Галина Попрядукина – на 65-годишна възраст, е напускала дома си

Галина Попрядукина – на 65-годишна възраст, е напускала дома си три пъти, до момента в който съветската войска е навлизала все по-навътре в източната част на Украйна в продължение на четирите години на война, написа Ройтерс в изчерпателен материал. Тя е изтощена от това да бяга и се надява, че Украйна някак ще успее да удържи Русия, добави организацията.

“Страхувам се, че към този момент няма къде да избягам “, споделя тя, а умората проличава в гласа ѝ, до момента в който споделя по какъв начин единият ѝ наследник е в неопределеност след бойни дейности, а другият евентуално е покорен от съветската войска.

Попрядукина е измежду почти 4-те милиона души, разселени на територията на Украйна, на фона на повече от 5 милиона души, които са избягали в Европа по време на войната, която навлиза в петата си година идната седмица. Много от тях се опасяват, че няма повече да видят домовете си или околните си.

Контролът върху родната ѝ земя – източния район Донбас, който обгръща индустриални региони на Донецка и Луганска област, е заложен в мирните договаряния с ходатайство на Съединени американски щати за преустановяване на войната, която е най-големият спор в Европа от Втората международна война насам.

Русия изиска Киев да ѝ съобщи останалите 20% от Донецка област, които не е съумяла да превземе. Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли, макар, че показа, че американските медиатори са го посъветвали при закрити порти, че това ще е задоволително за реализиране на мир.

“Не можем просто да се оттеглим “, съобщи Зеленски тази седмица. “Трябва да осъзнаем, че Донбас е част от нашата независимост… Не става въпрос за земята. Не става въпрос единствено за територии, а за хора “, добави той.

РУСНАЦИТЕ СА АТАКУВАЛИ, ДОКАТО ТЯ Е ДОЯЛА КРАВИ

Попрядукина споделя, че е дояла крави с другарка, когато ракетите са почнали да летят на 24 февруари 2022 година - при съветската инвазия. Тя с принуда се съгласила да напусне дома си по гледище на сина си, изоставяйки дома и добитъка си, който е бил жизненоважен за оцеляването ѝ.

“Опитах се да подредя живота си по този начин, че да имам всичко “, сподели Попрядукина, някогашна работничка в групово стопанство. “Нищо не взех оттова. Всичко изгубих “, прибавя тя. След няколко месеца в западната част на Украйна тя се връща в Донецка област през лятото на 2022 година, само че още веднъж напуща през март предходната година поради офанзивата на съветската войска. Когато съветските сили са си проправили път към западните елементи на Днепропетровска област, тя още веднъж се е преместила.

Сега живее в централната част на Украйна – на хиляди километри от родния си град Времивка в източната част, който към този миг е окупиран от съветската войска. Украинските управляващи са ѝ дали изоставена разнебитена къща в дребното населено място Дзензеливка.

Като безчет други градове и села из Украйна в Дзензеливка има по този начин наречената Алея на героите с портрети на починали бойци. Местните поданици се стопират там всяка заран, с цел да почетат паметта им с минута безмълвие.

Животът на Попрядукина отразява бавното, само че настойчиво придвижване на Русия през годините. Русия е окупирала една трета от страната, а Украйна разказва това като доста скъпо струваща атака през опустошена от бойни дейности степ, в която цели обитаеми места са заличени от картата.

“Не ми би трябвало тяхната мъничка Русия “, декларира тя, употребявайки умалителна форма, с която украинците показват подигравка по отношение на териториалните упоритости на своя доста по-голям комшия.

Докато войските на Киев – превъзхождани по бройка и по оръжие, съумяват да удържат всеки евентуален пробив, Норвежкият съвет за бежанците алармира, че вътрешно разселените хора мъчно оцеляват, защото помощта понижава, а с това и спестяванията им.

“Много фамилии са принудени да живеят в рискови условия, като постоянно би трябвало да се оправят с рисковани и нетрайни решения – в това число намаляването на разноските им за опазване на здравето и отопление “, заяви съветът през вчерашния ден.

Попрядукина показа, че един път е получила предложение да бъде трансферирана в Полша: “Казах, че няма да напусна страната си “. Тя е захласната от мисълта за ориста на двамата си синове. Единият е бил лекуван в болница в обсадения град Мариупол, когато съветската войска нахлула. Другият е разгласен за липсващ през 2023 година.

Повече от 70 000 украински военнослужещи и цивилни остават в неопределеност във войната на Владимир Путин, съобщи Киев, в допълнение към десетките хиляди убити украински бойци.

“Честно казано, в случай че можех, щях да го разкъсам със личните си ръце този Путин “, споделя Попрядукина. “Той аргументи страдалчество на толкоз доста хора “, прибавя тя.

Седейки във всекидневната си, тя си спомня за миг от началото на войната, когато намерила млад мъж пред дома си във Времивка, ударен от шрапнел. Като майка това ѝ се отразява изключително тежко.

“Моля, кажете ми - по какъв начин се прости сходно нещо? “, пита тя.