Високите данъци в Гърция задушават възможността ѝ да расте
Гърция напълно скоро излиза от избавителната стратегия, откакто доближи тежките фискални цели, наложени от кредиторите. И това безспорно е добра новината. Но има и неприятна - Атина съумя да ги реализира, откакто увеличи налозите толкоз високо, че те към този момент задушават дребния бизнес, който образува гръбнака на стопанската система, споделя The Wall Street Journal.
В ресторанта Dandy в центъра на Атина притежателят Харалампос Бонацос споделя, че по-високите налози са го принудили да освободи половината си личен състав и да понижи заплатите на останалите си чиновници. И все пак колкото да съумява да се оправи поради покачванията в корпоративния налог, имотния данък и Данък добавена стойност, нараснали през последните три години. " Всичко, което има значение, е постигане на [фискалните] цели. Никой не се интересува дали е допустимо да се прави бизнес ", споделя той.
След скорошните покачвания Гърция се оказва една от страните в Европа с най-високите налози в Европа в няколко категории, в това число 29% корпоративен налог, 15% данък върху дивидентите и 24% Данък добавена стойност. Физическите лица пък заплащат до 45% налог върху приходите, плюс още до 10% " данък взаимност ". До 27% от заплатите им пък отиват за пенсионно и здравно обезпечаване.
Тежестта от нарасналите налози падна най-много върху дребните и междинни предприятия, както и върху самоосигуряващите се. Адвокатите и инженерите, множеството от които се обезпечават сами, водят каузи против държавното управление, тъй като, по думите им, би трябвало да заплащат до 80% от приходите за налози и други вземания. Някои от тях пък би трябвало да заплащат повече за осигуровки със задна дата, като професионални организации споделят, че техни членове в последна сметка би трябвало да заплащат на страната повече, в сравнение с изкарват.
Болезнено високите налози отразяват тежките условия на главните кредитори на Гърция: другите страни от еврозоната, водени от Германия, както и Международния валутен фонд.
Откакто финансите на Гърция излязоха отвън надзор, кредиторите накараха страната да понижи бюджетния си недостиг от 15% от брутния вътрешен артикул през 2009 година до остатък от 1% през 2017 година
Икономиката на страната стартира още веднъж да пораства, само че от доста ниско равнище. Оптимистичните прогнози на Европейската комисия за растежа - 1,9% през тази година и 2,3% през идната - разчитат мощно на възобновяване на бизнес вложенията.
Но икономистите и гръцките бизнесмени споделят, че голямата данъчна тежест не могат. Световният стопански конгрес също показва високите данъци като проблем пред бизнеса.
" Данъчната тежест съществено демотивира икономическата интензивност ", споделя Йоргос Пагулатос, професор по стопанска система в атински университет по стопанска система и бизнес. " Гърция възпроизведе данъчната система на скандинавските страни, само че помощите надалеч не са като техните: Не получаваме нищо в подмяна ".
Мерките за икономисване на средства от 2010 година насам достигната €72 милиарда, или към 40% от брутния вътрешен артикул на страната. Намаляването на разноските са към половината от общата сума, само че някои от кредиторите съответно настояха за по-високи доходи от налози. Лявата Сириза, която ръководи от 2015 година, също избра нарастване на налозите пред по-голямо понижение на заплатите в обществения бранш и пенсии, които към този момент бяха намаляни няколко пъти.
Въпреки че страната излиза от избавителната стратегия, съглашението, реализирано в края на август, планува възбрана Гърция да усилва доста разноските, което остава малко място за маневри.
Много бизнесмени в Гърция споделят, че единственият метод, по който могат да свържат двата края, е като нарушат закона и не заплащат налози - засилвайки един остарял гръцки проблем, който избавителната стратегия трябваше да позволи. Сивата стопанска система се пресмята на 26,5% от Брутният вътрешен продукт, съпоставено със приблизително 16,7% в Европейски Съюз. Над 100 000 души, практикуващи свободни специалности, са спрели работа от средата на 2016 година, по данни на Министерство на финансите, въпреки някои от тях да са минали в сивата стопанска система.
Въпреки че налозите в Гърция са сравними с тези във Франция и Германия, последните са доста по-богати с доста по-силни промишлености. Директните съперници за вложения в по-бедния югоизточен район имат доста по-ниски налози. Затова и доста компании се местят в прилежащи страни като България или Кипър.
Около 15 000 гръцки компании са регистрирани в България. Гръцкото финансово министерство пресмята, че 80% няма активност в България, а са регистрирани тук, единствено с цел да заобикалят заплащането на налози в Гърция. /money.bg
В ресторанта Dandy в центъра на Атина притежателят Харалампос Бонацос споделя, че по-високите налози са го принудили да освободи половината си личен състав и да понижи заплатите на останалите си чиновници. И все пак колкото да съумява да се оправи поради покачванията в корпоративния налог, имотния данък и Данък добавена стойност, нараснали през последните три години. " Всичко, което има значение, е постигане на [фискалните] цели. Никой не се интересува дали е допустимо да се прави бизнес ", споделя той.
След скорошните покачвания Гърция се оказва една от страните в Европа с най-високите налози в Европа в няколко категории, в това число 29% корпоративен налог, 15% данък върху дивидентите и 24% Данък добавена стойност. Физическите лица пък заплащат до 45% налог върху приходите, плюс още до 10% " данък взаимност ". До 27% от заплатите им пък отиват за пенсионно и здравно обезпечаване.
Тежестта от нарасналите налози падна най-много върху дребните и междинни предприятия, както и върху самоосигуряващите се. Адвокатите и инженерите, множеството от които се обезпечават сами, водят каузи против държавното управление, тъй като, по думите им, би трябвало да заплащат до 80% от приходите за налози и други вземания. Някои от тях пък би трябвало да заплащат повече за осигуровки със задна дата, като професионални организации споделят, че техни членове в последна сметка би трябвало да заплащат на страната повече, в сравнение с изкарват.
Болезнено високите налози отразяват тежките условия на главните кредитори на Гърция: другите страни от еврозоната, водени от Германия, както и Международния валутен фонд.
Откакто финансите на Гърция излязоха отвън надзор, кредиторите накараха страната да понижи бюджетния си недостиг от 15% от брутния вътрешен артикул през 2009 година до остатък от 1% през 2017 година
Икономиката на страната стартира още веднъж да пораства, само че от доста ниско равнище. Оптимистичните прогнози на Европейската комисия за растежа - 1,9% през тази година и 2,3% през идната - разчитат мощно на възобновяване на бизнес вложенията.
Но икономистите и гръцките бизнесмени споделят, че голямата данъчна тежест не могат. Световният стопански конгрес също показва високите данъци като проблем пред бизнеса.
" Данъчната тежест съществено демотивира икономическата интензивност ", споделя Йоргос Пагулатос, професор по стопанска система в атински университет по стопанска система и бизнес. " Гърция възпроизведе данъчната система на скандинавските страни, само че помощите надалеч не са като техните: Не получаваме нищо в подмяна ".
Мерките за икономисване на средства от 2010 година насам достигната €72 милиарда, или към 40% от брутния вътрешен артикул на страната. Намаляването на разноските са към половината от общата сума, само че някои от кредиторите съответно настояха за по-високи доходи от налози. Лявата Сириза, която ръководи от 2015 година, също избра нарастване на налозите пред по-голямо понижение на заплатите в обществения бранш и пенсии, които към този момент бяха намаляни няколко пъти.
Въпреки че страната излиза от избавителната стратегия, съглашението, реализирано в края на август, планува възбрана Гърция да усилва доста разноските, което остава малко място за маневри.
Много бизнесмени в Гърция споделят, че единственият метод, по който могат да свържат двата края, е като нарушат закона и не заплащат налози - засилвайки един остарял гръцки проблем, който избавителната стратегия трябваше да позволи. Сивата стопанска система се пресмята на 26,5% от Брутният вътрешен продукт, съпоставено със приблизително 16,7% в Европейски Съюз. Над 100 000 души, практикуващи свободни специалности, са спрели работа от средата на 2016 година, по данни на Министерство на финансите, въпреки някои от тях да са минали в сивата стопанска система.
Въпреки че налозите в Гърция са сравними с тези във Франция и Германия, последните са доста по-богати с доста по-силни промишлености. Директните съперници за вложения в по-бедния югоизточен район имат доста по-ниски налози. Затова и доста компании се местят в прилежащи страни като България или Кипър.
Около 15 000 гръцки компании са регистрирани в България. Гръцкото финансово министерство пресмята, че 80% няма активност в България, а са регистрирани тук, единствено с цел да заобикалят заплащането на налози в Гърция. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ