Галъп интернешънъл“ е вече 30 години тук. По този повод

„ Галъп интернешънъл “ е към този момент 30 години тук. По този мотив в книжарниците на „ Сиела “ излиза и особено издание. Заглавието на джобното томче е

В първата част на книжката са оповестени за пръв път мемоари на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за българските политици и публичното мнение.

Втората част е занимателен преглед на Първан Симеонов с много любопитни графики за последните 30 години.

А в третата част са гласовете на Иван Кръстев, Даниел Вълчев, Георги Лозанов, Бойко Василев, Владимир Йончев, Петър-Емил Митев, Марчела Абрашева, Мила Николова, Деян Деянов, Борис Попиванов, Юлиана Гальова, Яница Петкова, Светлин Тачев.

Книгата има и британско обобщение, а специфичната корица е с шаржа на Христо Комарницки. Предлагаме ви и една любопитна и трагична част от книгата – детайл от спомените на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В своята част от книгата двамата описват по кое време българските политици направиха огромни неточности от неглижиране на публичното мнение.

Междувременно Тези дни асоциацията празнува и 120-ата годишнина на своя патрон Джордж Галъп.

Откъс от книгата " Галъп интернешънъл: 30 години NON-STOP ":

" Ще стартираме, несъмнено, от най-първия конфликт сред българската власт след 10 ноември 1989 година и публичното мнение. Това е 1990 година, пролетта, по време на Кръглата маса, когато водачите на Българска социалистическа партия бяха безусловно сигурни, че ориста им и ориста на партията им се илюстрира от ориста на другите посткомунистически страни – Полша, Унгария, Чехия и така нататък, където комунистическите партии изрично губеха изборите и надлежно влизаха в нов режим. Проучванията на публичното мнение в България сочеха, че Българска социалистическа партия ще завоюва изборите. Единствената посткомунистическа страна, в която комунистическата партия (макар и преименувана) – самата тя, а не някакъв камуфлаж – на почтени избори ще ги завоюва. Лидерите на Българска социалистическа партия тогава изрично не чуха това. И имаше доста, доста съществени последствия.

Те бяха 100% сигурни и ни споделяха в очите: „ Вие, социолозите, си мислите, че хората ви приказват истината, само че те от боязън ви дават отговор. Ние ще загубим ”. Така цялата тактика на социалистическата партия беше издигната върху загубата и упованието, че Народното събрание ще бъде на Съюз на демократичните сили и надлежно – министър-председателят, цялата изпълнителна власт. И по тази причина те (подобно на Полша) усилваха правата на президента, защото смятаха, че във властта от комунистите ще оцелее единствено той и надлежно му даваха от ден на ден и повече пълномощия – разузнаването, дипломацията, защитата. Идеята им беше той да бъде гарантът за равномерен кротичък преход към народна власт, като не допусне репресии. Но, както добре знаем, социолозите се оказаха прави, а не те. Българска социалистическа партия завоюва почтени избори, макар всички опити да се изкарат тези избори подправени. Имаше случаи на фалшификации, само че те бяха от страна на Съюз на демократичните сили – господин Стоян Ганев тогава май направи едни измами в Пазарджик и това беше единственият потвърден случай. Така цялата тактика на Българска социалистическа партия рухна и това докара до политическата рецесия през лятото на 1990 година, тъй като Българска социалистическа партия се принуди да отстрани президента, с цел да се подели отговорността и властта. Тя смяташе да слезе от власт, а се озова напълно в нея, от което точно последваха пожарът на Партийния дом, свалянето на Петър Младенов и други тежки последици....

По-късно Луканов, с цел да приключим с тематиката (защото той беше един от тези, които не вярваха), още веднъж не послуша публичното мнение. Когато данните от изследванията ни посочваха доста ясно, че той е сатанизиран, че всяко негово изявление, всяка негова интензивност единствено утежнява неговото състояние (а той се усещаше прав и невинен), той продължи да е деен... "

Четете цялата история в „ Галъп интернешънъл “: 30 години NON-STOP “.