Турски медии: Гърция изпраща войски на демилитаризирани острови до нашите брегове
Гърция изпраща войски на остров наоколо до турските крайбрежия, макар демилитаризирания им статус. Турция към този момент е предизвестила за предходно военно разполагане на различен остров, се споделя в отчет, представен от „ Сабах “, съобщи БГНЕС.
Видеокадри, оповестени от TRT Haber, демонстрират гръцки бойци на остров Ро (Караада), част от община Кастелоризо, която се трансформира в гореща тематика на спор сред двете страни по отношение на правата върху естествените запаси в Източното Средиземноморие.
В отчета се отбелязва, че Гърция е трансформирала редица цивилни здания на острова във боен щаб, употребен от войските.
Остров Ро се намира единствено на 2,4 километра (1,5 морски мили) от турския бряг и е ненаселен.
Турция разкритикува Гърция за военното разполагане на демилитаризирания остров Кастелоризо през август, като го назова провокация и проява на същинските й планове в Източното Средиземноморие.
Островът получи демилитаризиран статут от Парижките мирни контракти от 1947 година, само че преди този момент Гърция е провеждала военни учения там.
Кастелоризо е най-големият остров от дребна група от 14 островчета и по-големи острови в Егейско море покрай Турция , която се назовава Додеканези.
Отношенията сред двете страни са обтегнати по редица въпроси, в това число разногласието в Източното Средиземноморие, кипърският въпрос и отбраната от Гърция на бегълци от Гюленистката терористична група (ФЕТО), взели участие в несполучливия опит за прелом през 2016 година
Двете страни имат също различия по отношение на правата на турско-мюсюлманската и гръцко-православната общности, както и гръцката поддръжка за или безучастие по отношение на терористични групи, ориентирани към навреждане на Турция.
Но актуалният спор особено се концентрира върху Източното Средиземноморие, където Турция изпрати изследователския транспортен съд „ Oruç Reis “ да прави проучвателни действия.
Турското държавно управление оспорва претенцията на Гърция за изключителни права във водите, в които работи изследователският транспортен съд, с аргумента, че острови те не би трябвало да се включват в изчисляването на морските граници сред страните.
Гърция твърди, че даже по-малките й острови , обхващащи Егейското и Източното Средиземноморие – доста от които са единствено на няколко километра от континенталната част на Турция – са в сходство с морските права и разширението на континенталния шелф на страната. Атина претендира за 40 000 квадратни километра (11 660 квадратни морски мили) морска пълномощия дружно със зоната, която тя приписва на остров Кастелоризо от 10 квадратни километра – на 580 километра (313 морски мили) от континенталната й част.
Тези изказвания обаче бяха компрометирани от съглашението на Гърция с Египет, ограничаващо континенталния шелф на острови те, които обичайно пази. По този метод тя опровергава личните си изказвания, че континенталните шелфове на острови те не могат да бъдат ограничавани, твърди „ Сабах “.
По-рано гръцкото държавно управление се съгласи да ограничи континенталните шелфове на някои от своите острови в Йонийско море в сходен контракт с Италия.
Видеокадри, оповестени от TRT Haber, демонстрират гръцки бойци на остров Ро (Караада), част от община Кастелоризо, която се трансформира в гореща тематика на спор сред двете страни по отношение на правата върху естествените запаси в Източното Средиземноморие.
В отчета се отбелязва, че Гърция е трансформирала редица цивилни здания на острова във боен щаб, употребен от войските.
Остров Ро се намира единствено на 2,4 километра (1,5 морски мили) от турския бряг и е ненаселен.
Турция разкритикува Гърция за военното разполагане на демилитаризирания остров Кастелоризо през август, като го назова провокация и проява на същинските й планове в Източното Средиземноморие.
Островът получи демилитаризиран статут от Парижките мирни контракти от 1947 година, само че преди този момент Гърция е провеждала военни учения там.
Кастелоризо е най-големият остров от дребна група от 14 островчета и по-големи острови в Егейско море покрай Турция , която се назовава Додеканези.
Отношенията сред двете страни са обтегнати по редица въпроси, в това число разногласието в Източното Средиземноморие, кипърският въпрос и отбраната от Гърция на бегълци от Гюленистката терористична група (ФЕТО), взели участие в несполучливия опит за прелом през 2016 година
Двете страни имат също различия по отношение на правата на турско-мюсюлманската и гръцко-православната общности, както и гръцката поддръжка за или безучастие по отношение на терористични групи, ориентирани към навреждане на Турция.
Но актуалният спор особено се концентрира върху Източното Средиземноморие, където Турция изпрати изследователския транспортен съд „ Oruç Reis “ да прави проучвателни действия.
Турското държавно управление оспорва претенцията на Гърция за изключителни права във водите, в които работи изследователският транспортен съд, с аргумента, че острови те не би трябвало да се включват в изчисляването на морските граници сред страните.
Гърция твърди, че даже по-малките й острови , обхващащи Егейското и Източното Средиземноморие – доста от които са единствено на няколко километра от континенталната част на Турция – са в сходство с морските права и разширението на континенталния шелф на страната. Атина претендира за 40 000 квадратни километра (11 660 квадратни морски мили) морска пълномощия дружно със зоната, която тя приписва на остров Кастелоризо от 10 квадратни километра – на 580 километра (313 морски мили) от континенталната й част.
Тези изказвания обаче бяха компрометирани от съглашението на Гърция с Египет, ограничаващо континенталния шелф на острови те, които обичайно пази. По този метод тя опровергава личните си изказвания, че континенталните шелфове на острови те не могат да бъдат ограничавани, твърди „ Сабах “.
По-рано гръцкото държавно управление се съгласи да ограничи континенталните шелфове на някои от своите острови в Йонийско море в сходен контракт с Италия.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ