Гари Дърден: Холивуд не е мястото, където искам да живея и да работя постоянно
Гари Дърден има над 65 функции в огромното кино. Той придвижи целия холивудски искра у нас, влизайки под кожата на многоликия облик на Арън в най-новия филм на Ники Илиев " Нокаут или всичко, което тя написа ". Какво е споделил на децата си за България? И какво има да ни показа за Холивуд? Вижте в идващото изявление с Гари Дърден.
– Във кино лентата " Нокаут " пееш и се биеш – мъчно ли се построява подобен облик ?
– Беше друго, тъй като от време на време, когато играеш, ти имаш присъединяване, от време на време имаш роля. Това беше роля. Беше нещо, което да направиш с голямо предпочитание и възторг.
– Кой беше най - вълнуващият за теб миг по време на фотосите ?
– Най-вълнуващата част бяха тренировките, тъй като тренирахме за бойни подиуми. По време на тренировките разговарях с разграничи бойци, разнообразни ММА бойци. Те са доста чувствителни. Много благи хора. Винаги са обезпокоени за това по какъв начин хората ги виждат в обществото. Просто желаят да бъдат обичани и това е нещото, което се пробвах да пренеса на героя.
Докато правихме бойните подиуми започнах да пея и песента на кино лентата. Песента приказва за прочувствената страна на героя. Настръхвах целият.
– Бил ли си се в миналото в действителния живот ?
– Да, когато бях по-малък вземах уроци по карате. Понабиха ме няколко пъти.
Не мога да кажа, че бях неприятно дете, само че несъмнено не бях и положително дете от самото начало. Винаги си докарвах неприятности, постоянно се наранявах, скачах, прескачах някакви неща, карах колелото си бързо, карах колата си бързо и се озовавах постоянно в произшествия. Обичах провокации.
Бях доста благополучен в детството ми. Майка ми е дизайнер и художник, а татко ми постоянно се опитваше да ме научи на разнообразни неща. Той ме записа в учебно заведение за изкуства, а по-късно и в учебно заведение за артисти, карате, бойни изкуства…
– Как разказа България на децата си ?
– България ми припомня малко за Чикаго, не знам за какво. Има красиви планини. Бяхме в Банско, в провинцията. Беше красиво, а хората са благи. Бяхме в доста заведения за хранене и всички са такива душици.
Ходихме в циганската махала в Банско и видяхме всички тези деца. Отначало изглеждаше малко рисково, само че когато ги опознахме… те са просто деца, дребосъче, те са деца, които желаят да се забавляват.
Те доста напомняха на щерка ми. Тя има в себе си нещо азиатско, нещо афро-американско. И по тази причина също одобрявам България, тъй като има най-различни хора.
– Първата ви среща с режисьора на кино лентата Ники Илиев е в известно кафе в Италия , където пиел утринното си кафе огромния т режисьор Федерико Фелини . Модерното кино има ли своя Фелини ?
– Фелини е обичаният ми режисьор. Той носи тази духовна сила.
Ники е приказен. Той е доста изобретателен. Удоволствие е да четеш сюжета, тъй като е толкоз пъстроцветен. Това го прави доста елементарен за артиста, тъй като е мъчно да работиш с режисьор, който няма необятен взор.
– Водещата на " Тази събота и неделя " Диана Любенова играе твоята някогашна брачна половинка във кино лентата – по какъв начин беше да работите дружно ?
– Тя е страхотна. Тя е фантастична актриса. Красива е, доста даваща. Прави по нещо друго на всеки дубъл. Много добра актриса е. Има едно нещо при актьорството – ти би трябвало да бъдеш напълно потънал в настоящия миг. Не можеш да мислиш за предишното или бъдещето, би трябвало да бъдеш в настоящия миг. И тя беше там всякога. Това е нещо доста значимо за мен. Фантастична е. Обожавам силата й.
– Защо хората би трябвало да отидат и да гледат кино лентата ?
– Мисля, че хората би трябвало да отидат и да гледат кино лентата, тъй като насочва страхотни послания за любовта, тъй като влиза в действителност в същността на любовната история и дава доста положителни уроци за толерантността. Всички ние имаме потребност от това да бъдем малко по-търпеливи едни с други и малко по-толерантни. Разбирането на различностите… Харесвам доста тези неща във филма…
– Секс свадите раздрусаха меката на киното през миналата година – какъв е твоят коментар ?
– Различно време е отпреди и изисква друго държание. Много неща се случиха в Холивуд, както и на други работни места. И всичко стартира да става като че ли обикновено.
Сега наподобява неприятно, тъй като се случва сега, само че ще промени доста неща в бъдещето, тъй като да се надяваме, че мъжете ще третират по-добре дамите на работното място и че ще преодолеем расизма.
Ще беседваме на равно между тях. Мисля, че задоволително време работих за хора и към хора, с цел да схвана, че Холивуд не е мястото, където желая да пребивавам и да работя непрекъснато. Затова се реалокирах.
Когато се трансформира в обикновено този вид държание, тогава за мен е време да си потегли.
– А к акво би споделил за президента Доналд Тръмп ?
– Той не е моя президент. Не съм склонен изключително с това, което той прави, с нещата, зад които застава.
Мисля, че имахме страхотна администрация през последните 8 години, а новата администрация погубва всичко, което миналата направи. И то беше положително, положително за всички, освен за един избран човек. Сега имаме доста егоистична администрация. Те не поглеждат въобще към хората, мислят единствено за себе си.
– Прочетох каква кръв тече във вените ти , само че не запомних всичко – толкоз са доста . Ти какъв се чувстваш ?
– Чувствам себе си като американец. Това тече във вените ми – повече от всичко друго, което е ирландско, шотландско, индианско, африканско, еврейско. И цялата тази кръв, смесена една с друга, основава в мен цялостен един нов личен свят…
– Кажи нещо на феновете на " 120 минути " , нещо , което идва непосредствено и надълбоко от душата ти .
– Животът е доста къс и от време на време да получиш усмивка от някого и да я предадеш е нещо голямо. Усмивката от чужд е всичко. Хората минават около мен, доставят ми наслада. Това е всичко, което можем да направим… Знам, че е мъчно, хората работят, нямат пари, само че това не коства нищо… и денят на някого е изменен вечно. Това е всичко.
– Във кино лентата " Нокаут " пееш и се биеш – мъчно ли се построява подобен облик ?
– Беше друго, тъй като от време на време, когато играеш, ти имаш присъединяване, от време на време имаш роля. Това беше роля. Беше нещо, което да направиш с голямо предпочитание и възторг.
– Кой беше най - вълнуващият за теб миг по време на фотосите ?
– Най-вълнуващата част бяха тренировките, тъй като тренирахме за бойни подиуми. По време на тренировките разговарях с разграничи бойци, разнообразни ММА бойци. Те са доста чувствителни. Много благи хора. Винаги са обезпокоени за това по какъв начин хората ги виждат в обществото. Просто желаят да бъдат обичани и това е нещото, което се пробвах да пренеса на героя.
Докато правихме бойните подиуми започнах да пея и песента на кино лентата. Песента приказва за прочувствената страна на героя. Настръхвах целият.
– Бил ли си се в миналото в действителния живот ?
– Да, когато бях по-малък вземах уроци по карате. Понабиха ме няколко пъти.
Не мога да кажа, че бях неприятно дете, само че несъмнено не бях и положително дете от самото начало. Винаги си докарвах неприятности, постоянно се наранявах, скачах, прескачах някакви неща, карах колелото си бързо, карах колата си бързо и се озовавах постоянно в произшествия. Обичах провокации.
Бях доста благополучен в детството ми. Майка ми е дизайнер и художник, а татко ми постоянно се опитваше да ме научи на разнообразни неща. Той ме записа в учебно заведение за изкуства, а по-късно и в учебно заведение за артисти, карате, бойни изкуства…
– Как разказа България на децата си ?
– България ми припомня малко за Чикаго, не знам за какво. Има красиви планини. Бяхме в Банско, в провинцията. Беше красиво, а хората са благи. Бяхме в доста заведения за хранене и всички са такива душици.
Ходихме в циганската махала в Банско и видяхме всички тези деца. Отначало изглеждаше малко рисково, само че когато ги опознахме… те са просто деца, дребосъче, те са деца, които желаят да се забавляват.
Те доста напомняха на щерка ми. Тя има в себе си нещо азиатско, нещо афро-американско. И по тази причина също одобрявам България, тъй като има най-различни хора.
– Първата ви среща с режисьора на кино лентата Ники Илиев е в известно кафе в Италия , където пиел утринното си кафе огромния т режисьор Федерико Фелини . Модерното кино има ли своя Фелини ?
– Фелини е обичаният ми режисьор. Той носи тази духовна сила.
Ники е приказен. Той е доста изобретателен. Удоволствие е да четеш сюжета, тъй като е толкоз пъстроцветен. Това го прави доста елементарен за артиста, тъй като е мъчно да работиш с режисьор, който няма необятен взор.
– Водещата на " Тази събота и неделя " Диана Любенова играе твоята някогашна брачна половинка във кино лентата – по какъв начин беше да работите дружно ?
– Тя е страхотна. Тя е фантастична актриса. Красива е, доста даваща. Прави по нещо друго на всеки дубъл. Много добра актриса е. Има едно нещо при актьорството – ти би трябвало да бъдеш напълно потънал в настоящия миг. Не можеш да мислиш за предишното или бъдещето, би трябвало да бъдеш в настоящия миг. И тя беше там всякога. Това е нещо доста значимо за мен. Фантастична е. Обожавам силата й.
– Защо хората би трябвало да отидат и да гледат кино лентата ?
– Мисля, че хората би трябвало да отидат и да гледат кино лентата, тъй като насочва страхотни послания за любовта, тъй като влиза в действителност в същността на любовната история и дава доста положителни уроци за толерантността. Всички ние имаме потребност от това да бъдем малко по-търпеливи едни с други и малко по-толерантни. Разбирането на различностите… Харесвам доста тези неща във филма…
– Секс свадите раздрусаха меката на киното през миналата година – какъв е твоят коментар ?
– Различно време е отпреди и изисква друго държание. Много неща се случиха в Холивуд, както и на други работни места. И всичко стартира да става като че ли обикновено.
Сега наподобява неприятно, тъй като се случва сега, само че ще промени доста неща в бъдещето, тъй като да се надяваме, че мъжете ще третират по-добре дамите на работното място и че ще преодолеем расизма.
Ще беседваме на равно между тях. Мисля, че задоволително време работих за хора и към хора, с цел да схвана, че Холивуд не е мястото, където желая да пребивавам и да работя непрекъснато. Затова се реалокирах.
Когато се трансформира в обикновено този вид държание, тогава за мен е време да си потегли.
– А к акво би споделил за президента Доналд Тръмп ?
– Той не е моя президент. Не съм склонен изключително с това, което той прави, с нещата, зад които застава.
Мисля, че имахме страхотна администрация през последните 8 години, а новата администрация погубва всичко, което миналата направи. И то беше положително, положително за всички, освен за един избран човек. Сега имаме доста егоистична администрация. Те не поглеждат въобще към хората, мислят единствено за себе си.
– Прочетох каква кръв тече във вените ти , само че не запомних всичко – толкоз са доста . Ти какъв се чувстваш ?
– Чувствам себе си като американец. Това тече във вените ми – повече от всичко друго, което е ирландско, шотландско, индианско, африканско, еврейско. И цялата тази кръв, смесена една с друга, основава в мен цялостен един нов личен свят…
– Кажи нещо на феновете на " 120 минути " , нещо , което идва непосредствено и надълбоко от душата ти .
– Животът е доста къс и от време на време да получиш усмивка от някого и да я предадеш е нещо голямо. Усмивката от чужд е всичко. Хората минават около мен, доставят ми наслада. Това е всичко, което можем да направим… Знам, че е мъчно, хората работят, нямат пари, само че това не коства нищо… и денят на някого е изменен вечно. Това е всичко.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




