ЕКСКЛУЗИВНО Аз съм социопат и знаех, че нещо не е наред на седемгодишна възраст... след като се забавлявах да намушкам дете в главата с молив
Gagne на осем години, към времето на случай с пронизване
Всичко, което знаех, беше, че ми харесва да върша неща, които ме карат да усещам нещо, да усещам каквото и да било. Беше по-добре от нищо.
Взимах раници от учебно заведение. Дори не ги желаех и съвсем постоянно най-после ги връщах. Когато видях оставена без контрол раница, я взех. Нямаше значение къде е или чий е, значимото беше вземането. Да върша нещо, което знаех, че не е „ вярно “, беше методът, по който освобождавах напрежението, по какъв начин се тласнах, с цел да упорствувам на апатията си.
След известно време, все пак спря да работи. Независимо какъв брой торби взех, към този момент не можех да генерирам това разтърсване. Не усетих нищо. И нищожеството, което бях почнал да виждам, направи желанието ми да върша неприятни неща по-крайно.
Това беше моето положение на мозъка последния път, когато видях Сид,...
Прочетете целия текст »
