Намериха гигантска „стена“ от галактики простираща се във Вселената
Галактиките не са просто инцидентно разпръснати в разширяваща се празнина на Вселената. Колкото по-внимателно учените гледат и изследват космоса, толкоз повече виждат, че има структури – някои от които са необозримо големи групировки и групи от галактики, които са гравитационно свързани между тях.
Подобна конструкция беше преди малко открита, извиваща се през южния борд на небето и представляваща исполин, обхващащ големи 1,37 милиарда светлинни години от единия си край до другия. Откривателите му са го нарекли Стената на Южния полюс.
Въпреки че размерът е незабравим – това е една от най-големите структури в космоса, които в миналото е виждана, учените към този момент знаят тъкмо каква е Стената на Южния полюс. Това е галактическа нишка, голямо образувание от галактики, което прави граница сред празните пространства в космоса, които дружно образуват галактическата мрежа. Затова са го нарекли стена.
Известни са и други, даже по-големи такива стени. Най-голямата е Великата стена на Херкулес-Корона Бореалис, която обгръща 9,7 милиарда светлинни години. Но Южната полюсна стена е специфична, защото е извънредно покрай нашата вселена, Млечен път, ситуирана единствено на 500 милиона светлинни години. С други думи, това е най-масивната конструкция, която сме виждали толкоз близо.
Досега по този начин наречената „ зона на отбягване “ е скривала толкоз дейно Южната полюсна стена, по тази причина е забавно да се знае, по какъв начин астрономите са я разкрили в този момент? Отговорът на този въпрос е малко по-сложен, само че в основата си зависи от това по какъв начин галактиките се движат по небето.
Екип от откриватели, управителен от космографа Даниел Помареде от университета Париж-Сакла, употребява база данни, наречена Cosmicflows-3, която съдържа калкулации на дистанции до близо 18 000 галактики. Те са открити благодарение на по този начин нареченото „ алено изместване “, което мери какъв брой бързо нещо се отдалечава въз основата на това какъв брой разтегнати са неговите светлинни талази.
Миналата година различен екип от откриватели употребява тази база данни, с цел да пресметна различен параметър, нещо известно като „ особена скорост “, която е скоростта на една вселена при нейното придвижване заради разширението на Вселената.
С тези два параметъра екипът може да пресметна придвижванията на галактиките една по отношение на друга – и тези придвижвания разкриват гравитационното въздействие на доста по-голяма маса. С помощта на логаритми екипът съумява да употребява придвижванията, с цел да картографира в три измерения разпределението на материала в Стената на Южния полюс.
Най-плътният сектор се намира над Южния полюс – тази част е правата, която е на 500 милиона светлинни години от нас. След това тя се извива на север и към нас, настъпвайки в границите на 300 милиона светлинни години от Млечния път.
По продължение на кривата, галактиките се движат към скупчването на Южния полюс; и оттова те се придвижват към друга гигантска конструкция, на суперклъстъра Superplelus Shapley Supercluster, намиращ се на 650 милиона светлинни години.
Тъй като има елементи от Южната полюсна стена, които не са забележими, допустимо е структурата да е даже по-голяма, в сравнение с може да се каже в този миг. Но можем да сме сигурни, че астрономите търсят способи да схванат действителната картина.
От една страна, това може да има забавни космологични последствия, влияещи върху скоростта на разширение на Вселената. Това може или не може да играе роля в напрежението на Хъбъл, разликата сред скоростта на разширение на Вселената в този момент и скоростта на разширение на ранната Вселена.
Новото изследване може също да помогне да се разбере еволюцията на локалното кътче на космоса, което включва Ланиакеа, свръхклъстер на галактики, към които принадлежи и Млечният път, също открит от Помариде и неговите сътрудници (ръководен от Брент Тъли от Университета на Хавай в Маноа) през 2014г.
Това е превъзходно изобретение и нямаме самообладание да забележим какво още ще разкрие.
