Сестри Стоеви: Олимпиадата ти дава неизживени емоции, ще се борим за медалите в Париж
Габриела и Стефани Стоеви са две от най-успешните спортистки в България през последните години и нямат потребност от в допълнение показване. Те имат участия на Летните олимпийски игри през 2016-а и 2020-а година, като двете печелят дружно златните медали на Европейските игри през 2015-а и 2023-а година в бадминтона, както и три златни оценки от Европейски шампионати през 2018-а, 2021-а и 2022-а година. Имат и два сребърни медала от шампионатите на Стария континент през 2017-а и 2024-а година.
Сега двете сестри дадоха особено изявление за в навечерието на Олимпийските игри в Париж, в което описаха за своята подготовка за огромния конгрес, упованията и задачите си. Те споделиха също кои са били най-тежките и най-хубавите моменти през кариерата им досега.
- Казвам здравей на две от най-успешните състезателки по бадминтон за България – Габриела и Стефани Стоеви! Как сте, девойки?
„ В момента сме добре, стартира нашата подготовка за Олимпийските игри. Предстои ни отборно състезание и малко по малко ще се подготвим за идната Олимпиада “, стартира Стефани.
„ Да, сега сме в предварителен интервал, надяваме се да успеем да сме в темп за Олимпиадата и да покажем в действителност на това, което сме способни, там “, добави Габриела.
- Ще Ви върна в детските Ви години – по какъв начин изобщо стартира концепцията да се занимавате с бадминтон?
„ Идеята стартира около една наша обща другарка. Тя тренираше бадминтон и ми сподели: „ Айде, идвай с мен в залата “. Аз споделих „ Добре “, на всичко се съгласявах, който ми кае нещо и аз незабавно тръгвах. И около мен я дръпнах и сестра ми “, показа Стефани.
„ Да, аз упражнявах три години спортни танци и един с майка ми отидохме да платим таксата в залата и треньорът тогава ми сподели: „ Айде, няма ли и теб да те взимаме да играеш? “. И до ден сегашен няма да не помни моя отговор: „ Какъв е този спорт? Кракът ми повече няма да стъпи! “. Ето - 23 по-късно не излизам от тази зала (смее се) “, сподели Габриела.
- Ти имаше ли увлечение към други спортове и изобщо пробвала ли си други спортове?
„ Не съм пробвала други. Баба ми ме записа на тенис, само че по този начин и не отидох на тренировки и към този момент около бадминтона родителите ни споделиха, че това ще бъде последният спорт, който практикуваме. Ако се развием добре, си продължаваме. Ако не – към този момент се фокусираме върху учението. Явно сме се захванали добре и гледаме по какъв начин сме се развили “, описа Стефани.
- Какви деца бяха Габриела и Стефани?
„ Много щури (смеят се)! Много занимателни, непрекъснато играеха пред блока и не желаеха да се прибират във у дома, даже когато ставаше доста късно и мрачно на открито, те желаеха непрекъснато да са долу “, съобщи Стефани.
„ Много им се играеше на открито “, добави Габриела.
- Имате ли някоя по-интересна и занимателна история, която бихте ни споделили?
„ Забавна история си припомням като дребни, че си имахме наша група. Бяхме четири девойки, плюс нашата другарка, която ни възпламени по бадминтона. Точното име не помня по какъв начин беше на групата, само че ние бяхме певици правехме концерти на бабите от блока “, показа Стефани.
„ Мисля, че се водихме като „ Малките пантери “, добави Габриела.
- Спомняте ли първия Ви треньор по бадминтон и какво най-много Ви даде той?
„ Първият ни треньор по бадминтон беше в началното ни учебно заведение – Петър Желев. Много ни оказа помощ, насърчаваше ни да го вършим “, стартира Габриела.
„ Винаги ни събираше във физкултурния салон в учебно заведение и около него и Иван Колешев работиха с нас, когато бяхме дребни, в началните ни стъпки в бадминтона “, сподели Стефани.
„ Вече по-нататък започнаха да ни упражняват и другите треньори на клуба “, добави Габриела.
- Ако в този момент можехте да се върнете в детските си години, още веднъж ли щяхте да изберете да се занимавате с бадминтон?
„ Аз, сигурно, не (смее се). Но не скърбя за избора си. Колкото ми е дал спорта, толкоз е и взел, само че по тази причина пък успяхме като сестри да упражняваме, да вървим на всички места по целия свят и по тази причина съм доста щастлива, че съумях да го направя със сестра си “, сподели Габриела.
„ Аз, може би, щях да съм в спорта. Какъв спорт, не знам тъкмо, само че сигурно щях да съм някъде. Това, може би, съм го взела от татко ми, тъй като той гори за спорта, както и аз “, съобщи Стефани.
- В кръга на шегата, замисляли ли сте, че и Вие сте от Хаскова, Григор Димитров също е от Хасково, спортовете Ви са много сходни и представяте България по прелестен метод по света?
„ Мога да кажа, че даже сме учили в едно спортно учебно заведение. Някакво съвпадане, само че в действителност се радваме, че от подобен дребен град сме излезли такива огромни спортисти “, показа Стефани.
- Имате толкоз доста оценки и трофеи до момента, в случай че би трябвало да изберете една, коя е най-сладката?
„ Може би през 2018-а година първата ни европейска купа, защото ние се борихме пет години за орден на Европейското, губихме непрекъснато на 1/4-финала. Това е, може би, най-сладката ни победа, защото в действителност този орден толкоз го искахме и най-сетне го получихме “, съобщи Габриела.
„ За мен, може би, Европейските игри, където спечелихме, тъй като имахме сложен интервал и в действителност не мислех, че ще можем да стигнем отново до златния орден, само че се преборихме и това е един от най-емоционалните шампионати “, добави Стефани.
- Какъв треньор и човек е Петя Неделчева?
„ Може би доста толерантен с нас, тъй като ние сме доста сложни характери и двете (смеят се) и съумя по някакъв метод да работим още веднъж дружно, накара ни да се борим за Олимпиадата, защото бяхме доста обратно за тази Олимпиада. Буквално я бяхме отписали, тъй като бяхме с 25 хиляди точки обратно от всички. Ние бяхме 45-и, а, с цел да търсим класиране за Олимпиадата, да сме си сигурни, трябваше да сме 10-11. Може би съумя с вярната тактичност, с верните шампионати, които тя съумя да ни подбере, да ни върне още веднъж в играта. Това доста ни оказа помощ на нас “, показа Габриела.
„ Петя, мога да кажа, че като треньор е доста толерантен човек. Забавно ни е по надпреварите. Не ни вкарва някакво напрежение, да споделя „ Тук наложително би трябвало да спечелите, този шампионат е доста значим! “. Тя го гледа по-спокойно на нещата и, може би, това също на нас ни оказа помощ да не се напрягаме, когато бяхме доста обратно в квалификацията. Само тя си знае по какъв начин съумя да ни събере двете, да ни накара да гледаме в една посока и да се борим за Олимпиада “, добави Стефани.
- На предходната Олимпиада в Токио не успяхте да прескочите груповата фаза. Сега какво да чакаме? По-предно класиране?
„ На предната Олимпиада бяхме на две точки от излизане на групите. Наистина си остава още горчивината в нас. На тази Олимпиада една от задачите ни е настина да излезем то групите. Ако излезем от групите, всичко е допустимо и ще се борим за медалите “, призна Габриела.
„ Всичко зависи от това какъв чоп ще имаме. Може отново да получим най-тежката група на Олимпиадата, това е просто някакъв шанс. Ние ще се подготвим добре и ще даде всичко от себе си “, сподели Стефани.
- Тогава епидемията от ковид повлия ли Ви по някакъв метод, тъй като знаем, че културата в Токио е напълно друга от тази в България?
„ Така е, дори беше доста необичайно и да гледаш трибуните празни. Много е друго, когато има хора да гледат и да поддържат. Самата атмосфера е друга, само че се веселя, че това мина и в този момент на тази Олимпиада в Париж залата ще е цялостна и доста хора ще идват да гледат “, съобщи Стефани.
„ Да, в действителност за множеството Коронавирус беше огромен потрес по този начин да ни затворят. Но за нас беше, апропо, в плюс, тъй като успяхме да се приберем в България, да се приберем в къщи, да си почини малко, да си ни починат главите. Ннаистина показахме една доста хубава игра в Токио и към момента ни е гадно, че не успяхме да излезем от групите, само че за тази Олимпиада ще се подготвим както би трябвало, с цел да можем, в действителност, да покажем на какво сме способни “, добави Габриела.
- Имате ли и от Олимпиада някоя забавна и занимателна обстановка?
„ Да, мен на първата ми Олимпиада в Рио съумях да се фотографирам с един от любимиците ми в спорта - Новак Джокович. Това ми беше най-голямата фантазия на мен. Ние бяхме там в селището, ние бяхме на горните етажи, той беше на долните. С една от нашите съотборнички бяхме седнали долу и аз единствено за него приказвам и по какъв начин желая да се снима, по какъв начин ще го видя. И по едно време беше пристигнала едно момиче, те се познават от сръбския тим и тя сподели: „ Той е тук в офиса “. Аз не повярвах и тя сподели: „ Сега ще го извикаме “. И единствено го извика, аз като го погледнах и цялата се разтреперих. Но в действителност, за мен това беше най-голямата фантазия и се веселя, че я реализирах “, описа Габриела “.
„ Може би от Олимпиадата събираме доста положителни страсти, незабравими също по този начин, тъй като виждаме хора, които можем единствено по малкия екран да гледаме, от огромните имена в спорта, и Олимпиадата ти дава в действителност неизживени страсти “, добави Стефани.
- За край на диалога да си пожелаете нещо в професионален проект и в персонален, несъмнено.
„ На първо място да сме живи и здрави, без травми. И просто да си следваме задачите фантазиите и, съгласно мен, ще можем да ги реализираме, в случай че сме в действителност в вярната позиция “, съобщи Габриела.
„ Да, както тя сподели, да няма травми, това е най-важното. Да сме все по този начин положителни, да гледаме положително на нещата, не с негативизъм и всичко ще се подреди “, приключи Стефани.
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >Източник: gong.bg
Сега двете сестри дадоха особено изявление за в навечерието на Олимпийските игри в Париж, в което описаха за своята подготовка за огромния конгрес, упованията и задачите си. Те споделиха също кои са били най-тежките и най-хубавите моменти през кариерата им досега.
- Казвам здравей на две от най-успешните състезателки по бадминтон за България – Габриела и Стефани Стоеви! Как сте, девойки?
„ В момента сме добре, стартира нашата подготовка за Олимпийските игри. Предстои ни отборно състезание и малко по малко ще се подготвим за идната Олимпиада “, стартира Стефани.
„ Да, сега сме в предварителен интервал, надяваме се да успеем да сме в темп за Олимпиадата и да покажем в действителност на това, което сме способни, там “, добави Габриела.
- Ще Ви върна в детските Ви години – по какъв начин изобщо стартира концепцията да се занимавате с бадминтон?
„ Идеята стартира около една наша обща другарка. Тя тренираше бадминтон и ми сподели: „ Айде, идвай с мен в залата “. Аз споделих „ Добре “, на всичко се съгласявах, който ми кае нещо и аз незабавно тръгвах. И около мен я дръпнах и сестра ми “, показа Стефани.
„ Да, аз упражнявах три години спортни танци и един с майка ми отидохме да платим таксата в залата и треньорът тогава ми сподели: „ Айде, няма ли и теб да те взимаме да играеш? “. И до ден сегашен няма да не помни моя отговор: „ Какъв е този спорт? Кракът ми повече няма да стъпи! “. Ето - 23 по-късно не излизам от тази зала (смее се) “, сподели Габриела.
- Ти имаше ли увлечение към други спортове и изобщо пробвала ли си други спортове?
„ Не съм пробвала други. Баба ми ме записа на тенис, само че по този начин и не отидох на тренировки и към този момент около бадминтона родителите ни споделиха, че това ще бъде последният спорт, който практикуваме. Ако се развием добре, си продължаваме. Ако не – към този момент се фокусираме върху учението. Явно сме се захванали добре и гледаме по какъв начин сме се развили “, описа Стефани.
- Какви деца бяха Габриела и Стефани?
„ Много щури (смеят се)! Много занимателни, непрекъснато играеха пред блока и не желаеха да се прибират във у дома, даже когато ставаше доста късно и мрачно на открито, те желаеха непрекъснато да са долу “, съобщи Стефани.
„ Много им се играеше на открито “, добави Габриела.
- Имате ли някоя по-интересна и занимателна история, която бихте ни споделили?
„ Забавна история си припомням като дребни, че си имахме наша група. Бяхме четири девойки, плюс нашата другарка, която ни възпламени по бадминтона. Точното име не помня по какъв начин беше на групата, само че ние бяхме певици правехме концерти на бабите от блока “, показа Стефани.
„ Мисля, че се водихме като „ Малките пантери “, добави Габриела.
- Спомняте ли първия Ви треньор по бадминтон и какво най-много Ви даде той?
„ Първият ни треньор по бадминтон беше в началното ни учебно заведение – Петър Желев. Много ни оказа помощ, насърчаваше ни да го вършим “, стартира Габриела.
„ Винаги ни събираше във физкултурния салон в учебно заведение и около него и Иван Колешев работиха с нас, когато бяхме дребни, в началните ни стъпки в бадминтона “, сподели Стефани.
„ Вече по-нататък започнаха да ни упражняват и другите треньори на клуба “, добави Габриела.
- Ако в този момент можехте да се върнете в детските си години, още веднъж ли щяхте да изберете да се занимавате с бадминтон?
„ Аз, сигурно, не (смее се). Но не скърбя за избора си. Колкото ми е дал спорта, толкоз е и взел, само че по тази причина пък успяхме като сестри да упражняваме, да вървим на всички места по целия свят и по тази причина съм доста щастлива, че съумях да го направя със сестра си “, сподели Габриела.
„ Аз, може би, щях да съм в спорта. Какъв спорт, не знам тъкмо, само че сигурно щях да съм някъде. Това, може би, съм го взела от татко ми, тъй като той гори за спорта, както и аз “, съобщи Стефани.
- В кръга на шегата, замисляли ли сте, че и Вие сте от Хаскова, Григор Димитров също е от Хасково, спортовете Ви са много сходни и представяте България по прелестен метод по света?
„ Мога да кажа, че даже сме учили в едно спортно учебно заведение. Някакво съвпадане, само че в действителност се радваме, че от подобен дребен град сме излезли такива огромни спортисти “, показа Стефани.
- Имате толкоз доста оценки и трофеи до момента, в случай че би трябвало да изберете една, коя е най-сладката?
„ Може би през 2018-а година първата ни европейска купа, защото ние се борихме пет години за орден на Европейското, губихме непрекъснато на 1/4-финала. Това е, може би, най-сладката ни победа, защото в действителност този орден толкоз го искахме и най-сетне го получихме “, съобщи Габриела.
„ За мен, може би, Европейските игри, където спечелихме, тъй като имахме сложен интервал и в действителност не мислех, че ще можем да стигнем отново до златния орден, само че се преборихме и това е един от най-емоционалните шампионати “, добави Стефани.
- Какъв треньор и човек е Петя Неделчева?
„ Може би доста толерантен с нас, тъй като ние сме доста сложни характери и двете (смеят се) и съумя по някакъв метод да работим още веднъж дружно, накара ни да се борим за Олимпиадата, защото бяхме доста обратно за тази Олимпиада. Буквално я бяхме отписали, тъй като бяхме с 25 хиляди точки обратно от всички. Ние бяхме 45-и, а, с цел да търсим класиране за Олимпиадата, да сме си сигурни, трябваше да сме 10-11. Може би съумя с вярната тактичност, с верните шампионати, които тя съумя да ни подбере, да ни върне още веднъж в играта. Това доста ни оказа помощ на нас “, показа Габриела.
„ Петя, мога да кажа, че като треньор е доста толерантен човек. Забавно ни е по надпреварите. Не ни вкарва някакво напрежение, да споделя „ Тук наложително би трябвало да спечелите, този шампионат е доста значим! “. Тя го гледа по-спокойно на нещата и, може би, това също на нас ни оказа помощ да не се напрягаме, когато бяхме доста обратно в квалификацията. Само тя си знае по какъв начин съумя да ни събере двете, да ни накара да гледаме в една посока и да се борим за Олимпиада “, добави Стефани.
- На предходната Олимпиада в Токио не успяхте да прескочите груповата фаза. Сега какво да чакаме? По-предно класиране?
„ На предната Олимпиада бяхме на две точки от излизане на групите. Наистина си остава още горчивината в нас. На тази Олимпиада една от задачите ни е настина да излезем то групите. Ако излезем от групите, всичко е допустимо и ще се борим за медалите “, призна Габриела.
„ Всичко зависи от това какъв чоп ще имаме. Може отново да получим най-тежката група на Олимпиадата, това е просто някакъв шанс. Ние ще се подготвим добре и ще даде всичко от себе си “, сподели Стефани.
- Тогава епидемията от ковид повлия ли Ви по някакъв метод, тъй като знаем, че културата в Токио е напълно друга от тази в България?
„ Така е, дори беше доста необичайно и да гледаш трибуните празни. Много е друго, когато има хора да гледат и да поддържат. Самата атмосфера е друга, само че се веселя, че това мина и в този момент на тази Олимпиада в Париж залата ще е цялостна и доста хора ще идват да гледат “, съобщи Стефани.
„ Да, в действителност за множеството Коронавирус беше огромен потрес по този начин да ни затворят. Но за нас беше, апропо, в плюс, тъй като успяхме да се приберем в България, да се приберем в къщи, да си почини малко, да си ни починат главите. Ннаистина показахме една доста хубава игра в Токио и към момента ни е гадно, че не успяхме да излезем от групите, само че за тази Олимпиада ще се подготвим както би трябвало, с цел да можем, в действителност, да покажем на какво сме способни “, добави Габриела.
- Имате ли и от Олимпиада някоя забавна и занимателна обстановка?
„ Да, мен на първата ми Олимпиада в Рио съумях да се фотографирам с един от любимиците ми в спорта - Новак Джокович. Това ми беше най-голямата фантазия на мен. Ние бяхме там в селището, ние бяхме на горните етажи, той беше на долните. С една от нашите съотборнички бяхме седнали долу и аз единствено за него приказвам и по какъв начин желая да се снима, по какъв начин ще го видя. И по едно време беше пристигнала едно момиче, те се познават от сръбския тим и тя сподели: „ Той е тук в офиса “. Аз не повярвах и тя сподели: „ Сега ще го извикаме “. И единствено го извика, аз като го погледнах и цялата се разтреперих. Но в действителност, за мен това беше най-голямата фантазия и се веселя, че я реализирах “, описа Габриела “.
„ Може би от Олимпиадата събираме доста положителни страсти, незабравими също по този начин, тъй като виждаме хора, които можем единствено по малкия екран да гледаме, от огромните имена в спорта, и Олимпиадата ти дава в действителност неизживени страсти “, добави Стефани.
- За край на диалога да си пожелаете нещо в професионален проект и в персонален, несъмнено.
„ На първо място да сме живи и здрави, без травми. И просто да си следваме задачите фантазиите и, съгласно мен, ще можем да ги реализираме, в случай че сме в действителност в вярната позиция “, съобщи Габриела.
„ Да, както тя сподели, да няма травми, това е най-важното. Да сме все по този начин положителни, да гледаме положително на нещата, не с негативизъм и всичко ще се подреди “, приключи Стефани.
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >
КОМЕНТАРИ