на оперното изкуство по света с магията на своя глас. Ние сме другари, ние сме сътрудници, които се почитат и нашата взаимна изява действително е първата ни в тандем - оперно пеене и инструментална музика. Аз съм безпределно впечатлен от високата музикална просвета, която има оперната певица Красимира Стоянова. Тя е и един превъзходен инструменталист, свири извънредно професионално на цигулка, въпреки че от години това да не й е главното амплоа. Аз съм уверен, че човек с такава богата просвета като инструменталист, няма по какъв начин да не обогати своя гений и като оперен артист посредством познанието на партитурата и посредством метода си към проучването на всяка една партия. В процеса на работата в този момент с Красимира ние изследвахме партитурите, изключително на арията от Йохан Себастиан Бах, коментирахме разнообразни нюанси, свързани с модулации, и положения в симбиозата музика – текст, която мисля, че публиката ще усети като резултат от нашето взаимно съдействие. Надявам се и нашите общи проекти, които имаме с Красимира Стоянова отсега нататък също да бъдат сполучливи, и да радват феновете както на инструменталното изпълнителско изкуство, по този начин и на огромното оперно изкуство.
Какво е за Вас " Ла Скала "? А камерния оркестър на " Виртуозите на Ла Скала "?
За мен „ Ла Скала “ е знак - знак на високото оперно майсторство, знак на стойностната класическа музика и на посланието, което има италианското белканто освен върху европейското развиване на музиката, само че и в международната съкровищница - с което техният принос е обогатил човечеството. Първият ми допир с оркестъра на „ Миланската Скала “ датира още от 2004 година, когато с камерния оркестър на „ Миланската Скала “ аз имах огромно турне в Швейцария. Тогава посетихме най-големите зали – Тонхале в Цюрих беше разпродадена, Казино - Базел, Филхармонията в Берн, Зала Виктория в Женева, Лугано - все водещи концертни зали. По време на това едноседмично турне усетих какво значи отдадеността и посвещението в музикалното изкуство. Тези хора, които всекидневно са на работа в Милано и би трябвало да извършват своите отговорности като оркестранти, имат нужда и за солистична изява, каквато им дават концертите с Филхармония Ла Скала, както и концерти с камерния оркестър. Там те имат опция да изявят своите солистични качества, да изразят по-ярко присъщи черти на техния личностен метод и характер, което прави срещите с тях едно странствуване, едно премеждие. Изключително съм стимулиран и зареден от отношението, от любовта им към музиката и мисля, че публиката във Варна ще бъде допряна от магията на това на сцената да са хора, които са посветили живота си на изкуството и които са щастливи, че са чиновници в храма на музиката.
Известно е на познавачите Вашето особено отношение към бароковия репертоар. В годините, в които Вие сте артистичен шеф на ММФ " Варненско лято ", старинната музика има своя подем в Бароковия модул на фестивала. Кое Ви възпламени за нея и кое поддържа Вашия неотслабващ интерес към епохата?
Любовта ми към бароковата музика е фактически доста мощна. Щастлив съм, че като артистичен шеф на Международния музикален фестивал „ Варненско лято “, аз както и нашия креативен екип, съумяваме да надградим посредством забавни хрумвания, подходи и заглавия традицията на „ Варненско лято “ да се слуша и стойностна барокова музика. Щастлив съм също, че тази музика е жива и в днешно време. Виждаме, че залите постоянно са претъпкани, когато има барокови концерти - освен с меломани, които осъзнато усещат посланията на тази музика и надълбоко я претърпяват, само че и с доста младежи, които се усещат привлечени към непреходността на това изкуство.
Това в действителност прави барока един знак на европейската музикална съкровищница и музика, която ще остане вечно настояща. Факт е, че „ Годишните времена “ на Вивалди, както и „ Матеус пасион “ на Бах, Бранденбургските концерти, „ Кончерти гроси “ на Корели, и доста други оперни и инструментални заглавия остават вечно щемпел в съзнанието на хората, които са обградени с изкуство и които имат нужда от него.
„ Годишните времена “ на Вивалди са освен едно от най-любимите творби на меломаните, само че и произведение, което в годините, когато е било основано, е било едно от най-често печатаните и популяризирани заглавия, както и „ Кончерти гроси “ на Арканджело Корели. Това е музика, която има своя нов подем в края на ХХ, началото на ХХІ век. Има доста забавни сформира, които препрочитат манускриптите, разкриват ги. Аз се занимавам доста с изследователска активност, което за мен персонално е едно обогатяване в така нареченото свободно ми време, което действително е част от моето професионално време, тъй като за мен не съществува думата свободно време. Всеки един миг е обвързван с музиката, обвързван е с това по нов метод да опозная себе си посредством музиката и посредством това, на което ставам медиатор. От една страна е идеалният композитор с неговото обръщение, било то риторично, агогика, чисто като осцилация, и въпреки това - посредством призмата на моето знание и страст да го предам на публиката, която има нужда от този вид духовна храна. Аз считам, че ние всички сме част от тоя развой и съм извънредно благополучен, че проучването на барока продължава и имам вяра, че занапред ще се открият и други шедьоври.
Мисля, че музикознанието е в един развой на подем. Има доста библиотеки, архиви, изключително в Италия, в Германия, в Полша, които занапред ще ни изненадват с шедьоври, които ще се открият на тези места. Така че сме на прага на едно ново възкръсване на барока в ХХІ век. Щастлив съм, че съумяваме да обогатим с него програмата както на „ Варненско лято “, по този начин и на ценителите на барока във Варна.
Вие сте известен откривател на креативното завещание на Паганини, и освен на неговите произведения. Знаем, че търсите разнообразни редакции, че обичате да поднесете нещо ново за публиката. В програмата на концерта на
29 април ще има ли изненади за варненските ценители на италианския и немския барок?
В творчеството на Вивалди могат да се открият доста забавни обстоятелства, които и необятната аудитория, и тясно профилираната аудитория не знае. Това е една извънредно плодотворна, забавна ренесансова фигура. Вивалди е бил освен предан учител, композитор и държавник. Той е бил човек, който търси предизвикването в живота, приключението. Търсил е нови асоциации сред звук и дума, и по този метод е основал освен известните „ Годишни времена “ въз основата на сонетите, които съпровождат музикалната партитура, само че е основал стотици произведения, основал е личен несравним почерк в композицията на своите произведения, който е впечатлил самия Йохан Себастиан Бах. Това е може би върхът, който е реализиран в историята на музиката, в частност в барока и полифонията. Самият Бах е преписвал манускриптите на Вивалди, той се е учил от Вивалди, търсил е ентусиазъм от методите, по които Вивалди е дешифрирал избран вид констелации - математически и чисто мелодични, които за Бах са били един тип ентусиазъм. Има няколко концерта на Вивалди, които са обработка на Бах. Вивалди е бил и доста забавна персона, което е обвързвано с ролята му на държавник. Той се е занимавал с дипломация. Бил е човек, който на моменти посредством музикалните си послания е променял решения, които са били вземани в обществото. Все отново да не забравяме, че тази музика се е слушала от елита, тя е била следена, спонсорирана, оценена. И този хайлайф е разбирал езика на тази музика, което прави и времето неповторимо.
Виждаме всичко това както в музикалното завещание, по този начин и разхождайки се из градовете, където барокът е бил в разцвета си и се възхищаваме в ХХІ век от архитектурата, изобразителното изкуство и музиката на тези, които са оставили следа в обществото като меценати на духовността, от която те са имали нужда и са считали, че по този метод ще останат безсмъртни. Вивалди има доста мощна роля в това. Смятам, че партитурата, която ние сега дешифрирал и ще разработим по време на подготовките в Милано с сътрудниците от „ Миланската Скала “, ще бъде въз основата на манускрипт, който съм получил от Италия и който е с доста забавни препратки. Това ще ни даде опция да представим едни „ Годишни времена “, които ще зарадват ценителите, ще ги обогатят, само че ще чуят и забавни, нови похвати, които самият създател ни е дал като задача да разкрием. Това ще бъде нашата трактовка и дешифрирал на този текст.
Надявам се публиката да остане удовлетворена от нашата интерпретация и да задоволим упованията й за нещо, което заслужава да бъде чуто. Аз персонално съм доста разчувствуван да извърша „ Четирите годишни времена “ на Антонио Вивалди пред обичаната варненска аудитория.
Концертът се реализира с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България и е под патронажа на Нейно превъзходителство госпожа Джузепина Дзара, дипломат на Италия в България.
Организаторите отварят спомагателни места на балкона в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център с цени от 50 до 70 лева На партера са налични последни положителни места.
Могат да се купят от Билетния център на ФКЦ, както и онлайн от.
ХХ Европейски музикален фестивал Варна се провежда от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата поддръжка на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято ”. Фестивалът се осъществя с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион ” и “Topola Skies Golf & SPA Resort ”, строителна компания “Комфорт ”, “Солвей Соди ”, “Логос ” - недвижими парцели, “Нира Комюникейшънс ” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, Artvarna.net.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ