За любовта в самота
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (6 март 1927 - 17 април 2014) е колумбийски публицист, публицист, издател и държавник Габриел Гарсия Маркес, прочут като Габо или Габито в цяла Латинска Америка. Маркес е измежду най-значимите създатели от 20 век, притежател на Нобеловата премия за литература през 1982 година и на Нойщадската литературна премия през 1972 година Остава в класиката с романите си „ Сто години самотност “ (1967), „ Есента на патриарха “ (1975) и „ Любов по време на холера “ (1985). Някои критици назовават стила му вълшебен натурализъм. Основен претекст в творбите му е любовта в самотност. Да се насладим на изяществото на любовните прозрения на незабравимия Маркес с няколко цитата от „ Любов по време на холера ".
***- Искаш ли да останеш сама? - попита той.
- Ако желаех, нямаше да ти кажа да влезеш - сподели тя.
Тогава той протегна ледените си пръсти в тъмнината, потърси пипайки другата ръка и откри, че тя го чака. Двамата бяха с задоволително явен разум, с цел да открият незабавно, че нито една от двете ръце не е каквато си я бяха представяли преди докосването - бяха две ръце със остарели кости. Но в идващия момент към този момент не бяха. Тя заприказва за починалия си брачен партньор в настоящо време, като че ли беше жив, и Флорентино Ариса прозря, че в този момент и на нея й беше пристигнал часът да се запита - с горделивост, с великолепие, с неудържимо предпочитание да живее - какво да прави с любовта, останала без собственик.
Фермина Даса престана да пуши, с цел да не отдръпне ръката, която той държеше в своята. Луташе се в мъчителното предпочитание да проумее. Не можеше да си показа по-добър брачен партньор от своя и въпреки всичко в спомените за живота му откриваше повече недоразумения, в сравнение с приятни преживявания, прекомерно доста недоразумение, напразни разногласия, зле преодолявана завист. Ненадейно въздъхна: „ Невероятно е по какъв начин може да си бил благополучен толкоз години измежду такива свади и неприятности, демон да го вземе, без да знаеш в реалност дали това е обич, или не. " Когато изповедта й свърши, някой бе загасил луната.
Корабът напредваше с отмерен ход, пристъпвайки с единия крайник, преди да реалокира другия - като голямо дебнещо животно.
Фермина Даса се бе завърнала от тъгата.
- Сега си върви - сподели тя.
Флорентино Ариса й стисна ръката, наведе се към нея и понечи да я целуне по бузата. Но тя го възпря с дрезгавия си гальовен глас.
- Вече не - сподели му, - замирисвам на напреднала възраст.
***Въпреки всичко престоят на кораба за тях се оказа добре пристигнал. Флорентино Ариса бе чел някъде: „ Любовта се възвисява и облагородява в тестванията. " Влажният зной в президентския апартамент ги потопи в някаква нереална заспалост, в която можеха да се обичат по-лесно без въпроси. Изживяваха приказни часове, хванати за ръце в креслата до парапета, целуваха се постепенно, любуваха се на опиянението от ласките, несмущавани от отчаянието. В третата вечер на унеса им тя го чакаше с бутилка мастика, каквато бе пила скритом с тайфата на братовчедката Илдебранда, а по-късно - омъжена и към този момент е деца, - затваряйки се с приятелките си от своя нов свят. Имаше потребност от леко зашеметяване, с цел да не мисли прекомерно трезво за ориста си, обаче Флорентино Ариса реши, че е, с цел да набере храброст за последната стъпка. Насърчен от тази заблуда, той се осмели да погали с върха на пръстите повехналата й шия, гръдта, бронирана в железни банели, бедрата с проядени кости, нозете й на остаряла сърна. Тя го одобри удовлетворена със затворени очи, само че без да трепне, като пушеше и отпиваше мудни глътки. Накрая, когато ласките пропълзяха до корема й, тя към този момент бе набрала задоволително мастика в сърцето.
- Ако ще вършим нелепости, да ги създадем като възрастни хора - сподели.
Заведе го в спалнята и почна да се съблича на ярко, без престорена стеснителност.
Флорентино Ариса се излета по тил в леглото, пробвайки да се овладее, тъй като още веднъж се чудеше какво да прави е кожата на тигъра, който бе умъртвил. Тя му сподели: „ Не гледай. " Той попита за какво, без да отделя взор от тавана.
- Защото няма да ти хареса - сподели тя.
***Лежаха дълго време по тил. Той - обхващан от все по-голям смут, колкото повече изтрезняваше, а тя - спокойна, съвсем безволева, само че се молеше Богу да не изпадне в оня неправилен смях, който я обземаше постоянно щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, с цел да минава времето. Говориха за себе си, за другия живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен транспортен съд, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, с изключение на да чакат гибелта. Тя в никакъв случай не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше даже още преди да се е случило. Каза му го като че ли апропо и той отговори мигновено, без да му трепне гласът:
- Пазих се непорочен за теб.
Тя, по този начин или другояче, нямаше да повярва, даже да беше истина, само че любовните му писма бяха изпълнени с сходни изречения, които имаха стойност не поради смисъла си, а поради силата си на просветление. Но й хареса дързостта, с която й го съобщи. Флорентино Ариса от своя страна ненадейно се запита нещо, което в никакъв случай не се бе осмелявал да се запита: какъв ли скришен живот бе водила тя отвън брака. Нищо нямаше да го учуди, тъй като знаеше, че и дамите са като мъжете в тайните си случки: същите стратегически хитрости, същите неочаквани музи, същите изменничества без скрупули. Но направи добре, като не я попита.
***Той взе ръката й и я постави на гърдите си: Фермина Даса усети съвсем на повърхността на кожата по какъв начин остарялото неуморно сърце бие със силата, забързаността и безредието на младеж. Той сподели: „ Прекалено доста обич е толкоз неприятно, колкото и цялостната липса на обич. "
***- Искаш ли да останеш сама? - попита той.
- Ако желаех, нямаше да ти кажа да влезеш - сподели тя.
Тогава той протегна ледените си пръсти в тъмнината, потърси пипайки другата ръка и откри, че тя го чака. Двамата бяха с задоволително явен разум, с цел да открият незабавно, че нито една от двете ръце не е каквато си я бяха представяли преди докосването - бяха две ръце със остарели кости. Но в идващия момент към този момент не бяха. Тя заприказва за починалия си брачен партньор в настоящо време, като че ли беше жив, и Флорентино Ариса прозря, че в този момент и на нея й беше пристигнал часът да се запита - с горделивост, с великолепие, с неудържимо предпочитание да живее - какво да прави с любовта, останала без собственик.
Фермина Даса престана да пуши, с цел да не отдръпне ръката, която той държеше в своята. Луташе се в мъчителното предпочитание да проумее. Не можеше да си показа по-добър брачен партньор от своя и въпреки всичко в спомените за живота му откриваше повече недоразумения, в сравнение с приятни преживявания, прекомерно доста недоразумение, напразни разногласия, зле преодолявана завист. Ненадейно въздъхна: „ Невероятно е по какъв начин може да си бил благополучен толкоз години измежду такива свади и неприятности, демон да го вземе, без да знаеш в реалност дали това е обич, или не. " Когато изповедта й свърши, някой бе загасил луната.
Корабът напредваше с отмерен ход, пристъпвайки с единия крайник, преди да реалокира другия - като голямо дебнещо животно.
Фермина Даса се бе завърнала от тъгата.
- Сега си върви - сподели тя.
Флорентино Ариса й стисна ръката, наведе се към нея и понечи да я целуне по бузата. Но тя го възпря с дрезгавия си гальовен глас.
- Вече не - сподели му, - замирисвам на напреднала възраст.
***Въпреки всичко престоят на кораба за тях се оказа добре пристигнал. Флорентино Ариса бе чел някъде: „ Любовта се възвисява и облагородява в тестванията. " Влажният зной в президентския апартамент ги потопи в някаква нереална заспалост, в която можеха да се обичат по-лесно без въпроси. Изживяваха приказни часове, хванати за ръце в креслата до парапета, целуваха се постепенно, любуваха се на опиянението от ласките, несмущавани от отчаянието. В третата вечер на унеса им тя го чакаше с бутилка мастика, каквато бе пила скритом с тайфата на братовчедката Илдебранда, а по-късно - омъжена и към този момент е деца, - затваряйки се с приятелките си от своя нов свят. Имаше потребност от леко зашеметяване, с цел да не мисли прекомерно трезво за ориста си, обаче Флорентино Ариса реши, че е, с цел да набере храброст за последната стъпка. Насърчен от тази заблуда, той се осмели да погали с върха на пръстите повехналата й шия, гръдта, бронирана в железни банели, бедрата с проядени кости, нозете й на остаряла сърна. Тя го одобри удовлетворена със затворени очи, само че без да трепне, като пушеше и отпиваше мудни глътки. Накрая, когато ласките пропълзяха до корема й, тя към този момент бе набрала задоволително мастика в сърцето.
- Ако ще вършим нелепости, да ги създадем като възрастни хора - сподели.
Заведе го в спалнята и почна да се съблича на ярко, без престорена стеснителност.
Флорентино Ариса се излета по тил в леглото, пробвайки да се овладее, тъй като още веднъж се чудеше какво да прави е кожата на тигъра, който бе умъртвил. Тя му сподели: „ Не гледай. " Той попита за какво, без да отделя взор от тавана.
- Защото няма да ти хареса - сподели тя.
***Лежаха дълго време по тил. Той - обхващан от все по-голям смут, колкото повече изтрезняваше, а тя - спокойна, съвсем безволева, само че се молеше Богу да не изпадне в оня неправилен смях, който я обземаше постоянно щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, с цел да минава времето. Говориха за себе си, за другия живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен транспортен съд, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, с изключение на да чакат гибелта. Тя в никакъв случай не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше даже още преди да се е случило. Каза му го като че ли апропо и той отговори мигновено, без да му трепне гласът:
- Пазих се непорочен за теб.
Тя, по този начин или другояче, нямаше да повярва, даже да беше истина, само че любовните му писма бяха изпълнени с сходни изречения, които имаха стойност не поради смисъла си, а поради силата си на просветление. Но й хареса дързостта, с която й го съобщи. Флорентино Ариса от своя страна ненадейно се запита нещо, което в никакъв случай не се бе осмелявал да се запита: какъв ли скришен живот бе водила тя отвън брака. Нищо нямаше да го учуди, тъй като знаеше, че и дамите са като мъжете в тайните си случки: същите стратегически хитрости, същите неочаквани музи, същите изменничества без скрупули. Но направи добре, като не я попита.
***Той взе ръката й и я постави на гърдите си: Фермина Даса усети съвсем на повърхността на кожата по какъв начин остарялото неуморно сърце бие със силата, забързаността и безредието на младеж. Той сподели: „ Прекалено доста обич е толкоз неприятно, колкото и цялостната липса на обич. "
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ