Галя Станева е главен редактор на darik.bg от създаването на

Галя Станева е основен редактор на darik.bg от основаването на уеб страницата - през февруари 2022 година Зад гърба си има 10-годишен стаж като основен редактор на nova.bg, както и предхождащия го novanews.bg.

Била е уеб редактор в уеб страницата на btv, както и в уеб страницата на към този момент несъществуващата телевизия PRO.BG. Преди да влезе в цифровото пространство, се е занимавала с радио, като огромната й обич към това да влияеш с гласа сисе раждаименно в Дарик радио, когато е още на 20 години.

Днес избира написаното, само че изпитва носталгия към писането на ръка. Вижда себе си някъде сред клавиатурата на преносимия компютър и пишещата машина.

Вижте какво казатя пред за медийния пазар у нас, наличието, споделянов обществените мрежи, и развиването на онлайн медиите:
Какво липсва на българския медиен пазар?
На българския медиен пазар все по-осезаемо стартира да липсва обективност, другата позиция, приемливост към всички страни. Има извънредно доста издания, изключително онлайн, само че доста малко от тях може да бъдат наречени журналистически.

За страдание, точно тези, при които цената не просто отсъства, а е просташко сменена от непроверени списвания, натрупат много четения. Сякаш и потребителите се объркват в тази какафония от информация и не съумяват да отсеят кое е истината, кое си коства клика, кое ще спомага за съответно образуване на мнение.

Особено в този момент, около войната в Украйна, пропагандата доближава пикови равнища - подмяната на информация, методът в жанр “А за Сирия за какво не плакахте ”, “А на българските деца кой ще помогне ”, разкрива невъзможността на част от хората да избират сериозно източника си на данни.

Та, на медийния пазарможе би му липсва и аналитичното око на потребителя, читателя, фена.
Какво се случва с медийното наличие в обществените мрежи?
Всъщност, обществените мрежи са новите вестници. Фийдът във Facebook е като разлистване на страници, подредени съгласно нашите желания. Алгоритмите в обществените мрежи обаче не всеки път са от изгода за сериозните медии и от време на време колкото по-дълбока е по смисъл една публикация, толкоз и по-дълбоко потъва в онлайн пространството.

За страдание, в случай че един път си кликнал на “Ужасна вест в фамилията на… (следва име на прочут човек) ”, Facebook стартира да те залива с информация от този вид, вместо, да вземем за пример, да видите акценти от последните диалози в “Кой приказва ” по Дарик радио или настоящ коментар на сътрудника политолог от екипа ни.
Кои бяха новините на 2022 година?
Новината на 2022 година, която обърка всички политически, стопански, бизнес и персонални проекти, беше нападението на Путин надУкрайна. Всичко, което се случи във вътрешната политика на редица страни по-късно, в това число и вБългария, беше ехото точно от тази военна стъпка, лицемерно дефинирана като “операция ” и от нейния създател, и от грачещите му фенове.

Тази вест донесе със себе си конфликта с редица истории, от нея през виртуалното пространство, всред буквите в публикациите оживяха боязън, ненавист, мраз, беззащитност и голяма доза лакомия.

Беше извънредно тъмна откъм вести година. Замислена година, която образува една голяма национална контузия. Новината на 2022, която роди другите вести, в действителност, ще ни зашлевява със заглавието си още години наред.
Какво би споделила на някой студент, който желае да се занимава с публицистика в България?
Да не не помни да мисли, да се вглежда в детайлите, да помни предишното или най-малко да го ревизира. Припомнянето на обстоятелствата е една от задачите и на редакторите в darik.bg, тъй като огромна част от гласовете на политиката през днешния ден усърдно се стремят да надвикат предишното, да изтрият файловете на историята и от време на време да внушат, че сме се заблудили в паметта си.

Нека не не помнят, че “който управлява предишното, управлява бъдещето… Който управлява сегашното, управлява предишното ”.

Могат ли медиите да възпитават сериозно мислене у читателите и има ли потребност от това?

Могат, несъмнено, само че е извънредно търговски несполучливо да го вършат. По-лесна за разбиране е полуголата фотография на някоя плеймейтка, в сравнение с публикация за вероятните идни избори. Но не желая да изпадам в крайности. Аудитории има разнообразни, а четива би трябвало да има разнородни.

Всъщност, въпросът не е единствено дали медиите могат да възпитават сериозно мислене, а и желае ли читателят да вникне в редовете. Масата обича да употребява бързо и незадълбочено. Разбира се, евентуално постоянно хората, които аналитично сортират информацията за четене, ще са по-малко.

Логиката е използвана за всичко в живота - в последна сметка, в случай че по-голямата част от хората можеха да четат със схващане, нямаше години наред да ни ръководи мафията, нали?
Как би изглеждала идеалната онлайн медия, съгласно теб?
В идеалната онлайн медия има доста интерактивност, има разнообразно наличие - съществени вести, които да образуват гражданска позиция, любопитни и свежи публикации, които да са като разтуха в натоварения делник, както и потребна информация за обогатяване на уикенда.

Перфектният вид би бил потребителят да може и да чуе, и да види обещано събитие, да се почувства като на мястото на случилото се, да може да даде своята противоположна връзка, а даже и да “подреди ” наличието, което доближава до него.

Тоест, да модерира това, което доближава до него, по отношение на своите лични ползи.