Проектът на енергийна стратегия гъмжи от вътрешни противоречия
Г-н Янков, Вие познавате добре плана на нова енергийна тактика до 2050 година. Какво е мнението Ви за нея като документ и дава отговор ли той на публичните ползи?
На пръв взор планът за „ Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година “ (за по-кратко дано я назоваваме единствено „ Стратегия “) наподобява добре структуриран документ, обхващащ всички основни фактори и трендове в развиването на българската енергетика. Внимателното запознаване с ревюто обаче повдига ред въпроси, които слагат под подозрение освен наличието му, само че и неговата легална форма.
Неговата легална форма? Какво имате поради?
Процедурните нарушавания са доста, а и надали ще бъде забавно на вашите читатели да се задълбочаваме толкоз в тях. Затова ще посоча единствено най-съществените. Сред тях е неналичието на информация за спазването на условията на член 4 от Закона за енергетиката - за разглеждането и одобряването на документа от Министерския съвет. Освен това, няма информация за осъществена екологична оценка според член 81, алинея 1, т. 1 от Закона за запазване на околната среда. Не е известно да е осъществявано публично разискване на плана преди решението на кабинета. Дори единствено въз основа на тези пропуски би трябвало Народното събрание да не преглежда този план и да го върне на създателите му.
Добре, дано се съсредоточим върху самата Стратегия. Най-важното за обществото е какви са прогнозите за потреблението на електрическа енергия у нас през идващите 30 години и по какъв начин ще бъде задоволявано то? Какво съдържа документът в този аспект?
В Стратегията е заложено фрапантно повишение на енергийната успеваемост, което е в унисон с европейските политики. В същото време обаче не излиза наяве какви са основанията за упования забележителен растеж в генерирането и потреблението, в случай че приемем, че енергийната успеваемост ще се покачва. Това не излиза наяве и в подтекста на плануваното увеличение каузи на природния газ като примитивен енергиен източник за отопление, който ще замести класическите енергийни мощности. От 30 374 ГВтч през 2020 година крайното вътрешно ползване на електрическа енергия, съгласно Стратегията, през 2030 година ще се увеличи с 13% - до 34 421, а до 2050 година - с 29% - до 39 313 ГВтч.
Да напомним, че за 10 години след влизането на България в Европейски Съюз, нарастването на крайното ползване на електрическа енергия е единствено 9.8 на 100. Парадоксът сред увеличаващата се енергийна успеваемост и възходящото ползване не може да бъде пояснен и с упования възможен стопански растеж, доколкото този растеж би трябвало да се съпровожда с понижаване енергийната активност на стопанската система, т.е. с едно и също количество сила да се създава повече стойност.
Подобно противоречие се открива и при чистото произвеждане на електрическа енергия – залага се растеж от 8.6% до 2030 година и 20.2% до 2050 година. Ръстът от 8.1% сред 2007 и 2018 година беше образуван при разнообразни политически цели и институционални рамки както в България, по този начин и в Европейски Съюз. Тези цели и рамки дълги години благоприятстваха износа на електрическа енергия, само че те няма да бъдат налице в бъдеще, изключително в изискванията на разширение на междусистемната съгласуваност в Европа. При тези условия заложеният в Стратегията растеж на крайното ползване и на генерацията наподобява нереалистичен и голословен.
Знаем, че една от задачите на Брюксел е увеличение каузи на силата от ВЕИ. Какво планува в това отношение планът?
Несъответствията сред залагани политики и тяхната количествена оценка имат своите продължения - в случай че се вгледаме деликатно в предлагания от Стратегията електроенергиен микс. Особено забавни са несъгласията към предлаганата, в духа на европейките политики, агресия на ВЕИ. Така да вземем за пример, предлаганото брутно произвеждане на електрическа енергия от фотоволтаични централи (ФЕЦ) през 2030 година е 4652 ГВтч, до момента в който през 2020 то е едвам 1402 ГВтч. Ако приемем, че съгласно Стратегията през 2020 година има конфигурирани 1042 МВт ФЕЦ, а през 2030 година те ще бъдат 3343 МВт, то се оказва, че годишният потенциал на 1 МВт такава мощ през 2020 година е 1345 часа, до момента в който през 2030 година към този момент ще е 1391 часа. Никъде в документа не се дава пояснение за това повишение на успеваемостта на ФЕЦ.
А по какъв начин би се отразил сходен растеж на балансирането на електроенергийната система, а и на пазара?
Това са основни въпроси. Освен проблемите с физическото балансиране на електроенергийната система при реализация на заложените в Стратегията цели за произвеждане на ВЕИ електрическа енергия, съществуват съществени празноти и по отношение на икономическите последици от такива проекти.
Никъде в документа не е прегледан опитът на други страни, които към този момент позволиха забележителен дял на ВЕИ в своя енергиен микс. Не са прегледани и вероятните способи за финансиране на такава ВЕИ агресия и по какъв начин ще се отрази тя на действието на другите мощности и икономическите последици за потребителите и стопанската система като цяло.
ВЕИ мощностите няма да бъдат субсидирани директно от страната, само че в това време ще получават обилни обезпечени доходи от продажбата на зелени документи, в случай че осъществят своята сила на пазара. Това значи, че новите ВЕИ мощности ще имат директен тласък да продават своята сила на цени, близки до нулата, което би имало имало разрушителен резултат върху всички останали мощности - с всички последици за сигурността на доставките и на системата като цяло.
Нещо, което виждаме през последните години в страни като Германия да вземем за пример. А какво е бъдещето на нуклеарната енергетика?
Планираната агресия на ВЕИ в ергийния микс влиза в несъгласие с нуждата 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй " да стопират работа през летните дни, което софтуерно е невероятно! При това състояние, още по-озадачаващо звучи плануваното създаване на две нови 1000-мегаватови нуклеарни мощности след 2030 година. Те щели да работят само като базови, тъй като е заявено и удължаването на употребата на 5 и 6 блок в АЕЦ „ Козлодуй “ след 2030 година.
В Стратегията въобще не се загатва за Малки модулни реактори (ММР), макар че всички интернационалните организации от дълго време ги сочат като основа на идващото потомство нуклеарни технологии.
Стратегията третира отработеното нуклеарно гориво (ОЯГ) като боклук, предстоящ на дълготрайно предпазване. А съгласно „ Стратегията за ръководство на ОЯГ и РАО “ това е скъп стратегически енергиен запас, който ще обезпечава за стотици години напред гориво за ММР. С други думи, Стратегията пренебрегва международните старания за прекосяването към затворен горивен цикъл на нуклеарната енергетика.
Има още доста какво да се каже по плана на енергийна Стратегия, само че ще отегчим читателите. В умозаключение бих обобщил, че документът има фундаментални процесуални и методологични недостатъци, непълноти и непреодолими вътрешни несъгласия. Поради това предлагам той да бъде отдръпнат. След което да стартира обществено транспарантен развой по написването на напълно нова тактика - с присъединяване на консенсусен екип от специалисти и по ясно заложени критерии и задания.
Разговора води: Бисер Липов
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
На пръв взор планът за „ Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година “ (за по-кратко дано я назоваваме единствено „ Стратегия “) наподобява добре структуриран документ, обхващащ всички основни фактори и трендове в развиването на българската енергетика. Внимателното запознаване с ревюто обаче повдига ред въпроси, които слагат под подозрение освен наличието му, само че и неговата легална форма.
Неговата легална форма? Какво имате поради?
Процедурните нарушавания са доста, а и надали ще бъде забавно на вашите читатели да се задълбочаваме толкоз в тях. Затова ще посоча единствено най-съществените. Сред тях е неналичието на информация за спазването на условията на член 4 от Закона за енергетиката - за разглеждането и одобряването на документа от Министерския съвет. Освен това, няма информация за осъществена екологична оценка според член 81, алинея 1, т. 1 от Закона за запазване на околната среда. Не е известно да е осъществявано публично разискване на плана преди решението на кабинета. Дори единствено въз основа на тези пропуски би трябвало Народното събрание да не преглежда този план и да го върне на създателите му.
Добре, дано се съсредоточим върху самата Стратегия. Най-важното за обществото е какви са прогнозите за потреблението на електрическа енергия у нас през идващите 30 години и по какъв начин ще бъде задоволявано то? Какво съдържа документът в този аспект?
В Стратегията е заложено фрапантно повишение на енергийната успеваемост, което е в унисон с европейските политики. В същото време обаче не излиза наяве какви са основанията за упования забележителен растеж в генерирането и потреблението, в случай че приемем, че енергийната успеваемост ще се покачва. Това не излиза наяве и в подтекста на плануваното увеличение каузи на природния газ като примитивен енергиен източник за отопление, който ще замести класическите енергийни мощности. От 30 374 ГВтч през 2020 година крайното вътрешно ползване на електрическа енергия, съгласно Стратегията, през 2030 година ще се увеличи с 13% - до 34 421, а до 2050 година - с 29% - до 39 313 ГВтч.
Да напомним, че за 10 години след влизането на България в Европейски Съюз, нарастването на крайното ползване на електрическа енергия е единствено 9.8 на 100. Парадоксът сред увеличаващата се енергийна успеваемост и възходящото ползване не може да бъде пояснен и с упования възможен стопански растеж, доколкото този растеж би трябвало да се съпровожда с понижаване енергийната активност на стопанската система, т.е. с едно и също количество сила да се създава повече стойност.
Подобно противоречие се открива и при чистото произвеждане на електрическа енергия – залага се растеж от 8.6% до 2030 година и 20.2% до 2050 година. Ръстът от 8.1% сред 2007 и 2018 година беше образуван при разнообразни политически цели и институционални рамки както в България, по този начин и в Европейски Съюз. Тези цели и рамки дълги години благоприятстваха износа на електрическа енергия, само че те няма да бъдат налице в бъдеще, изключително в изискванията на разширение на междусистемната съгласуваност в Европа. При тези условия заложеният в Стратегията растеж на крайното ползване и на генерацията наподобява нереалистичен и голословен.
Знаем, че една от задачите на Брюксел е увеличение каузи на силата от ВЕИ. Какво планува в това отношение планът?
Несъответствията сред залагани политики и тяхната количествена оценка имат своите продължения - в случай че се вгледаме деликатно в предлагания от Стратегията електроенергиен микс. Особено забавни са несъгласията към предлаганата, в духа на европейките политики, агресия на ВЕИ. Така да вземем за пример, предлаганото брутно произвеждане на електрическа енергия от фотоволтаични централи (ФЕЦ) през 2030 година е 4652 ГВтч, до момента в който през 2020 то е едвам 1402 ГВтч. Ако приемем, че съгласно Стратегията през 2020 година има конфигурирани 1042 МВт ФЕЦ, а през 2030 година те ще бъдат 3343 МВт, то се оказва, че годишният потенциал на 1 МВт такава мощ през 2020 година е 1345 часа, до момента в който през 2030 година към този момент ще е 1391 часа. Никъде в документа не се дава пояснение за това повишение на успеваемостта на ФЕЦ.
А по какъв начин би се отразил сходен растеж на балансирането на електроенергийната система, а и на пазара?
Това са основни въпроси. Освен проблемите с физическото балансиране на електроенергийната система при реализация на заложените в Стратегията цели за произвеждане на ВЕИ електрическа енергия, съществуват съществени празноти и по отношение на икономическите последици от такива проекти.
Никъде в документа не е прегледан опитът на други страни, които към този момент позволиха забележителен дял на ВЕИ в своя енергиен микс. Не са прегледани и вероятните способи за финансиране на такава ВЕИ агресия и по какъв начин ще се отрази тя на действието на другите мощности и икономическите последици за потребителите и стопанската система като цяло.
ВЕИ мощностите няма да бъдат субсидирани директно от страната, само че в това време ще получават обилни обезпечени доходи от продажбата на зелени документи, в случай че осъществят своята сила на пазара. Това значи, че новите ВЕИ мощности ще имат директен тласък да продават своята сила на цени, близки до нулата, което би имало имало разрушителен резултат върху всички останали мощности - с всички последици за сигурността на доставките и на системата като цяло.
Нещо, което виждаме през последните години в страни като Германия да вземем за пример. А какво е бъдещето на нуклеарната енергетика?
Планираната агресия на ВЕИ в ергийния микс влиза в несъгласие с нуждата 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй " да стопират работа през летните дни, което софтуерно е невероятно! При това състояние, още по-озадачаващо звучи плануваното създаване на две нови 1000-мегаватови нуклеарни мощности след 2030 година. Те щели да работят само като базови, тъй като е заявено и удължаването на употребата на 5 и 6 блок в АЕЦ „ Козлодуй “ след 2030 година.
В Стратегията въобще не се загатва за Малки модулни реактори (ММР), макар че всички интернационалните организации от дълго време ги сочат като основа на идващото потомство нуклеарни технологии.
Стратегията третира отработеното нуклеарно гориво (ОЯГ) като боклук, предстоящ на дълготрайно предпазване. А съгласно „ Стратегията за ръководство на ОЯГ и РАО “ това е скъп стратегически енергиен запас, който ще обезпечава за стотици години напред гориво за ММР. С други думи, Стратегията пренебрегва международните старания за прекосяването към затворен горивен цикъл на нуклеарната енергетика.
Има още доста какво да се каже по плана на енергийна Стратегия, само че ще отегчим читателите. В умозаключение бих обобщил, че документът има фундаментални процесуални и методологични недостатъци, непълноти и непреодолими вътрешни несъгласия. Поради това предлагам той да бъде отдръпнат. След което да стартира обществено транспарантен развой по написването на напълно нова тактика - с присъединяване на консенсусен екип от специалисти и по ясно заложени критерии и задания.
Разговора води: Бисер Липов
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ