Ганиела Ангелова: Работата ми ме вдъхновява и ме кара да се чувствам полезна
Ганиела Ангелова е измежду емблематичните лица на Bulgaria ON AIR. Тя е водещ на всекидневното коментарно предаване Денят ON AIR, в което дружно с водещи специалисти и политици проучват тематиките на деня. Ганиела има над 10-годишен опит в телевизионната публицистика. Преди да стане част от екипа на Bulgaria ON AIR води публицистично предаване, новинарски излъчвания, утринен блок, централна емисия вести и икономическо предаване в разнообразни малките екрани. Всяка събота феновете на Bulgaria ON AIR могат да гледат и авторското й предаване Опорни хора.
Имате доста характерно и ексцентрично име, има ли някаква история към него?
Признавам, като дете доста страдах заради спецификата на името си. Беше ми омръзнало да изяснявам, за какво с "Г ", а не с "Д ". И до момента е по този начин. Дядо ми, който беше публицист, се чудел какво име да ми избере – хем да угоди на баба ми, която се споделя Ганка, хем да е нещо друго. И по този начин се натъкнал на една героиня на Йовков - Ганаила. Пречупил го през перото си, и... на белия лист се родила концепцията за Ганиела.
Сама ли се насочихте към НАТФИЗ? Как пристигна любовта към публицистиката?
Да, сама се насочих и то под въздействието на страстта. Реших го месец преди изпитите. Това е прекомерно малко време за подготовка, само че Господ си знае работата. Получи се, дори бях втора в описите. Относно публицистиката - тази обич ми е наследствена - от татко ми. Закърмена съм със звуци от дрънкане по клавишите на пишещата машина. Мисля, че се влюбих в специалността много рано, само че ми трябваше време да го осъзная. Сега съм уверена, че това е моето предопределение!
Как стартира телевизионната Ви кариера?
Абсолютно инцидентно, като всичко хубаво в този свят. Бях на 22 години. когато пристигна предлагането да повеждам предаване за българите в чужбина, в първата българска интернет телевизия. Звучеше ми доста екзотично, само че взех решение да опитам. Още тогава ме хвърлиха в дълбокото - журналистика, онлайн с политици, икономисти и известни персони. Беше огромно предизвикателство за мен. Помня, че първоначално не спях по цели нощи, с цел да се приготвя за диалозите и треперех като лист на шапката на предаването.
Телевизиите постоянно са подложени на критика, че разчитат на по-малко позитивните вести. Какво мислите по този въпрос?
Да, това е чест укор. И освен към малките екрани, а към всички медии. Много хора ми споделят: „ Не виждам към този момент телевизия, тъй като ни залива с отрицателна информация “. За страдание няма по какъв начин да пренебрегнем отрицателните вести и събития, тъй като медиите отразяват това, което се случва. И от време на време отрицателните вести и кавги провокират доста по-голям интерес от позитивните вести. Ако хората бойкотират отрицателните вести, тогава и медиите ще се принудят да търсят повече позитивното. Нека да не забравяме, че този развой е двустранен. Медиите би трябвало да търсят салдото сред отразяване на събитията и даване на естрада за първокласен разбор. Едното не би трябвало да бъде за сметка на другото – по тази причина и особено в Bulgaria ON AIR слагаме акцент върху позитивните вести, върху достиженията. Всяка вечер в Денят ON AIR пък се стремим да предложим на феновете задълбочени диалози, които да обяснят протичащото се към нас. Защото анализът на събитията също е извънредно значим.
Като публицист, има ли сега точка по света, или район, или процеси, които следите и са Ви изключително забавни?
Няма точка, която да ми е безинтересна. За страдание, светът през днешния ден е непредсказуем. И рисков. Новият международен ред разбърква частите от пъзела. Как ще се наредят? Ще живеят ли хората по-добре? Ето това са въпросите, които ме вълнуват. Разкол има на всички места. Вижте разграничената Европа, която страда от липса на водачи, разграниченото общество в Америка, Венецуела е на крачка от революция, а провокациите, пред които е изправен Близкия Изток наподобяват нерешими. Не зная какъв е изходът, само че избрани сюжети ме плашат.
Спазвате ли някакви правила като водещ на коментарно предаване, или разчитате на непосредствеността?
Основното и най-важно предписание е да чувам събеседника си. Водещият не би трябвало да се прави на по-умен от госта си, тъй като задачата на диалога не е да се покаже кой знае повече, а да се създаде качествено наличие. В същото време е доста да значимо и водещият да следи освен това, което събеседникът споделя, само че и да усеща по кое време гостът съзнателно бяга от даден въпрос. Това също носи доста отговори.
Смятате ли, че тв водещ постоянно би трябвало да търси салдото, другояче ще загуби връзката си с всички фенове и ще отстрани част от публиката?
Това е наложително! Балансът и обективността са в основата на публицистиката. На качествената, самостоятелна и градивна публицистика. Все отново ние сме работим за Нейно величество публиката и носим голяма отговорност. Имам обичана мисъл на Малкълм Екс, американски военоначалник, герой срещу расизма, който споделя „ Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи почтения отговорен и отговорния почтен. Власт, която управлява съзнанието на масите”. В този ред на мисли, ние би трябвало да внимаваме с тази власт. И всеки публицист би трябвало да си дава сметка за отговорността, която носи пред обществото!
Имате доста характерно и ексцентрично име, има ли някаква история към него?
Признавам, като дете доста страдах заради спецификата на името си. Беше ми омръзнало да изяснявам, за какво с "Г ", а не с "Д ". И до момента е по този начин. Дядо ми, който беше публицист, се чудел какво име да ми избере – хем да угоди на баба ми, която се споделя Ганка, хем да е нещо друго. И по този начин се натъкнал на една героиня на Йовков - Ганаила. Пречупил го през перото си, и... на белия лист се родила концепцията за Ганиела.
Сама ли се насочихте към НАТФИЗ? Как пристигна любовта към публицистиката?
Да, сама се насочих и то под въздействието на страстта. Реших го месец преди изпитите. Това е прекомерно малко време за подготовка, само че Господ си знае работата. Получи се, дори бях втора в описите. Относно публицистиката - тази обич ми е наследствена - от татко ми. Закърмена съм със звуци от дрънкане по клавишите на пишещата машина. Мисля, че се влюбих в специалността много рано, само че ми трябваше време да го осъзная. Сега съм уверена, че това е моето предопределение!
Как стартира телевизионната Ви кариера?
Абсолютно инцидентно, като всичко хубаво в този свят. Бях на 22 години. когато пристигна предлагането да повеждам предаване за българите в чужбина, в първата българска интернет телевизия. Звучеше ми доста екзотично, само че взех решение да опитам. Още тогава ме хвърлиха в дълбокото - журналистика, онлайн с политици, икономисти и известни персони. Беше огромно предизвикателство за мен. Помня, че първоначално не спях по цели нощи, с цел да се приготвя за диалозите и треперех като лист на шапката на предаването.
Телевизиите постоянно са подложени на критика, че разчитат на по-малко позитивните вести. Какво мислите по този въпрос?
Да, това е чест укор. И освен към малките екрани, а към всички медии. Много хора ми споделят: „ Не виждам към този момент телевизия, тъй като ни залива с отрицателна информация “. За страдание няма по какъв начин да пренебрегнем отрицателните вести и събития, тъй като медиите отразяват това, което се случва. И от време на време отрицателните вести и кавги провокират доста по-голям интерес от позитивните вести. Ако хората бойкотират отрицателните вести, тогава и медиите ще се принудят да търсят повече позитивното. Нека да не забравяме, че този развой е двустранен. Медиите би трябвало да търсят салдото сред отразяване на събитията и даване на естрада за първокласен разбор. Едното не би трябвало да бъде за сметка на другото – по тази причина и особено в Bulgaria ON AIR слагаме акцент върху позитивните вести, върху достиженията. Всяка вечер в Денят ON AIR пък се стремим да предложим на феновете задълбочени диалози, които да обяснят протичащото се към нас. Защото анализът на събитията също е извънредно значим.
Като публицист, има ли сега точка по света, или район, или процеси, които следите и са Ви изключително забавни?
Няма точка, която да ми е безинтересна. За страдание, светът през днешния ден е непредсказуем. И рисков. Новият международен ред разбърква частите от пъзела. Как ще се наредят? Ще живеят ли хората по-добре? Ето това са въпросите, които ме вълнуват. Разкол има на всички места. Вижте разграничената Европа, която страда от липса на водачи, разграниченото общество в Америка, Венецуела е на крачка от революция, а провокациите, пред които е изправен Близкия Изток наподобяват нерешими. Не зная какъв е изходът, само че избрани сюжети ме плашат.
Спазвате ли някакви правила като водещ на коментарно предаване, или разчитате на непосредствеността?
Основното и най-важно предписание е да чувам събеседника си. Водещият не би трябвало да се прави на по-умен от госта си, тъй като задачата на диалога не е да се покаже кой знае повече, а да се създаде качествено наличие. В същото време е доста да значимо и водещият да следи освен това, което събеседникът споделя, само че и да усеща по кое време гостът съзнателно бяга от даден въпрос. Това също носи доста отговори.
Смятате ли, че тв водещ постоянно би трябвало да търси салдото, другояче ще загуби връзката си с всички фенове и ще отстрани част от публиката?
Това е наложително! Балансът и обективността са в основата на публицистиката. На качествената, самостоятелна и градивна публицистика. Все отново ние сме работим за Нейно величество публиката и носим голяма отговорност. Имам обичана мисъл на Малкълм Екс, американски военоначалник, герой срещу расизма, който споделя „ Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи почтения отговорен и отговорния почтен. Власт, която управлява съзнанието на масите”. В този ред на мисли, ние би трябвало да внимаваме с тази власт. И всеки публицист би трябвало да си дава сметка за отговорността, която носи пред обществото!
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ