Галактиката, за която се предполагаше, че е лишена от тъмна

Галактиката, за която се предполагаше, че е лишена от тъмна материя, в действителност може да е цялостна с нея.
И още по-парадоксално, това може да значи, че тъмната материя не съществува.

Още през март екип от астрофизици разгласява в списание Nature публикация, в която се твърди, че са разкрили вселена, в която липсва тъмна материя – хипотетична форма на невидима материя, която наподобява че упражнява гравитационно притегляне, без да взаимодейства със светлината.

Учените са предположили съществуването на тази странна материя, с цел да обяснят един също толкоз чудноват феномен: Въз основа на светлината, която астрономите могат да видят с телескопите си, вселената се държи като да има доста повече маса и затова доста по-голяма гравитационна мощ от плануваната в теорията на Алберт Айнщайн, основана на това, което можем да забележим.

Статията в Nature беше огромна вест. Това беше първият подобен обект, открит в миналото във Вселената, съгласно създателите. Нещо повече, наподобява че откритието нанесе гибелен удар на различна доктрина, обясняваща странността на вселената: В тази доктрина самата гравитация просто работи малко по-различно, в сравнение с множеството физици (и Айнщайн) мислеха. Ако гравитацията е малко по-различна, в сравнение с допускат уравненията на Айнщайн, тогава тя би трябвало да бъде друга на всички места във Вселената – в това число в тази вселена, която наподобява без тъмна материя, а освен на някои места.

Сега обаче, различен екип от физици е разгласил публикация в изданието аrXiv, като твърди, че тази вселена работи, сякаш има тъмна материя в края на краищата. Ако е правилно, това би означавало, че водещата опция на тъмната материя може и да е истина.

Досега обаче, новият документ оповестен в аrXiv към момента не е рецензиран от други учени, а създателите на публикацията в мартенския брой на Nature не са съгласни със заключенията на създателите разгласили в arXiv.
Оригиналната публикация от март основаваше зашеметяващата си рекламация за съществуването на вселена без тъмна материя на пътя, по който се реалокират клъстери от звезди през тънката, дифузна вселена, наречена NGC1052-DF2: Изглежда, че те се движат тъкмо със скоростта, която Айнщайн е открил в „ Общата доктрина на относителността “, въз основа на забележимата материя (т.е. по-бавно, в сравнение с в случай че галактиката съдържаше тъмна материя).

Тази нова публикация на arXiv предлага друго: Първо, създателите показват, че NGC1052-DF2 към този момент е открита още през 1976 година и преди този момент е била посочена с три разнообразни имена: KKSG04, PGC3097693 и [KKS2000] 04.
След това, употребявайки тези имена и намирайки всички налични данни за галактиката, откривателите настояват, че сътрудниците им, разгласили публикацията от март, просто не са пресметнали вярно дистанцията сред тази вселена и Земята. Това значи, че галактиката евентуално е доста по-близо до нас, в сравнение с считат създателите на първичната публикация.

Астрономите пресмятат масата на галактиките въз основа на яркостта и дистанцията на обектите. Ако изследваната в публикацията вселена е по-близо до Земята, в сравнение с се смяташе до момента, тогава нейното затъмнение значи, че тя също е с доста по-малка маса, в сравнение с считат откривателите. И при новата изчислена, по-лека маса всички останали характерности на галактиката са доста по-смислени, настояват създателите на новата публикация. Кълбовидните звездни клъстери не се движат постепенно, а те се движат с естествената скорост за доста лека вселена, споделят създателите в arXiv.

Питър ван Докум, астрофизик в Университета Йейл и водещ създател на публикацията от месец март в Nature обаче декларира, че новият разбор на ArXiv е повърхностен и непълен.

„ Измерването на основното разстояние идва от данните на галактическия телескоп Хъбъл и наподобява, че те са го тълкували неправилно. Аргументът е малко механически, само че всъщност те са объркали вариациите на пикселите на обособените звезди. Ако NGC1052-DF2 бяха толкоз близо, колкото настояват, тогава резолюцията на галактиката ще демонстрира море от обособени звезди, само че това не е по този начин, Ван Докум споделя в мейл до изданието Live Science.

Въпреки това, Игнасио Трухийо, астрофизик в Института за астрофизика на Канарските острови и водещ създател на новата публикация в arXiv декларира, че той и сътрудниците му държат на в началото оповестените си данни. Много от обособените звезди могат да се видят в изображенията на вселена NGC1052-DF2, когато контрастът се трансформира в изображенията, сподели Трухийо също в мейл, изпратен до изданието Live Science.

Освен това „ нашият отчет освен употребява критерии за оценка на дистанцията до галактиката, само че и пет разнообразни (и изцяло независими) метода и всички те демонстрират близки данни “, споделя той.

Има нещо по-дълбоко тук, в сравнение с спор за скоростта на придвижване на дребна далечна вселена. Става въпрос за самото битие на тъмната материя. Изследователите, които настояват, че NGC1052-DF2 (или DF2 за кратко) не съдържат тъмна материя, считат  това за доказателство, че тъмната материя фактически съществува във Вселената. Спомнете си, че при различната доктрина, гравитацията се държи по друг метод на всички места.

Поне от 80-те години на предишния век, група астрофизици настояват, че цялата концепция за тъмната материя е погрешна, оповестява „ Live Science “ през март. Предложението за тъмната материя е всъщност концепция, която няма по какъв начин да се тества и да се потвърди, настояват тези учени. Изследователите са виждали единствено някои индиректни доказателства за тъмната материя, в допълнение към привличането на далечни звезди и галактики, те в никакъв случай не са показали директно съществуването й, настояват скептиците.

Повечето скептици във връзка на тъмната материя се интересуват от различната доктрина, при която гравитацията е малко по-сложна. Наречена „ Модифицирана Нютонова Динамика („ Modified Newtonian Dynamics “ – MOND), теорията предлага набор от промени в законите на физиката при космически мащаби, които отстраняват нуждата от съществуването на тъмна материя. Ако същинските закони на гравитацията са малко по-различни от тези, които са разказани понастоящем в учебниците по физика, тези учени настояват, че може би тъмната материя не е належащо да изяснява държанието на Вселената.

Когато публикацията за NGC1052-DF2 излезе през март, тя беше показана като гибелен удар против MOND. Намирането на една вселена без тъмна материя не опровергава съществуването на тъмна материя, тъкмо както пустинята не опровергава съществуването на езера. Но при MOND не е така; в случай че променените физически закони са действителни, те би трябвало да важат и работят в цялата Вселена. С други думи, в случай че една вселена следва не-MOND законите на физиката, без въздействието на тъмната материя, тогава MOND не може да бъде истина.

Поради тази причина DF2 „ наподобява на пръв взор, че е нов гвоздей в ковчега на MOND “, сподели астрофизикът Кетрин Зурек от Националната лаборатория „ Лорънс Бъркли “ в Калифорния, която не е създател на нито една от двете публикации. Всъщност нейната реакция е като тази на множеството физици. Но въпреки всичко не на всички.

Стейси МакГог, астрофизик в университета „ Кеш Уестърн “ в Охайо, която работи по тъмната материя и MOND, е скептична. В изявление през април, МакГог сподели за Live Science, че при изказванията за DF2 не е регистриран „ външния полеви резултат “, който би пристигнал от въздействието на огромна близка вселена върху държанието на DF2. Така тя в действителност допуска, че MOND теорията не е понесла удара, за който някои приказват.

Тя декларира също по този начин, че изказванията за DF2 се основават на някои съмнителни статистически данни. Изследователите са измерили скоростта на единствено 10 обекта в галактиката, с цел да изчислят общата скорост на DF2, като изключват един обект, който се държи доста друго от останалите. МакГог споделя, че изключването на аномалии от време на време е рационално, само че в този случай изчисленията демонстрират, че включването на този доста друг обект трансформира фрапантно заключенията на отчета. При изгубването на обекта галактиката е несъвместима с MOND. С обекта, включен в изчисленията, цялата вселена наподобява доста по-нормална, сподели Макгог.

Сега, с тази нова публикация в arXiv, която към момента не е рецензирана от други учени, се дават нови причини против галактиката без тъмна материя, както и против самото битие на тъмната материя. Тази публикация обаче, подтиква спомагателни контра-аргументи. Изобщо сагата за тъмната материя продължава и се ожесточава.

Първоначално оповестено в Live Science.