Павел Койчев празнува 85 години с изложба в галерия Ракурси
Галерия " Ракурси " отбелязва 20 години от основаването си с галерия на скулптора Павел Койчев. Тя бе открита във вторник вечерта и ще продължи до 15 юни. Изложбата съответствува и с 85-я празник на именития създател, който е на 30 май.
Павел Койчев избра да покаже свои ранни работи в бронз от 1990-1991 година Скулптури, някои от които той е развил през годините в разнообразни материали, мащаб и подтекст. “Вместилища ”, „ Наблюдател ”, “Звън ” - работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му съоръжения.
„ Сред аргументите за неповторимата роля на Павел Койчев в изкуството през днешния ден е превъзмогването на естетическата отдалеченост сред пластическо и концептуално, тъй че геният му на скулптор да придава спомагателна меродавност на концепциите, с които взе участие в огромните културни диспути и на първо място в този за трансхуманизма. Но и противоположното – скулпторът разкрива концептуалния капацитет на самото пластическо и то в ръцете му „ свидетелства “ до каква степен е заложен изначален смисъл в съществуването ", отбелязва културологът доцент Георги Лозанов.
" Един от методите, които Койчев употребява за сходно „ философстване в материал “, е слагането на по-стари свои пластики в изменен подтекст, проведен в нова творба. Има и случаи обаче, като актуалната галерия в „ Ракурси “, когато той разчита за смяната на подтекста напълно на течащото време – има смелостта да се изправи против него, с цел да показва, че то не лишава, а прибавя смисли към посланията на работите му.
Сега показва 12 дребни пластики от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „ Наблюдател ”, „ Вместилища ” и „ Звън ”. Общото в тях е извеждането на формата като „ чиста “ пространствена наличност, отвън артикулирането й по линията фигуративност-език.
В израз като че ли на Витгенщайновата податливост на скулптора да мълчи за това, за което не може да се приказва, не ти разрешава да намериш подобаваща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла надлежно сама е почнала да гледа, приютява и звучи.
Гледа в „ Наблюдател “ – изпитателно, тъй като погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същина на нещата… И укрепва по едно и също време морално тревожното и екзистенциално окуражаващо чувство, че някой, който не виждаш, те вижда, че те следи незнайно по какъв начин и от кое място ", разяснява доцент Лозанов.
„ Вместилища ” демонстрира друго чувство, особено за скулптурата на Койчев – че освен тя е в пространството, само че и то е вътре в нея, ражда се там и едвам след това се „ прожектира “ на открито като обитаема празнота. Пространството „ вътре “ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична прилика със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „ Обиталището “. В тях формата безусловно „ разтваря порти “, с цел да те приюти алегорично в пространство без време с неговите неизбежни провалите след грехопадението.
Същото това „ вътре “ в „ Звън “ прави от формата камбана с присъщата й религиозна замяна на тон сред земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не създава звука, а го изобразява, явява го в пространството, с цел да не изчезне, откакто заглъхне – „ отлято безмълвие “ за това, за което не може да се приказва.
Работите на Павел Койчев в „ Ракурси “ към този момент повече от 30 години дружно с естетическата приятност будят и метафизическо неспокойствие, което те провокира да се възползваш, че са дребни пластики и да отнесеш най-малко една със себе си като застраховка против баналността на дните ", споделя доцент Георги Лозанов.
Откриването на изложбата на Павел Койчев и рождения ден на изложба " Ракурски " бяха почетени от министъра на културата Найден Тодоров.
Павел Койчев избра да покаже свои ранни работи в бронз от 1990-1991 година Скулптури, някои от които той е развил през годините в разнообразни материали, мащаб и подтекст. “Вместилища ”, „ Наблюдател ”, “Звън ” - работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му съоръжения.
„ Сред аргументите за неповторимата роля на Павел Койчев в изкуството през днешния ден е превъзмогването на естетическата отдалеченост сред пластическо и концептуално, тъй че геният му на скулптор да придава спомагателна меродавност на концепциите, с които взе участие в огромните културни диспути и на първо място в този за трансхуманизма. Но и противоположното – скулпторът разкрива концептуалния капацитет на самото пластическо и то в ръцете му „ свидетелства “ до каква степен е заложен изначален смисъл в съществуването ", отбелязва културологът доцент Георги Лозанов.
" Един от методите, които Койчев употребява за сходно „ философстване в материал “, е слагането на по-стари свои пластики в изменен подтекст, проведен в нова творба. Има и случаи обаче, като актуалната галерия в „ Ракурси “, когато той разчита за смяната на подтекста напълно на течащото време – има смелостта да се изправи против него, с цел да показва, че то не лишава, а прибавя смисли към посланията на работите му.
Сега показва 12 дребни пластики от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „ Наблюдател ”, „ Вместилища ” и „ Звън ”. Общото в тях е извеждането на формата като „ чиста “ пространствена наличност, отвън артикулирането й по линията фигуративност-език.
В израз като че ли на Витгенщайновата податливост на скулптора да мълчи за това, за което не може да се приказва, не ти разрешава да намериш подобаваща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла надлежно сама е почнала да гледа, приютява и звучи.
Гледа в „ Наблюдател “ – изпитателно, тъй като погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същина на нещата… И укрепва по едно и също време морално тревожното и екзистенциално окуражаващо чувство, че някой, който не виждаш, те вижда, че те следи незнайно по какъв начин и от кое място ", разяснява доцент Лозанов.
„ Вместилища ” демонстрира друго чувство, особено за скулптурата на Койчев – че освен тя е в пространството, само че и то е вътре в нея, ражда се там и едвам след това се „ прожектира “ на открито като обитаема празнота. Пространството „ вътре “ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична прилика със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „ Обиталището “. В тях формата безусловно „ разтваря порти “, с цел да те приюти алегорично в пространство без време с неговите неизбежни провалите след грехопадението.
Същото това „ вътре “ в „ Звън “ прави от формата камбана с присъщата й религиозна замяна на тон сред земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не създава звука, а го изобразява, явява го в пространството, с цел да не изчезне, откакто заглъхне – „ отлято безмълвие “ за това, за което не може да се приказва.
Работите на Павел Койчев в „ Ракурси “ към този момент повече от 30 години дружно с естетическата приятност будят и метафизическо неспокойствие, което те провокира да се възползваш, че са дребни пластики и да отнесеш най-малко една със себе си като застраховка против баналността на дните ", споделя доцент Георги Лозанов.
Откриването на изложбата на Павел Койчев и рождения ден на изложба " Ракурски " бяха почетени от министъра на културата Найден Тодоров.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ