Габрово е един особено специален град, който може да се

Габрово е един изключително специфичен град, който може да се гордее със своите възрожденци – преди и след освобождението, тук можем да открием персони, които се стремят освен за независимост, само че по-късно и за запазването ѝ. Пенчо Семов е единствено един от хората, който може да подари 300 000 златни лв., с цел да може да закупи лобисти, които да наклонят везните в вярната посока, с цел да може България да продължи да съществува и да резервира границите и хората си, най-малко до колкото това е допустимо, в противоположен случай ще би трябвало да си представим ориста на Германия по същото време.

На 13 май 1844 година в Габрово проплаква едно дете, което ще направи една доста сигурна стъпка към свободата – такава, каквато доста други не са съумели да реализират. Неговото име е улица в София, само че освен и има причина. До края на живота си, като Цанко не съумява да стигне даже Христовата възраст, българският бунтовник ще направи това, за което доста други са можели единствено да си мечтаят. Цанко има родствени връзки с Васил Априлов по бащина линия. След като приключва Габровското класно учебно заведение, учи в Робърт Колеж и е един от огромните познавачи на османското право. Не след дълго е поканен за член на Габровския казалийски съд, превел е на български Наполеоновия кодекс от турски и гръцки, с цел да може да бъде прочут на всички.

Около 1875 година Цанко към този момент е покорен от концепцията за въстание, в Херцеговина се водят доста съществени борби на християните против османската власт, Стара Загора към този момент е обляна в кръв, освен това изключително грубо, с цел да може да се изпрати ясно известие, че при желанието да се повторят сходни дейности, изрично ще има същото наказване. Изкуството на дипломацията демонстрира, че преди да се посегне към оръжието, би трябвало да са изчерпани всички благоприятни условия за спокойно решение на казуса. Самият Цанко знаел, че в случай че ситуацията не се усъвършенства, неговите съграждани няма да имат спънки да посегнат към оръжието си и да покачат доста експанзията. По тази причина сяда и написа писмо до султана, като доста от неговите съграждани го поддържат, приказва се за промени, приказва се за по-сериозна независимост и обикновено право за живот.

Впрочем Цанко основава цяла стратегия с промени и има вяра, че в случай че всичко това се извърши, няма да се стигне до кръвопролития. Свободата се изковава с оръжие, само че тъкмо в този миг има доста по-висши идеали като запазването на живота и той го е знае. В предложенията му участват хрумвания като подмяна на налога „ бедел “, заплащан от българите за издържането на войската, която би трябвало да ги пази, в подмяна се предложило въвеждането на постоянна военна работа и за самите тях. Досещате се в каква опасност ще се трансфорат българите, в случай че имат военните знания и знаят по какъв начин тъкмо да боравят с инструментите на войната. Да продължи да съществува образователната система за другите етноси, да се признае и българският език като втори формален. Дюстабанов има визията за една Австро-Унгария на Балканите и показва доста ясно, че при въвеждането на тази промяна, нито една велика мощ няма да има предпочитание и вкус да се меси в политиката на Османската империя.

Както се досещаме, отговор на всичко това липсва, а и сме достигнали времето, в което същата империя продължава да се влачи с последни сили към своята крах. Авторитетът на габровеца отваря доста порти, той е почитан от българи и турци в региона. Най-накрая е поканен от революционния комитет да оглави въстанието в Габрово. Поканата е неофициална и изключително специфична, тъй като всеки е вярвал точно в него. Дюстабанов помислил, усмихнал се и им дал отговор:

„ Оставили сте ми два пътя. Първият е да отида и да ви предам; тогава ще бъда дважди по-зачитан и трижди по-богат. Вторият – да дойда с вас и да изгубя главата си. Идвам с вас. “.

След като към този момент знаел, че неговата промяна не можела да се случи, той нямал различен избор. Истината е, че когато интелектуалците посегнат към оръжието, когато те към този момент не виждат различен метод, тогава целият пъкъл се отваря. А Дюстабанов е тъкмо подобен. Владее турски, френски, има знания и в британския език. Той е основател на мъжки интернат в бащината си къща и работил изцяло гратис, с цел да даде обучение на дребните. Историята на Априлското въстание е известна на мнозина, а ориста на Дюстабанов е ясна, по време на сраженията е ранен в лакътя и се пробва да избяга, само че е хванат на 16 май 1876 година и изправен пред съда.

Само месец по-късно е обесен, като никой не подозира в какъв тъкмо страдалец ще се трансформира и какво ще значи неговата гибел за  всички останали. Има единствено една детайлност, когато се опитате да влезете в спор с човек като него, би трябвало да бъдете готови за един финален интелектуален удар, тъй като наказаният на гибел имал право на дума, а откакто познава толкоз добре османското право, той ще го употребява против самите му основатели, освен това като най-висша форма на триумф. Пред съда излиза с раздробена ръка, само че при единственото рандеву с майка си, вади кост от нея, с цел да може да бъде заровена и Дюстабанов да има гроб.

За разлика от доста други, той е единственият човек, който не е бил изтезаван. Може да се счита, че неговите съдници даже се страхували от него, тъй като за първи път разбирали, че против тях не стои следващият бандит, а човек с изключителни познания, който разполага с изключителни декламаторски благоприятни условия. Най-накрая го питат с какъв ум е тръгнал да се бори с една могъща империя и за какво е повел шепа хора в самоубийствена задача. Дюстабанов дава отговор по този начин:

„ Аз зная доста добре, че царството ви е огромно, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със мощ ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието вие ще нападнете и почтените и мирни поданици и ще извършите зверства. Нашата цел впрочем не беше да ви надвием със мощ, само че да ви предизвикаме и да извършите зверства, които към този момент направихте пребогато и с помощта на което се компрометирахте, а тая наша цел е достигната към този момент. Бъдете затова известни, че ние победихме.

Вие като изгорихте толкоз къщи и села на мирните българи, като изклахте толкоз почтени старици, бабички, дами и деца, като разорихте толкоз църкви и учебни заведения, би трябвало да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще пристигна да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Вие издадохте Хатишерифа и не го извършите, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християни и тях не дадохте. Мислите си, че все с неистина ще я карате! Европа  се насити на лъжите ви и към този момент не ви има вяра. Вашата се свърши към този момент. Европа, както споделих, ще ви изпъди оттука. “

След тези думи, цитира османския закон, който гласи, че би трябвало да бъде обществено обесен, оставяйки съда без право даже да назначи присъда. Дюстабанов се осъжда самичък пред погледите на мнозина. Какво може да се чака от човек, който е дал решенията на същата велика мощ? Да стои и да става очевидец на зверствата? Едва ли. На 15 юни 1876 година Дюстабанов не желае причестяване и молитва от духовник, раздава всичките си пари, които е имал в себе си на вдовици и небогати, не се тормози да се качи на бесилката, прави го с най-голямо наслаждение, като че ли е извършил своята единствена задача.

Самият страдалец изискал да бъде обесен в Търново, с цел да бъде по-празнично за душманите. Освен това би трябвало да признаем, че това  е човек с визия и концепция, която да спести толкоз доста животи, може би ще видим какъв брой пъти ще се повтори неговата концепция за задържането на мира в следствие, само че ориста на българинът е ясна, ненужно е да споделяме, че той се е трансформирал в страдалец, който не може да бъде пропуснат и неговото място е измежду всички останали, борещи се в това свещено дело.

Снимки: Wikipedia