Танцът на сърцето
Galerie de L’Instant е осъществена детска фантазия на Жули Граньон, щерка на фамозната балерина Теса Бомон и именития фотограф на списание Paris Match – Франсоа Граньон.От тийнейджърка Жули е омаяна от хубостта на придвижванията на майка ѝ и тяхната проекция, уловена от камерата на татко ѝ. След години, когато купува една остаряла фабрика в сърцето на Париж, знае, че ще я трансформира във фотографски оазис. Така ненапълно преодолява разочарованието си, че не има гения на Теса. Тръгвайки по стъпките на татко си, съумява единствено за няколко години да събере и провежда неговия списък и да натрупа контакти и познанства с доста забавни хора от фотографския свят.
„ В работата ми в никакъв случай не съм съумяла да разгранича персоналното от професионалното. Дали това е хубаво или не, няма никакво значение, просто е по този начин. Затова и триумфът на миналогодишната галерия „ Тяло и душа “, отдадена на танца, ме трогна толкоз надълбоко. Съчетах пристрастеността си към фотографията, показана от работата на татко ми Франсоа Граньон с любовта си към танца, която наследих от майка ми Теса Бомон. Усетих вдъхновението, което изложбата даде на публиката, и по тази причина взех решение това лято да повторя прекарването. Впуснах се в търсене на нови фотографски съкровища. Така открих превъзходната работа на Матю Брукс, американски портретист, чиято сензитивност и взор към телата на танцьорите ме развълнува мощно. Неговата добрина и поверителност акцентират хубостта и дисциплината на моделите му. Един от фрагментите демонстрира балетиста Юго Маршан в полет. Тялото му показва независимост, мощ и прелест, реализирани след години труд и жертви в името на този краткотраен, само че идеален миг. Затова и новата галерия се назовава „ Полет “.
Сините очи на Жули проблясват на меката слънчева светлина в Париж, до момента в който си спомня: „ Преди няколко години с майка ми гледахме кино лентата „ Били Елиът “. Много мощно я развълнува финалът. Сподели ми, че е претърпяла още веднъж пристрастеността към изкуството си и че в действителност точно този скок, този полет, тази независимост е нещото, което постоянно е преследвала, без в никакъв случай ясно да го е дефинирала. Това беше доста хубав и мощен миг “.
Селекцията не е затруднила Жули, макар многото фотоси, от които е трябвало да избира. „ Има и доста други красиви фотографии. Като да вземем за пример онази, която Жил Тапи е направил на брачната половинка си Силви Гийем – за мен най-великата танцьорка на всички времена. Включени са фотографии на Робер Доано, както и една красива фотография на Мерилин Монро, уловена да танцува в градината си, от нейния другар Сам Шоу.
Чистотата на този миг, безгрижието и грацията на Мерилин не стопират да ме трогват. Както и превъзходните фотоси на Мария Хелена Бък-ли, фотограф в Парижката опера, привилегирована да бъде очевидец на красивия полет на великата балерина Полина Семьонова.
„ В работата ми в никакъв случай не съм съумяла да разгранича персоналното от професионалното. Дали това е хубаво или не, няма никакво значение, просто е по този начин. Затова и триумфът на миналогодишната галерия „ Тяло и душа “, отдадена на танца, ме трогна толкоз надълбоко. Съчетах пристрастеността си към фотографията, показана от работата на татко ми Франсоа Граньон с любовта си към танца, която наследих от майка ми Теса Бомон. Усетих вдъхновението, което изложбата даде на публиката, и по тази причина взех решение това лято да повторя прекарването. Впуснах се в търсене на нови фотографски съкровища. Така открих превъзходната работа на Матю Брукс, американски портретист, чиято сензитивност и взор към телата на танцьорите ме развълнува мощно. Неговата добрина и поверителност акцентират хубостта и дисциплината на моделите му. Един от фрагментите демонстрира балетиста Юго Маршан в полет. Тялото му показва независимост, мощ и прелест, реализирани след години труд и жертви в името на този краткотраен, само че идеален миг. Затова и новата галерия се назовава „ Полет “.
Сините очи на Жули проблясват на меката слънчева светлина в Париж, до момента в който си спомня: „ Преди няколко години с майка ми гледахме кино лентата „ Били Елиът “. Много мощно я развълнува финалът. Сподели ми, че е претърпяла още веднъж пристрастеността към изкуството си и че в действителност точно този скок, този полет, тази независимост е нещото, което постоянно е преследвала, без в никакъв случай ясно да го е дефинирала. Това беше доста хубав и мощен миг “.
Селекцията не е затруднила Жули, макар многото фотоси, от които е трябвало да избира. „ Има и доста други красиви фотографии. Като да вземем за пример онази, която Жил Тапи е направил на брачната половинка си Силви Гийем – за мен най-великата танцьорка на всички времена. Включени са фотографии на Робер Доано, както и една красива фотография на Мерилин Монро, уловена да танцува в градината си, от нейния другар Сам Шоу.
Чистотата на този миг, безгрижието и грацията на Мерилин не стопират да ме трогват. Както и превъзходните фотоси на Мария Хелена Бък-ли, фотограф в Парижката опера, привилегирована да бъде очевидец на красивия полет на великата балерина Полина Семьонова. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




