130 живописни картини на Калина Тасева и 17 акварелни творби на Дечко Узунов в изложба във Варна
Галерия “Графит ” показва
09.03 – 31.03.2022г.
Изложба живопис Калина Тасева; акварел Дечко Узунов
Откриване | 09.03 (сряда) | 18:00 часа
Галерия “Графит ” – Варна има за цел да показа непоказвани творби от частната сбирка на Васил Илиев. Живописните произведения са събирани в продължение на години и безспорно съставляват мостри с висока художествена стойност, такива, каквито рядко могат да се видят в българските частни и публични сбирки.
Експозицията включва селекция на 130 живописни картини на Калина Тасева и 17 акварелни произведения на Дечко Узунов.
Дечко Узунов
/1899 - 1986/
Роден на 22 февруари 1899 година в Казанлък. Дечко Христов Узунов е български художник - един от най-големите майстори на актуалната българска живопис.
През 1919 година е признат за студент в Държавното художествено индустриално учебно заведение (днес Национална художествена академия) в класа само че проф. Петко Клисурски. Когато общият курс на подготовка приключва през 1922 година Узунов и състудентът му Иван Пенков отпътуват за Мюнхен на специализация при проф. Карл декор Маар. Под негово въздействие двамата млади художници се срещат с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц декор Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български създатели като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които образуват приятелското обграждане на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, приключва образованието си в Художествената академия през 1924 година, в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 година работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 година, когато стартира да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 година, а постоянен от 1942 година до 1963 година Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.
Участва в съвсем всички общи художествени изложения на сдружението “Родно изкуство ” в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест независими изложения в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави независими изложения в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенника: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графика Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са директните наследници на Узунов и подаряват огромна част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък.
Калина Тасева
Родена на 5 юни 1927 година в София.
През 1946 година е призната в Художествената академия в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва академията през 1952 година От 1953 година е член на СБХ. Работи в региона на фигуралната комбинация, портрета, пейзажа и взе участие във всички Общи художествени изложения, проведени от СБХ. Нейни творби са включени в интернационалните изложения на българската живопис в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Аахен, Анкара, Ханджоу.
За Калина Тасева, моята майка, с любов.
Надали има по-сложни връзки от тези сред майка и щерка. Дете съм не на коя да е жена, а на Калина Тасева. Най-голямата жена, която познавам. Чудя се по какъв начин и от кое място да стартира. Майка ми е родена на 5 юни 1927 година В едни от най-тежките за България години учи в Художествената Академия. Завършва я през 1952 година при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Заедно с моя татко Юлий Минчев ми съобщи толкоз почитание към изкуството и интелектуалния труд и такава неотстъпчивост на характера, че до ден сегашен не мога да се оправя. Това е полушега полуистина, тъй като е фактически мъчно да отговориш на упованията на най-взискателния към себе си човек.
Македонка по генезис и бунтовник по душа, Калина Тасева извървя стръмен и извънреден път като художник. Разравяйки ателието, открихме най-ранни нейни картини, които по никакъв метод не допускат развиването й. Нещо се случва през 60-те години - евентуално тогава тя открива себе си - коя е, по какъв начин би трябвало да се живее u какво да прави с гения си. И онази Картина от учебниците " Левски пред съда " (малцина знаят, че е нейна) става история. Светлите облици от предишното ни не престават да са нейна тематика, само че се трансформират в нещо друго - стават мощни, внезапни, експресивни, трагични и се извисяват до знак. Символ на избран метод на мислене и държание. Започва интервалът на огромните композиции с македонски комити - с диви, изразителни, красиви мъжки лица, с горди фигури хора-идеали. Революционери с впити в нас черни очи, дами като каменни скулптури, надмогнали страданието... Все картини, където понятието социалистически натурализъм изцяло е размило очертанията си....
Десислава Минчева, 2018
09.03 – 31.03.2022г.
Изложба живопис Калина Тасева; акварел Дечко Узунов
Откриване | 09.03 (сряда) | 18:00 часа
Галерия “Графит ” – Варна има за цел да показа непоказвани творби от частната сбирка на Васил Илиев. Живописните произведения са събирани в продължение на години и безспорно съставляват мостри с висока художествена стойност, такива, каквито рядко могат да се видят в българските частни и публични сбирки.
Експозицията включва селекция на 130 живописни картини на Калина Тасева и 17 акварелни произведения на Дечко Узунов.
Дечко Узунов
/1899 - 1986/
Роден на 22 февруари 1899 година в Казанлък. Дечко Христов Узунов е български художник - един от най-големите майстори на актуалната българска живопис.
През 1919 година е признат за студент в Държавното художествено индустриално учебно заведение (днес Национална художествена академия) в класа само че проф. Петко Клисурски. Когато общият курс на подготовка приключва през 1922 година Узунов и състудентът му Иван Пенков отпътуват за Мюнхен на специализация при проф. Карл декор Маар. Под негово въздействие двамата млади художници се срещат с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц декор Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български създатели като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които образуват приятелското обграждане на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, приключва образованието си в Художествената академия през 1924 година, в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 година работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 година, когато стартира да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 година, а постоянен от 1942 година до 1963 година Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.
Участва в съвсем всички общи художествени изложения на сдружението “Родно изкуство ” в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест независими изложения в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави независими изложения в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенника: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графика Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са директните наследници на Узунов и подаряват огромна част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък.
Калина Тасева
Родена на 5 юни 1927 година в София.
През 1946 година е призната в Художествената академия в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва академията през 1952 година От 1953 година е член на СБХ. Работи в региона на фигуралната комбинация, портрета, пейзажа и взе участие във всички Общи художествени изложения, проведени от СБХ. Нейни творби са включени в интернационалните изложения на българската живопис в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Аахен, Анкара, Ханджоу.
За Калина Тасева, моята майка, с любов.
Надали има по-сложни връзки от тези сред майка и щерка. Дете съм не на коя да е жена, а на Калина Тасева. Най-голямата жена, която познавам. Чудя се по какъв начин и от кое място да стартира. Майка ми е родена на 5 юни 1927 година В едни от най-тежките за България години учи в Художествената Академия. Завършва я през 1952 година при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Заедно с моя татко Юлий Минчев ми съобщи толкоз почитание към изкуството и интелектуалния труд и такава неотстъпчивост на характера, че до ден сегашен не мога да се оправя. Това е полушега полуистина, тъй като е фактически мъчно да отговориш на упованията на най-взискателния към себе си човек.
Македонка по генезис и бунтовник по душа, Калина Тасева извървя стръмен и извънреден път като художник. Разравяйки ателието, открихме най-ранни нейни картини, които по никакъв метод не допускат развиването й. Нещо се случва през 60-те години - евентуално тогава тя открива себе си - коя е, по какъв начин би трябвало да се живее u какво да прави с гения си. И онази Картина от учебниците " Левски пред съда " (малцина знаят, че е нейна) става история. Светлите облици от предишното ни не престават да са нейна тематика, само че се трансформират в нещо друго - стават мощни, внезапни, експресивни, трагични и се извисяват до знак. Символ на избран метод на мислене и държание. Започва интервалът на огромните композиции с македонски комити - с диви, изразителни, красиви мъжки лица, с горди фигури хора-идеали. Революционери с впити в нас черни очи, дами като каменни скулптури, надмогнали страданието... Все картини, където понятието социалистически натурализъм изцяло е размило очертанията си....
Десислава Минчева, 2018
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ