Уютни дистопии: първата самостоятелна изложба на Лъчезар Бояджиев в галерия Сариев
Галерия " Сариев " в Пловдив показва „ Уютни дистопии “ - първата независима галерия на Лъчезар Бояджиев в галерията, в която ще бъдат представяни непоказвани до момента произведения на създателя, основани сред 2004 година и 2018 година.
Изложбата ще ще продължи до 24 март 2018.
„ Уютни дистопии “ се провежда в подтекста на ретроспективната галерия на художника в Софийска Градска Художествена Галерия – „ Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекомерно късо и много тясно) ”, която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година.
Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо въздействие върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски начинания, просветителни курсове, полемики, публикации оставят неповторима и трайна диря върху художествената ни сцена. Първата му независима галерия в изложба Sariev Contemporary – „ Уютни дистопии “, е нова позиция на създателя по тематики, които го вълнуват от дълго време – градовете и териториите.
По отношение на изложбата създателят споделя: „ Уютни дистопии “ препраща към такива визии за града, и по хипотеза за света, които го вършат малко по-поносим за живеене, вкарват най-малко уют там, където той е липсвал или от дълго време е липсващ... Моите работи оферират „ ремонти “ или добавки, оферти и упътвания към определени градове, с които ме е свързал живота, с градивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален темперамент. Те са леки и „ скромни “ като концепция, само че радикални като резултат предложения; те са утопични заради нереализуемостта си, само че напълно действителни в разумността си оферти за обществена смяна без жертви! “
Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е приключил Националната художествена академия в София през 1980 година Един от най-влиятелните модерни български художници, в работата си той се интересува от персонални тълкования на публични процеси, от интеракцията сред частно и обществено, от градската визуалност и от света през днешния ден, ситуиран сред утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.
Някои определени изложения на създателя са: самостоятелните „ Места на мъдростта “, Галерия ИСИ-София (съвместно с " Отворени изкуства " – Пловдив, 2016); „ Не съм библиотечен художник “, SALT, Истанбул (2013); „ Художник в депото “ от серията „ Другото око “, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 година „ Economize ”, Музей „ Лудвиг “, Будапеща и „ Симптоми на обществото “, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „ Студен вятър от Балканите “, Музей „ Пера “, Истанбул; „ С главата надолу: домакинстване на рецензията “, Музей за модерно изкуство, Белград и „ Ниско-бюджетни утопии “, Модерна изложба, Любляна; през 2015 година „ Наопаки “, Градска изложба, Любляна; „ Граматика на свободата “, Музей за модерно изкуство „ Гараж “, Москва и „ Изкуство за смяна “, СГХГ, София; през 2014 година „ Несъгласие “, ЦСИ „ Баня Старинна “, Пловдив; през 2013 година „ Икономика и изкуство “, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „ Най-добрите времена, най-лошите времена “, 1-во биенале, Киев и „ Окото единствено себе си в никакъв случай не вижда “, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 година „ Глобалното съвремие “, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Изложбата ще ще продължи до 24 март 2018.
„ Уютни дистопии “ се провежда в подтекста на ретроспективната галерия на художника в Софийска Градска Художествена Галерия – „ Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекомерно късо и много тясно) ”, която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година.
Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо въздействие върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски начинания, просветителни курсове, полемики, публикации оставят неповторима и трайна диря върху художествената ни сцена. Първата му независима галерия в изложба Sariev Contemporary – „ Уютни дистопии “, е нова позиция на създателя по тематики, които го вълнуват от дълго време – градовете и териториите.
По отношение на изложбата създателят споделя: „ Уютни дистопии “ препраща към такива визии за града, и по хипотеза за света, които го вършат малко по-поносим за живеене, вкарват най-малко уют там, където той е липсвал или от дълго време е липсващ... Моите работи оферират „ ремонти “ или добавки, оферти и упътвания към определени градове, с които ме е свързал живота, с градивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален темперамент. Те са леки и „ скромни “ като концепция, само че радикални като резултат предложения; те са утопични заради нереализуемостта си, само че напълно действителни в разумността си оферти за обществена смяна без жертви! “
Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е приключил Националната художествена академия в София през 1980 година Един от най-влиятелните модерни български художници, в работата си той се интересува от персонални тълкования на публични процеси, от интеракцията сред частно и обществено, от градската визуалност и от света през днешния ден, ситуиран сред утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.
Някои определени изложения на създателя са: самостоятелните „ Места на мъдростта “, Галерия ИСИ-София (съвместно с " Отворени изкуства " – Пловдив, 2016); „ Не съм библиотечен художник “, SALT, Истанбул (2013); „ Художник в депото “ от серията „ Другото око “, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 година „ Economize ”, Музей „ Лудвиг “, Будапеща и „ Симптоми на обществото “, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „ Студен вятър от Балканите “, Музей „ Пера “, Истанбул; „ С главата надолу: домакинстване на рецензията “, Музей за модерно изкуство, Белград и „ Ниско-бюджетни утопии “, Модерна изложба, Любляна; през 2015 година „ Наопаки “, Градска изложба, Любляна; „ Граматика на свободата “, Музей за модерно изкуство „ Гараж “, Москва и „ Изкуство за смяна “, СГХГ, София; през 2014 година „ Несъгласие “, ЦСИ „ Баня Старинна “, Пловдив; през 2013 година „ Икономика и изкуство “, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „ Най-добрите времена, най-лошите времена “, 1-во биенале, Киев и „ Окото единствено себе си в никакъв случай не вижда “, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 година „ Глобалното съвремие “, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ