Гълъб Донев е скучен човек - без да искаме с

Гълъб Донев е отегчителен човек - без да желаеме с това да го обидим.

Такъв е имиджът, който самичък си е построил за повече от 20 години в държавната администрация - еднообразен, неутрален, претенциозен и обичайно изчерпателен в ресора си. Военното обучение в годините на Народна република България му проличава даже по стойката.

Служебният министър председател може да приказва с часове за методиките на пресмятане на пенсиите, стажа и средномесечния застрахователен приход, ТРЗ и безвредни условия на работата в предприятието (за последното е писал хартиен наръчник).

Това, което Гълъб Донев органично не умее, е да пленява мозъците и сърцата на нацията с ораторско майсторство.

Единствената " крилата " фраза за новия длъжностен министър председател беше създадена от майстора на късия роман Бойко Борисов: " Нали знаете по какъв начин Гълъб прави бюджет? Перо по перо ".

Неудобството настъпи сега, в който някой окуражен PR реши да натренира служебния министър председател като изкуствен интелект за политически клишета.

Встъпителната му тирада стартира с мотивационни откровения от вида на " Не изгубвам равновесие от високото " и " Ние не сме Б тим в ръководството на страната ".

Ден откакто встъпи в служба, Донев стартира да кълне предшествениците си за " хаоса и разрухата " в енергетиката, без да отговори на нито един журналистически въпрос на незабавно свикания брифинг.

Накрая се стигна до старателно репетираното му заяждане с Кирил Петков, около който министър председателят съумя да обиди и протестиращите против газовата му политика: " Държавата не се управлява с хаштагове, а с членове и алинеи ". Репликата беше " спусната " в следена среда, в която медиите могат единствено да снимат, само че не и да питат, а съперниците не участват.

В неналичието на харизма няма нищо неприятно - само че има нещо извънредно досадно и неудобно в неналичието на достоверност.

Гълъб Донев в никакъв случай не е бил партиен рупор, в никакъв случай не се е борил за изборна позиция, в никакъв случай не се е опитвал да накара един стадион хора да замълчат, с цел да го изслушат. Ако до момента служебният министър председател се стараеше да стои в експертна роля, внезапно стартира да чете изразително нечии непознати речи.

Гълъб Донев не е - и евентуално в никакъв случай не е желал да бъде - Кирил Петков, който влезе във властта с протестен афиш и я напусна с мегафон в ръка на площада. Вярно е, че Петков съумя да сътвори задоволително лапсуси, с цел да изпълни речите на Десислава Атанасова и Мустафа Карадайъ до пенсионирането им, обаче също толкоз правилно е, че никой не може да си спомни една дума от изявленията на Донев като вицепремиер пред 46 Народното събрание. А тогава депутатите нямаха по-смислени занимания от това да препитват служебните министри.

Колкото до еднопосочната връзка, в която представителят самичък си ръкопляска пред огледалото, тя също не е трик за хвалба.

Започна още с Бойко Борисов, който прекарваше повече време пред камерата на PR-а си в джипката, в сравнение с в Народното събрание. Слави Трифонов също експлоатира до неуместни измерения общуването в жанр " Когато беседваме, ти ще мълчиш ".

Дори Румен Радев се научи какъв брой елементарно може да " нахрани публицистите " с няколко бързи реплики пред камерите по време на командировки, без да се подлага на действителен медиен надзор.

Последното изявление онлайн с президента е от май 2021 година пред БНР (без да броим единствения спор против Анастас Герджиков) - в това време се смениха четири държавни управления, като три от тях са на Радев.

Държавата не се ръководи с хаштагове, само че все по-често наподобява като да се ръководи по сюжет.

Във всяко последващо деяние хористите стават солисти, а третият шубрак отляво внезапно оживява и стартира да дава ум на публиката.

Метаморфозата на " скучния " Стефан Янев приключи с неочакваната му поддръжка за военната експанзия на Путин. Не знаем какво е писано за края на мандата на Гълъб Донев, само че дотук си заслужава митингите на хаштаговете.