Галъп Интернешънъл Болкан проведе изследване на обществените нагласипо една от

„ Галъп Интернешънъл Болкан " организира проучване на публичните настройки
по една от най-трудните и чувствителни тематики в българското общество -
насилието. Специален фокус е подложен върху насилието сред деца.
Социологическите данни демонстрират, че обществото разпознава няколко
съществени аргументи за този обезпокоителен феномен. Сред тях се открояват: неналичието
на внимание в фамилията, въздействието на приятелския кръг, ролята на
обществените мрежи и въздействието на учебната среда.

Семейството като главен фактор

Липсата на внимание в фамилията се откроява изрично от останалите
аргументи - по този начин са дали отговор 41,2% от интервюираните. За българското
общество фамилията обичайно е възприемано като основата на
възпитанието и сигурността на личността. Именно по тази причина мнозина считат,
че точно в фамилната среда се коренят главните проблеми, които водят
до девиантно и нападателно държание измежду подрастващите.

Влиянието на приятелите и обществените мрежи

На последващо място, съвсем с изравнени проценти, обществото показва неприятната
другарска среда (15,5%) и обществените мрежи (15,1%) като основни
аргументи за насилието. В актуалния живот приятелите и цифровите
информационни платформи в забележителна степен моделират полезностите и
визиите на подрастващите отвън фамилията.

Затова обществото отдава изключително значение на тези два фактора.
Родителите би трябвало да демонстрират засилено внимание както към приятелския
кръг на децата си, по този начин и към метода, по който те поддържат връзка в обществените
мрежи. Това изисква освен наблюдаване, само че и насърчаване на прочувствена
сензитивност и схващане към онлайн средата на подрастващите.

Училище и обучение

За 9,2% има неналичия на образование в образователна среда. Тези дефицити би трябвало да
се компенсират с дейна връзка сред родители, деца и учебно заведение.
Образованието има съществена функционалност да приготвя подрастващите за
провокациите в живота и метода по който да се свързваме с
другите.

Интернет и претърпяното принуждение

9% от интервюираните виждат казуса в интернет като цяло - в
осведомителното пространство отвън обществените мрежи. Там постоянно
изобилства от наличие, наситено с принуждение и подправени послания, към
които децата и младежите са изключително уязвими.

Освен това 5,4% от запитаните показват претърпяното принуждение като причина
за агресивното държание при децата. Изразът „ насилието ражда принуждение " е
изключително годен в подтекста на детската експанзия. Всяко дете, претърпяло
или станало очевидец на принуждение, в случай че не получи навременна прочувствена
поддръжка, има огромна възможност в бъдеще единствено да прояви експанзия или да
стане жертва на сходни дейности.

Психичното страдалчество - подценяван, само че значим фактор

Интересен е фактът, че 2,8% от интервюираните разпознават психологичното
страдалчество като причина за агресивното държание. Макар процентът да е
невисок, той демонстрира избрана сензитивност на обществото към тематиката за
психологичното здраве. Практиката демонстрира, че когато сходни проблеми не
бъдат разпознати в точния момент или се неглижират, това може да докара до
съществени последствия, в това число и прояви на принуждение. За страдание, за
такива случаи обществото постоянно схваща едвам постфактум.

Анализът по полови разлики също разкрива забавни трендове.

• 43,3% от дамите показват неналичието на фамилна среда като съществена
причина, до момента в който измежду мъжете този дял е 39%. Вероятно обяснението се крие
в това, че мъжете по-трудно признават съществуването на недостиг на внимание в
фамилията. В обичайното българско семейство дамата постоянно носи
главната отговорност за грижата, вниманието и прочувствената връзка,
до момента в който мъжът се възприема като знак на реда и дисциплината.
• 17,2% от дамите акцентират неприятната другарска среда като водещ фактор,
до момента в който измежду мъжете този % е 13,2%.
• По отношение на обществените мрежи, мненията на двата пола са съвсем
идентични - 15,7% при мъжете и 14,8% при дамите.
• 12% от мъжете считат, че неналичието на образование в учебно заведение е съществена
причина, до момента в който единствено 6,7% от дамите споделят това мнение.
• В групата на показалите интернет като главен фактор попадат 9,9% от
мъжете и 8,1% от дамите.
• Повече мъже (6,4%) в сравнение с дами (4,5%) виждат претърпяното принуждение
като причина за детската експанзия.
• От друга страна, 3,4% от дамите считат, че психологичното страдалчество е
основен фактор, до момента в който измежду мъжете този дял е 2,1%.

Изследването на „ Галъп Интернешънъл Болкан " демонстрира, че българското
общество е мощно сензитивно към тематиката за детската експанзия. Налице е
осъзнаване, че насилието не поражда изолирано и непринудено, а е резултат
от комплицирана композиция сред фамилни, обществени и психологични фактори.
Ограничаването и превъзмогването на този обезпокоителен феномен изисква
сложни старания от страна на жителите, просветителните и държавните
институции.


ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Метод на регистрация на данните: Стандартизирано персонално изявление вид
face-to-face с регистрация на данни посредством таблети (TAPI - Tablet-assisted
personal interviewing)

Обем на извадката: 904 изявленията с пълнолетни жители на България.
Метод на образуване на извадката: Квотна извадка, образувана по признаците
възраст, пол, обучение и вид на обитаемото място.

Теренна активност: 1 октомври-14 октомври 2025 година

Представителност: Национално представително за пълнолетното население на
страната. Проучването възпроизвежда структурата на популацията следните
демографски признаци: пол, възраст, обучение, вид обитаемо място.
Максималната статистическа неточност е ±3.5 % за 50 % дял за главната
извадка при 95% гаранционна възможност.

Изследването е част самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп
интернешънъл болкан " и е финансирано със лични средства.