Илия Кожухаров – диригент на габровската индустриална революция
Габрово сигурно един от градовете с вълнуваща история, впечатляващи достижения и не на последно място – хапещ комизъм. Първото известно име на селището идва от далечната 1477-а година – Габрува. Близо до града ще откриете крепостта „ Градище “ а там пък са открити съществено количество златни и медни монети от времето на римски императори като Константин I Велики и Юстин II. Според археолозите Градище може да се счита за късноантична цитадела. Легендата за Габрово споделя мистичната история на Рачо Ковача. Странстващият занаятчия ковач се открил под едно габърово дърво. Историите за възникването на този град са задоволително и биха забавлявали любопитните с години. Не би трябвало да забравяме и поколенията българи, които са имали дребното джобно издание „ Габровски смешки “. С толкоз сериозна история сме уверени, че от Габрово излизат много огромни имена, помогнали освен за облагородяването на града си, само че и за цялата страна.
В поредицата до тук видяхте, както и тази на Време е да обърнем внимание на габровският кмет, давал всичко за просперитета на Габрово. Илия Кожухаров е кметът, за който вестници като „ Северна поща “ пишат:
„ Това несъмнено е младият и деятелен, почитан от всички габровци кмет на града Габрово господин Илия Кожухаров, подпомаган на всички места от своите помощници г-да Хр Хесапчиев и Дим. Балканджиев “.
Статията е във връзка първата габровска мострена галерия. Преди нея, Кожухаров би трябвало да извърви малко по-дълъг път, само че за благополучие го върви дружно с родния си град в сърцето, което разрешава по-късно и неговото сполучливо завръщане.
Роден на 13 ноември 1893-а година в Габрово, Илия Кожухаров проплаква в къщата на Иван Кожухаров (свещеник и учител). През 1912-а година приключва Априловската гимназия. И до момента в който прекарва годините си в проучването на закона, вестите за Балканската война го карат да остави науките и да се върне назад в родината си – тя се нуждае най-вече от него. Сражава се в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34936169
След междусъюзническата война, младият Илия взема решение да остане в България и да приключи право и държавни науки в Софийския университет. През първата международна война може да бъде открит още веднъж като боец в Шуменския батальон. До 1918 година Кожухаров е към този момент офицерски претендент при флота във Варна. Преживял 3 войни, Илия стартира 1919 – 1920 година като правосъден претендент в Търновския областен съд. Следващата година е мирови арбитър в Габрово.
Политическата кариера на този изтъкнат габровец не може да се не помни толкоз елементарно.
За годините си на власт, Илия Кожухаров се стреми да направи живота на своите жители малко по-лек и откакто вижда задоволително съсипия ще избра да гради. Освен благоустройството на града, кметът бързо осъзнава, че силата на Габрово се корени в стопанското и културно развиване. Подобрява неведнъж хигиената в града, работи за по-добро опазване на здравето и се грижи за бедните. Към тях би трябвало да прибавим втора прогимназия „ Неофит Рилски “, земеделско учебно заведение, водноелектрическа централа „ Грамадата “, общинска аптека, назначава се общински доктор и се подрежда лечебница. Кожухаров провежда всички тържества и юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай 50-годишнината на Априловската гимназия, Илия Кожухаров афишира решението на Общинския съвет и прави Райчо Каролев почетен жител на Габрово. Райчо Каролев е повода да има монумент на Васил Априлов в същата гимназия..
Снимка: By Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78920253
След 5 години ще се организира и Първата габровска мострена галерия. Вестниците ще възхваляват неговото име и ще показват Габрово като „ Първи български промишлен център “. Кожухаров желае да притегли оптимален брой хора и по тази причина в разнообразни издания припомня, че всеки клиент ще пътува с 50% понижение към града. Повече от 205 родни компании, разграничени в 35 сектора ще покажат своя труд. Всичко това се случва, до момента в който кметът на Габрово е единствено на 34 години.
Успехите не завършват до тук. Неговият гений и родолюбие са видяни и в идващите години ще заема постове на основен секретар на Министерството на вътрешните работи и националното здраве, по-късно ще бъде министър на правораздаването (привлечен като самостоятелен специалист в областта), министър на търговията, индустрията и труда. През 1941 година е назначен за първи регионален шеф на възвърнатата в рамките на България Беломорска област.
Кожухаров губи доживотно правото да практикува специалността си на юрист. От 1956 до 1965 година, когато се пенсионира, ръководи почивната станция на Синода „ Момин проход “. Обявен е приживе за Почетен жител на Габрово през 1993 година. Умира на 12 юни, идната година на възраст от 100 години. Илия Кожухаров е заровен с почести в родния си град Габрово. Освен всички индустриални заслуги, този човек е виновен и за водоснабдяването на града.
