Гъсеница-мошеница
Гъсениците, които по-късно се трансформират в пеперуди синевки имат феноменална дарба – те знаят по какъв начин да получат облаги от други типове, като се показват за някой различен. Звучи по-скоро като човешка тактичност, нали? Как може някое насекомо без да има добре развъртян мозък да прави такива измами?
Ето по какъв начин:
Върху тялото на гъсеницата, и по-конкретно върху нейната глава, е ситуирана дребна „ джука “. Когато ларвата не желае да се грижи сама за себе си, благодарение на тази „ джука “ стартира да имитира „ ария “, сходна на тази, която „ пее “ царицата-мравка. Тогава мравките служащи незабавно придвижват гъсеницата в своя мравуняк, където тя си живее щастливо и пищно до какавидирането си и трансформацията в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят гъсеницата, защищават я от рискове, местят я на ново място при положение на заплаха и ú отдават всички нужни царски почести.
Готованската гъсеница даже не би трябвало да се тормози за дъвченето – мравките-работници повръщат към този момент сдъвчената и усвоена с техните потребни ензими храна непосредствено в устата на гостенката. А в най-гладните времена мравките придвижват в жертва на паразита дори своите неродени братя и сестри (също авансово сдъвчени).
Досегашната царица-майка пък бива изгонвана от мравуняка или даже убивана от поданиците си – такава е злата мощ на чаровната измамница. Има и друга доктрина, че гъсениците в действителност отделят феромони, които карат мравките да ги обслужват.
