Гърция наскоро потвърди намерението си да обяви два морски парка

Гърция неотдавна удостовери желанието си да разгласи два морски парка - предпазени зони в Йонийско и Егейско море, и разгласява границите им. Това провокира остра реакция от страна на Турция, която съобщи, че едностранните дейности на Гърция в Егейско море нямат юридическа стойност.

Балканите

Колко строги са наказванията за предизвикателство на пожар на Балканите?Лодка с туристи се обърна в делтата на Дунав в Румъния, има жертви, измежду които и дете (видео)Тръмп получи покана да стане първият президент на Съединени американски щати, посетил Сърбия от 45 г.

На пръв взор реакцията на Анкара на една екологична самодейност буди неразбиране. Този мотив беше бележит и от гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис в изявление за телевизия Скай, в което той сподели, че " екологични начинания като морските паркове би трябвало да бъдат подкрепени от всички страни, тъй като в последна сметка морската среда е обща ". Турското министерство на външните работи обаче упрекна в " употреба на универсални полезности като опазването на околната среда ", " с цел да прокара геополитически дневен ред ".

Анкара надали може да попречи на Гърция да разгласи естествените паркове в, само че реакцията ѝ е резултат от една константа в политиката ѝ от десетилетия, а точно да оспорва обсега на териториалните води на Атина, само че и даже да слага под въпрос суверенитета ѝ върху някои от егейските острови.

Често споделяме, че Гърция и Турция се намират от двете страни на Егейско море. Това е обаче единствено частично правилно и се отнася до континенталните им маси. Всеки, който е поглеждал карта, знае, че Егейско море е обсипано с десетки острови, които с доста дребни изключения са гръцка територия. Когато към територията се прибавят и териториалните води към нея, морето стартира да наподобява ненапълно като " гръцко езеро ".

В момента териториалните води на Гърция и на Турция в Егейско море се простират на 6 морски благи от крайбрежията им, написа Българска телеграфна агенция. Според множеството оценки поради многочислените острови и дългата им брегова линия сега териториалните води на Гърция обгръщат към 43 % от акваторията на морето (въпреки че съгласно някои изявления този дял е по-малък). На Турция се падат едвам към 7,5 %.

Атина, за разлика от, обаче е страна по Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право, която разрешава на страните да усилят териториалните си води до 12 морски благи от брега. В случай че Гърция го направи в Егейско море, както към този момент направи в Йонийско, териториалните ѝ води ще включат към 70 % от егейската акватория.

Подобна вероятност буди безпокойствие в Турция до степен, че през 1995 година турският парламент одобри резолюция, в която декларира, че в случай че Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще счита това за причина за война (casus belli). Турската позиция е, че казусът на Егейско море е необикновен, тъй като то е полузатворено море със характерни географски характерности, а и е значим интернационален морски маршрут.

Гърция афишира заканите на Турция за нарушаване на Устава на Организация на обединените нации, която не разрешава на страните членки да употребяват мощ и опасност със мощ, с цел да позволяват разногласия между тях.

Турция се безпокои, че корабите, които минават през морето от Проливите към Средиземно море ще би трябвало да минават през гръцки води, а също така - и на първо място - Турция ще загуби на практика всевъзможен пряк достъп до интернационалните води от своите егейски пристанища.

Докато този спор продължава от десетилетия, на пръв взор морският парк, който Гърция възнамерява в Егейско море, не планува разширение на териториалните води, тъй като е плануван в границите на актуалните 6 морски благи. Турция обаче има по-широк боеприпас от причини, с които отваря врата за спор и за сегашния обсег на териториалните води на Гърция, като слага под подозрение и суверенитета ѝ върху някои острови.

Виж още Гърция: Провокациите на Турция в региона на Егейско море са безпрецедентни

Гърция придобива островите в Егейско море на няколко стадия - от независимостта през 1830 година, през Балканските войни, Първата международна война, Лозанския контракт от 1923 година и чак до Парижкия кротичък контракт от 1947 година, когато получава Додеканезите от Италия. Анкара обаче редовно слага въпроса за така наречен " сиви зони ", а точно най-вече дребни острови, които не са категорично упоменати в договорите и които съгласно тази интерпретация в действителност са останали под суверенитета на Османската империя и нейния приемник - днешна Турция. Пример за това е островната група Имия (Кардак), формирана на практика от две скали, поради която обаче двете страни се изправиха на ръба на войната през 1996 година Списъкът със " сивите зони " в турската обосновка е много по-дълъг и включва дребни острови освен наоколо до турските крайбрежия, само че и такива надалеч във вътрешността в морето, даже от групата на Цикладите.

Друг детайл е оспорването на гръцкия суверенитет върху по-големи острови. Тук става въпрос за демилитаризацията на Додеканезите (според Парижкия контракт от 1947 г.) и островите в североизточната част на Егейско море (според Лозанския контракт от 1923 г.).

Турският мотив е, че Гърция е милитаризирала островите в несъгласие с договорите, по силата на които ги е получила, и нарушаването на договорите от страна на Атина слага под въпрос дали тя продължава да има право да упражнява суверенитет върху тях.

От своя страна Гърция дава отговор, че прехвърлянето на суверенитета е еднократен и финален акт и не зависи от осъществяването на други условия. Атина също така дава отговор, че с право е милитаризирала островите поради правото си на превантивна самоотбрана, а точно поради турската опасност след нашествието в Кипър през 1974 година, както и поради опасността с война с решението на турския парламент от 1995 година

Затова реакцията на Анкара против гръцките морски паркове не е ориентирана толкоз против съответното решение, а е в подтекста на трайната ѝ политика да оспорва съвсем всеки опит на Атина да упражнява едностранно суверенни права в морските пространства, до момента в който Турция търси вероятност за бъдещо решение посредством двустранна договореност.

От друга страна трайната позиция на гръцкото държавно управление е, че единственият законен спор сред Гърция и Турция е за разпределението на изключителните стопански зони в Източното Средиземноморие и че няма да договаря по тематики от сферата на суверенитета, в това число и за териториалните води.