Истината и Свободата вървят ръка за ръка - ГАД СААД
Гад Саад е роден през 1964 година в Бейрут, Ливан, в еврейско семейство, което бяга в Квебек, Канада, през октомври 1975 година, с цел да се избави от Гражданската война в Ливан.
Той е професор в университета в Конкордия по еволюционни поведенчески науки и дарвинистко ползване, математик и постепенен психолог. Когато не преподава, написа книги или публикации за Psychology Today .
Автор е на четири книги, като последната „ Паразитният разум: по какъв начин заразните хрумвания убиват здравия разсъдък “ се трансформира в бестселър.
Преди няколко дни канадският музикант Нийл Йънг сложи ултиматум на Spotify да изгонят подкастъра Джо Роугън , като съобщи: „ Трябва да изберете – или Джо Роугън, или мен. Не можете да имате и двамата. “ В отговор Spotify смъкнаха музиката на Йънг . Желание Роугън да бъде цензуриран показаха и други музиканти, измежду които и Джони Мичъл .
Представяме ви изявлението на доктор Гад Саад във връзка следващите злостни офанзиви към свободата на словото от неговия YouTube канал, който се радва на повече от 22 милиона зрителски гледания:
ДЖО РОУГЪН СРЕЩУ НИЙЛ ЙЪНГ И ТОМ КРУЗ
По мотив обстановката с подкаста на Джо Роугън и поставения ултиматум от Нийл Йънг – „ или Джо Роугън, или аз “, както и реакцията на Spotify , които вземайки поради финансовия си интерес, поддържаха Роугън , мога да кажа единствено едно:
Много скърбя за теб, Нийл!
Това, което желая да разясня по този мотив, е концепцията, с която се сблъсквам на всички места. Разни хора декларират, че „ това няма нищо общо със свободата на словото, а с това, че Джо Роугън популяризира дезинформация, която предизвиква щета и всеки, който прави това, би трябвало да бъде неразрешен. “
Нека се опитам да ви обясня концепцията за „ Свобода на словото “.
Свободата на словото не е предопределена да си приказваме приятни неща или да сме благи един с различен. И никога не служи за разпространението само на истини.
Целият смисъл на Свободата на словото е, че в случай че си решил да спазваш възвишените епистемологични правила, би трябвало да си кадърен да понасяш неистините и лъжите, (не клеветите, защото клеветите не попадат под правилото за отбрана на свободата на словото).
Но Свободата на словото изцяло включва правото на расистите да бълват нелепостите си. Ето, аз съм евреин и поддържам правото на простаците, отричащи Холокост, да популяризират, грандиозни лъжи – отричането на историческата действителност, че хора са били изтребвани в индустриални мащаби. Въпреки че е документирано и пределно ясно.
Малко неща са толкоз долни от това да отричаш Холокост. Но аз поддържам правото на тези кретени да популяризират такива неистини.
Нека описвам няколко аналогии, с цел да оказа помощ на по-бавните да схванат какво значи „ Свобода на словото “.
Лисенковщината е идея, измислена от Трофим Лисенко (1898-1976), съгласно който законите на генетичното унаследяване са неверни, тъй като не подхождат на марксистката идеология. Така че, той, като шеф на Института по генетика в Съветския съюз, обнародва тази подправена и неправилна позиция. Според него, всеки академик, който се придържа към откритите обстоятелства в науката във връзка с законите на генетиката, е трябвало да бъде изпратен в лагер или затвор. Неговите възгледи водят до гибелта на сред 20 и 30 милиона души, умрели от апетит, защото следването на въпросните възгледи от страната, води до цялостно заличаване на всички аграрни култури.
Идеята, че съществува публично Министерство на истината и че тази истина е прекомерно значима, че да се разреши на други гласове да бъдат чути, е тъкмо злото, което съпътства цялата човешка история. Ако не принадлежиш към избрана вяра, причиняваш щета на обществото и би трябвало да бъдеш обезглавен!
Нека вземем по-прост образец.
Том Круз е глупак. Той е сциентолог, а сциентологията е предизвикала доста щета на доста хора. Той популяризира сциентоложките хрумвания, като да вземем за пример, че психиатрията не е действителна просвета, тъй като не съществува такова нещо като психологично заболяване. Единственото, което би трябвало да правиш, е да спортуваш и да си пиеш витамините. Според него, цялото поле на психиатрията е машинация, тъй че, когато отиде при Опра Уинфри и популяризира това, той популяризира дезинформация. Буквална дезинформация.
Но дано погледнем и от другата страна – психиатрията в действителност е била изпълнена с много измамничество през цялата си история. Въпреки че някои от нещата, пред които са се прекланяли учените в тази просвета (дори Карл Юнг и Зигмунд Фройд), са цялостни нелепости, не сме решили да ги забраним. Нито пък сме решили да забраним тези, които не са съгласни с това, че безусловно всяко психологично разстройство, познато на индивида, се дължи на обстоятелството, че чичо Джони ни е направил нещо, когато сме били дребни, или пък на някакво ceксyално угнетяване в детството. Днес знаем, че това не е истина и в случай че страдате от шизофрения, органично заболяване на мозъка, не е поради шизофренната ви майка, която ви е гушкала прекалено много или пък незадоволително.
Но би трябвало ли да забраним всички хора, които имат вяра в това?
Нека ви дам различен образец – осетопатията, която съставлява терапия посредством допиране с ръце. Тя е част от шарлатанската здравна промишленост. Според нея, в случай че имаш израстък в стомаха, посредством терапия с допиране, лечителят предава сила, която ще го излекува. Разбира се, това е цялостна нелепост.
Трябва ли обаче да забраним на хората да приказват за нея? Ако сте доктор и излъжете пациент, че можете да излекувате рака му с допиране, професионалният етичен кодекс ще ви го забрани. Но концепцията, че би трябвало да забраняваме на хората да разискват хрумвания, които опонират на това, което през днешния ден е признато за истина, е удивително неприятна концепция.
Защото в науката, макар своя строго справедлив свят, нещата се трансформират. Това, което смятахме за истина преди 300 години е просто краткотрайна, условна истина и тя се актуализира. Този саморегулиращ механизъм е вероятен, единствено когато на всички хрумвания и концепции, е разрешено да съществуват. Това е същината на научния способ.
Джо Роугън е подкастър. Не е доктор и не е лекар на науките. В едно свободно общество Джо Роугън има право да заема каквато си желае позиция. Има право да кани каквито си посетители пожелае. И те имат право да приказват каквото си пожелаят. След което, на всички останали хора, им е разрешено да излязат и да ги оборят с по-добри хрумвания, с по-добри доказателства, с по-силни причини.
Естествената мрежа на кумулативни доказателства съставлява разнообразни типове доказателства в огромен времеви интервал, които могат да се открият в множеството човешки култури или биологични типове, чрез разнообразни методологии, всички те сочещи към неопровержима истина.
Аз съм напълно за търсенето на Истината. Но съм напълно и за Свободата.
Защото Истината и Свободата вървят ръка за ръка. Те се нуждаят една от друга, с цел да същестуват и да се развиват.
Всеки един човек, който се поддава на инстинктивното си предпочитание да не разрешава Джо Роугън или който и да било различен, тъй като бил разпространявал дезинформация, е низък глупак, на който му е невероятно да разпознае Свободата, даже в случай че го срита по задника на излизане.
Вижте още: Конгресменът Трой Нелс избави изявлението на Джо Роугън с доктор Робърт Малоун от цензура
