Бъркаме социалното осигуряване със социално подпомагане
Г-н Велев, какво ехтене доближи до бизнеса от националния шампионат по популизъм, който сега се организира в Народното събрание при актуализацията на бюджета?
Добре го формулирахте. От левите политици това се очакваше, само че са видя, че и десните не са ваксинирани. Надпреварват се да вършат дарове с непознати пари, с парите на данъкоплатците. Всъщност промишлеността е тази, която основава нови стойности, останалите ги преразпределят, а политиците ги харчат. Предложението на кабинета за актуализация на бюджета беше умерено популистко, само че в Народното събрание се дообогати в тази посока. Кое не подкрепихме в това предложение. Най-напред, продължаващият рейд на минималната пенсия. Всъщност минимална пенсия въобще не би трябвало да има, това е продължаваща неточност. Тя усилва тласъците за сив бранш.
Не е ли сходен случая и с минималната работна заплата?
Донякъде. Все отново е заплата, която би трябвало да се създаде. Докато пенсията за застрахователен стаж и възраст би трябвало да е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако човек се е осигурявал на минимална или даже на половин минимална заплата, а останалите пари е получавал в пликче и върху тях не е плащал налози и осигуровки, то с тях би могъл да си купи апартамент. Този апартамент го е дал чартърен и в този момент от него получава 1000 лева наем. Така фискът е ощетен, налози и осигуровки са укрити, а минималната пенсия идва като спомагателна премия. Обратно, този, който почтително се е осигурявал върху действителните си приходи, в този момент ще има същата пенсия като въпросния Андрешко. И изниква въпросът: за какво да се осигуряваме на действителни приходи, вместо да вършим като хитреца. В момента нашият парламент, с повишението на минималната пенсия, награждава точно тези измамници и насърчава сивия бранш. За случаите, когато минималната заплата е била действителна, би трябвало да се грижи общественото подкрепяне. При нас общественото обезпечаване се бърка със общественото подкрепяне. Пенсията би трябвало да подхожда на осигурителния принос. Ако тази пенсия се окаже доста ниска, идва ред на общественото подкрепяне, с цел да не бедства пенсионерът. Не може осигурителният принос да бъде пренебрегнат по настоящия възмутителен метод и три четвърти от пенсионерите да получават едни и същи пенсии. Това е груба неточност.
Още преди да бъде гласуван " Бюджет 2021 ", той беше определян като избирателен и даже разоряващ. От тогава насам минаха два избора, в този момент следва трети. Какъв етикет подхожда на актуализацията на бюджета в новите предизборни условия?
Имаме ескалация на популизма. Имаме инфлация, която статистиката регистрира като 3%, само че по отношение на пенсионерската кошница тя е доста по-голяма. Цените на сила за промишлеността набъбнаха в пъти, на металите също, това се отразява в цените на храните и други крайни артикули. АИКБ поддържа концепцията за актуализация на бюджета, тъй като от хората са конфискувани повече пари от плануваните в Бюджет 2021. Затова и подкрепихме растеж на пенсиите от 12,5%, с консолидираното в тях на краткотрайните 50 лева, които обаче станаха непрекъснати.
Че дори и се удвоиха предизборно.
Да, и ще бъде мъчно те да се интегрират в бюджета, без да се сгромоляса пенсионния модел. Макар че пенсиите у нас са ниски и ние харчим за пенсионерите доста по-малък % от Брутният вътрешен продукт, спрямо европейските страни. За разлика от разноските за Министерство на вътрешните работи, за съд, прокуратура, където сме преди всичко по дял от Брутният вътрешен продукт.
Тези дни преброиха колите в администрацията, и водачите към колите – там също сме първенци.
Затова споделяме, че е добре да се усили размерът на пенсиите, само че съразмерно и в директна връзка с осигурителния принос. И без да се подвига минималната пенсия. Средствата от минималните пенсии да отидат в общественото подкрепяне. За хората под прага на беднотия, които нямат четиристайни жилища в центъра на София.
Наблюдавахме странна еклектика в Народното събрание, при която се гласоподаваха взаимнопротиворечащи си оферти за нарастване на пенсиите и в този момент би трябвало да им се търси място във времето.
Защото по едно и също време няма по какъв начин да се изпълнят. Последното преизчисляване на пенсиите датира от 2008 година И от този момент те се актуализират по Швейцарското предписание: 50% инфлация – 50% растеж на осигурителния приход. Това Швейцарско предписание е положително за Швейцария, само че за догонваща България не е.
Повечето макроикономисти са на мнение, че България не е в догонващо, а във все по-изоставащо състояние по отношение на страните от Европейски Съюз.
Спрямо Западна Европа растежите в приходите ни са по-високи, тъй като тръгваме от ниска база. Всяка година имаме по десетина % растеж на приходите, до момента в който там е 1-2%, в случай че въобще го има. Но те са толкоз надалеч, че с тези темпове с десетки години няма да можем да ги догоним. Индексацията на пенсиите е с половината от този растеж на осигурителния приход плюс половината от инфлацията. А напоследък ние имахме години с дефлация. По тази причина един пенсионер от 2010 година, работил и осигурявал се при идентични условия с пенсионер от 2020 година, получава 1/3 по-ниска пенсия. Така работи Швейцарското предписание у нас.
Какво прочетохте в плана за актуализация на бюджета в неговата бизнес-част? Достатъчно ли е усилието, което прави страната за подкрепяне на бизнеса или той още веднъж е недооценен, въпреки че рецесиите очевидно се надценяват?
Спрямо Брутният вътрешен продукт, българският бизнес е получил от страната в пъти по-малко от съперниците си в Западна и Централна Европа, че и в Гърция. Въпреки това спадът ни не беше максимален. При растежите, първоначално реагирахме със суперлативи на нашите 10%, само че след това се оказа, че те ни отреждат място на едно от последните четири места в Европейски Съюз, където междинният растеж за второ тримесечие е бил 14%. Но това е по този начин, тъй като и спадът ни беше по-малък – то е като топка във вода – колкото по-дълбоко я потапяш, толкоз по-рязко изскача на повърхността. Затова обективното съпоставяне е с 2019 година и по отношение на страните от Европейски Съюз сме във втората третина по възобновяване, което е доста добра оценка за българския бизнес, получил в пъти по-малка поддръжка. В момента ние имаме настоящи ограничения 50:50 и 60:40 и ги направихме 2 в 1 – и поддръжка на заетостта, и поддръжка на закрепените разноски. И най-вероятно те ще продължат до края на годината с плануваните в актуализацията 400 млн. лв..
До каква степен забавянето на националния проект за възобновяване и резистентност е съдбовно за някои от нашите бизнеси и ще имаме ли проблеми в Брюксел с неизрядната част от „ зеления график “ в него?
Не е все едно дали едни пари ще се влагат в настоящата и идната година или след няколко години. Нещо повече, в случай че се забавим прекомерно доста въобще няма да можем да ги влагаме, тъй като 70% от средствата по проекта би трябвало да бъдат контрактувани до края на идната година. А за огромните планове има тръжни процедури, правосъдни разногласия. Тоест, ние рискуваме да загубим част от парите, като се изключи че към този момент губим по отношение на съперниците си, тъй като не сме ги вложили, не сме ги трансформирали в машини, които да работят, да усилват производството и приходите. Второ, в най-важния за нас бранш този проект вместо да се усъвършенства, се скапе. В предходния вид бяха планувани 900 млн. лева вложения за нововъведения и технологии, за цифровизация на промишлеността. Сега, вместо да бъдат увеличени, тези пари са понижени на 500 млн. лв.. Общите пари за икономическа промяна са усилиха, само че се трансфораха във финансови принадлежности – гаранционни схеми и дялови финансирания, каквито без друго се оферират в обилие на пазара и за които няма търсене. Всяка сума под 900 млн. лева за директна поддръжка на вложенията в предприятията, е утежняване на проекта.
По време на огромното разтърсване с цените на електрическата енергия и свързването ни с гръцкия пазар, АИКБ заяви, че по тематиката са сезирани ДАНС, прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. За какво става дума – за енергетично незнание или за злоупотреби?
Има формирано произвеждане. Не единствено съгласно нас обстановката беше провокирана освен от несръчност, а има и зла предумисъл. „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ работеше две седмици единствено с два от осемте си блока, вместо да включи останалите и да завоюва от това. През август бяхме с най-високата цена на ток в Европейски Съюз, а през септември сме с най-ниската.
Дори единствено за ден в бранша се вършат големи пари.
Точно по този начин. И бездействието на „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ за нас не е инцидентно. Затова поискахме оставки във всички държавни сдружения - БЕХ, „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, НЕК, ЕСО. В тази история няма почтени.
Разговора води: Емил Янев
Добре го формулирахте. От левите политици това се очакваше, само че са видя, че и десните не са ваксинирани. Надпреварват се да вършат дарове с непознати пари, с парите на данъкоплатците. Всъщност промишлеността е тази, която основава нови стойности, останалите ги преразпределят, а политиците ги харчат. Предложението на кабинета за актуализация на бюджета беше умерено популистко, само че в Народното събрание се дообогати в тази посока. Кое не подкрепихме в това предложение. Най-напред, продължаващият рейд на минималната пенсия. Всъщност минимална пенсия въобще не би трябвало да има, това е продължаваща неточност. Тя усилва тласъците за сив бранш.
Не е ли сходен случая и с минималната работна заплата?
Донякъде. Все отново е заплата, която би трябвало да се създаде. Докато пенсията за застрахователен стаж и възраст би трябвало да е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако човек се е осигурявал на минимална или даже на половин минимална заплата, а останалите пари е получавал в пликче и върху тях не е плащал налози и осигуровки, то с тях би могъл да си купи апартамент. Този апартамент го е дал чартърен и в този момент от него получава 1000 лева наем. Така фискът е ощетен, налози и осигуровки са укрити, а минималната пенсия идва като спомагателна премия. Обратно, този, който почтително се е осигурявал върху действителните си приходи, в този момент ще има същата пенсия като въпросния Андрешко. И изниква въпросът: за какво да се осигуряваме на действителни приходи, вместо да вършим като хитреца. В момента нашият парламент, с повишението на минималната пенсия, награждава точно тези измамници и насърчава сивия бранш. За случаите, когато минималната заплата е била действителна, би трябвало да се грижи общественото подкрепяне. При нас общественото обезпечаване се бърка със общественото подкрепяне. Пенсията би трябвало да подхожда на осигурителния принос. Ако тази пенсия се окаже доста ниска, идва ред на общественото подкрепяне, с цел да не бедства пенсионерът. Не може осигурителният принос да бъде пренебрегнат по настоящия възмутителен метод и три четвърти от пенсионерите да получават едни и същи пенсии. Това е груба неточност.
Още преди да бъде гласуван " Бюджет 2021 ", той беше определян като избирателен и даже разоряващ. От тогава насам минаха два избора, в този момент следва трети. Какъв етикет подхожда на актуализацията на бюджета в новите предизборни условия?
Имаме ескалация на популизма. Имаме инфлация, която статистиката регистрира като 3%, само че по отношение на пенсионерската кошница тя е доста по-голяма. Цените на сила за промишлеността набъбнаха в пъти, на металите също, това се отразява в цените на храните и други крайни артикули. АИКБ поддържа концепцията за актуализация на бюджета, тъй като от хората са конфискувани повече пари от плануваните в Бюджет 2021. Затова и подкрепихме растеж на пенсиите от 12,5%, с консолидираното в тях на краткотрайните 50 лева, които обаче станаха непрекъснати.
Че дори и се удвоиха предизборно.
Да, и ще бъде мъчно те да се интегрират в бюджета, без да се сгромоляса пенсионния модел. Макар че пенсиите у нас са ниски и ние харчим за пенсионерите доста по-малък % от Брутният вътрешен продукт, спрямо европейските страни. За разлика от разноските за Министерство на вътрешните работи, за съд, прокуратура, където сме преди всичко по дял от Брутният вътрешен продукт.
Тези дни преброиха колите в администрацията, и водачите към колите – там също сме първенци.
Затова споделяме, че е добре да се усили размерът на пенсиите, само че съразмерно и в директна връзка с осигурителния принос. И без да се подвига минималната пенсия. Средствата от минималните пенсии да отидат в общественото подкрепяне. За хората под прага на беднотия, които нямат четиристайни жилища в центъра на София.
Наблюдавахме странна еклектика в Народното събрание, при която се гласоподаваха взаимнопротиворечащи си оферти за нарастване на пенсиите и в този момент би трябвало да им се търси място във времето.
Защото по едно и също време няма по какъв начин да се изпълнят. Последното преизчисляване на пенсиите датира от 2008 година И от този момент те се актуализират по Швейцарското предписание: 50% инфлация – 50% растеж на осигурителния приход. Това Швейцарско предписание е положително за Швейцария, само че за догонваща България не е.
Повечето макроикономисти са на мнение, че България не е в догонващо, а във все по-изоставащо състояние по отношение на страните от Европейски Съюз.
Спрямо Западна Европа растежите в приходите ни са по-високи, тъй като тръгваме от ниска база. Всяка година имаме по десетина % растеж на приходите, до момента в който там е 1-2%, в случай че въобще го има. Но те са толкоз надалеч, че с тези темпове с десетки години няма да можем да ги догоним. Индексацията на пенсиите е с половината от този растеж на осигурителния приход плюс половината от инфлацията. А напоследък ние имахме години с дефлация. По тази причина един пенсионер от 2010 година, работил и осигурявал се при идентични условия с пенсионер от 2020 година, получава 1/3 по-ниска пенсия. Така работи Швейцарското предписание у нас.
Какво прочетохте в плана за актуализация на бюджета в неговата бизнес-част? Достатъчно ли е усилието, което прави страната за подкрепяне на бизнеса или той още веднъж е недооценен, въпреки че рецесиите очевидно се надценяват?
Спрямо Брутният вътрешен продукт, българският бизнес е получил от страната в пъти по-малко от съперниците си в Западна и Централна Европа, че и в Гърция. Въпреки това спадът ни не беше максимален. При растежите, първоначално реагирахме със суперлативи на нашите 10%, само че след това се оказа, че те ни отреждат място на едно от последните четири места в Европейски Съюз, където междинният растеж за второ тримесечие е бил 14%. Но това е по този начин, тъй като и спадът ни беше по-малък – то е като топка във вода – колкото по-дълбоко я потапяш, толкоз по-рязко изскача на повърхността. Затова обективното съпоставяне е с 2019 година и по отношение на страните от Европейски Съюз сме във втората третина по възобновяване, което е доста добра оценка за българския бизнес, получил в пъти по-малка поддръжка. В момента ние имаме настоящи ограничения 50:50 и 60:40 и ги направихме 2 в 1 – и поддръжка на заетостта, и поддръжка на закрепените разноски. И най-вероятно те ще продължат до края на годината с плануваните в актуализацията 400 млн. лв..
До каква степен забавянето на националния проект за възобновяване и резистентност е съдбовно за някои от нашите бизнеси и ще имаме ли проблеми в Брюксел с неизрядната част от „ зеления график “ в него?
Не е все едно дали едни пари ще се влагат в настоящата и идната година или след няколко години. Нещо повече, в случай че се забавим прекомерно доста въобще няма да можем да ги влагаме, тъй като 70% от средствата по проекта би трябвало да бъдат контрактувани до края на идната година. А за огромните планове има тръжни процедури, правосъдни разногласия. Тоест, ние рискуваме да загубим част от парите, като се изключи че към този момент губим по отношение на съперниците си, тъй като не сме ги вложили, не сме ги трансформирали в машини, които да работят, да усилват производството и приходите. Второ, в най-важния за нас бранш този проект вместо да се усъвършенства, се скапе. В предходния вид бяха планувани 900 млн. лева вложения за нововъведения и технологии, за цифровизация на промишлеността. Сега, вместо да бъдат увеличени, тези пари са понижени на 500 млн. лв.. Общите пари за икономическа промяна са усилиха, само че се трансфораха във финансови принадлежности – гаранционни схеми и дялови финансирания, каквито без друго се оферират в обилие на пазара и за които няма търсене. Всяка сума под 900 млн. лева за директна поддръжка на вложенията в предприятията, е утежняване на проекта.
По време на огромното разтърсване с цените на електрическата енергия и свързването ни с гръцкия пазар, АИКБ заяви, че по тематиката са сезирани ДАНС, прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. За какво става дума – за енергетично незнание или за злоупотреби?
Има формирано произвеждане. Не единствено съгласно нас обстановката беше провокирана освен от несръчност, а има и зла предумисъл. „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ работеше две седмици единствено с два от осемте си блока, вместо да включи останалите и да завоюва от това. През август бяхме с най-високата цена на ток в Европейски Съюз, а през септември сме с най-ниската.
Дори единствено за ден в бранша се вършат големи пари.
Точно по този начин. И бездействието на „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ за нас не е инцидентно. Затова поискахме оставки във всички държавни сдружения - БЕХ, „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, НЕК, ЕСО. В тази история няма почтени.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ