Гърция се изправя пред сериозен социален проблем – ръст на

Гърция се изправя пред сериозен обществен проблем – растеж на случаите на домашно принуждение, като изключително уязвима група се обрисуват възрастните дами. Данни от полицията и правозащитни организации демонстрират, че единствено за последната година сигналите за домашно принуждение са се нараснали с над 80%. Според специалистите зад тези цифри стоят най-вече дългогодишни случаи на принуждение, останали скрити от обществото.

Една от дамите, събрала храброст да проговори, е Анастасия Цалкицоглу – 69-годишна пенсионирана учителка. Тя споделя, че е живяла десетилетия в среда на физическо и прочувствено принуждение от страна на брачна половинка си, чак до гибелта му. „ Удряше ме и пред щерка ни. С течение на времето насилието се трансформира в непрекъснати обиди и унижения “, споделя Анастасия пред радиожурналистката Теодора Каракьолу. Едва в този момент, в преклонна възраст, тя намира сили да приказва обществено за претърпяното.

Социални служащи удостоверяват, че доста дами от нейното потомство дълги години търпят принуждение в безмълвие. Много от тях са възпитани в патриархални модели, които ги убеждават, че разводът е позор, а бракът би трябвало да бъде съхранен непременно – даже и с цената на персоналното достолепие или сигурност.

Васо Теодосиу, обществен служащ от Солун, работи директно с дами в риск. Тя провежда срещи и съвещания, с цел да осведоми жертвите на домашно принуждение какви благоприятни условия за помощ съществуват. Но съгласно нея доста от възрастните дами не осъзнават изцяло, че живеят в обстановка на принуждение – изключително когато то е вербално или психическо.

„ Една жена на моята възраст постоянно е възпитана да има вяра, че не може да бъде пълноценна без мъж до себе си. Ако се осмелиш да напуснеш, те упрекват теб. За раздялата постоянно е отговорна дамата, в никакъв случай мъжът “, споделя Анастасия.

Допълнително предизвикателство съставляват случаите, при които насилието идва от други членове на фамилията – да вземем за пример от синове, страдащи от зависимости или психологични болести. В сходни обстановки дамите изпитват мощен вътрешен спор – сред майчината любов и страха за личния си живот. Заместник-кметът на Солун Ефтимиос Ксацитеоклитос акцентира, че това е един от най-трудните за разрешаване аспекти: „ Една майка мъчно ще отиде в полицията, с цел да се оплаче от сина си. Често тя е подготвена да понесе всичко, единствено и единствено да не го изостави. “

Макар към момента лимитирана, поддръжката за жертвите на домашно принуждение в Гърция се уголемява. Все повече неправителствени организации работят за повишение на информираността, а гръцкото държавно управление заявява ангажираност към казуса, макар че съгласно наблюдаващи действителните дейности на национално равнище остават незадоволителни. На локално ниво обаче, като в Солун, към този момент се следят първи резултати от по-систематичен метод.

През последните години се регистрира и позитивна наклонност: повече възрастни дами стартират да търсят помощ, да приказват намерено и да осъзнават, че имат право на отбрана, без значение от възрастта си. Според Теодосиу това е явен знак за смяна в публичното схващане – въпреки и мудна, тя е налице.

Историята на Анастасия Цалкицоглу е единствено една от многото, само че тя носи вяра. Днес тя към този момент живее сама, свободна от страха, който я е съпътствал десетилетия. И има вяра, че като опише за претърпяното, може да даде мощ и на други дами, които към момента мълчат.

„ Сега разбирам, че бях подвластна през всичките тези години – от връзката, от мнението на другите, от страха. Но човек има право да се освободи, без значение по кое време го направи “, споделя тя.